Определение № 3712 от 23.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3275/2023 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК.

Образувано е по касационни жалби, подадени от „Вайс Холдинг“ ООД и Х. С. Д., против решение № 30 от 30.01.2023 г. по гр. дело № 646/2022 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 471 от 31.05.2022 г. по гр. дело № 4725/2021 г. на Районен съд – Стара Загора по иск по чл. 30, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 134 ЗЗД.

Касаторът „Вайс Холдинг“ ООД поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тези касационни основания са изведени в жалбата с доводи за необходимост от приемане на наследството по опис и когато кредитор на наследник упражнява правото му на възстановяване на запазената част от наследството спрямо лице, което не е призовано към наследяване, каквото е дружеството, но което въззивният съд е приел, че не предпоставя основателността на иска в случая, неправилно определяне на наследствената маса поради невключване на извършени от наследодателя непреки дарения, приети за изпълнение на нравствен дълг, и на дарение, прието неправилно за обичайно такова. Иска отмяна на решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с очевидна неправилност на решението съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК и с наличие на специалните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, като поставя следните материалноправни въпроси:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис, респ. чл. 51, ал. 1 ЗН, в случаите, в които кредитор на наследник със запазена част упражнява правото да иска намаляване на разпореждане и спрямо лица, които не са наследници по закон. Поддържа, че така формулираният въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с решение № 141 от 23.03.2012 г. по гр. дело № 786/2011 г. на ВКС, I г. о.; решение № 531 от 20.10.2009 г. по гр. дело № 5336/2008 г. на ВКС, II г. о.; решение № 209 от 29.04.2010 г. по гр. дело № 1048/2009 г. на ВКС, II г. о., и Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС, както и че въпросът е от значение за развитието на правото и правилното прилагане на закона, тъй като постановената практика е общо за всички случаи на упражняване на правото да се иска намаляване на запазена част от наследник, а не изрично за кредитор на наследник със запазена част;

2. Какви са критериите, според които безвъзмездното погасяване на парични задължения от наследодателя на единия наследник към трети лица следва да се третира като дарение подлежащо на връщане в наследствената маса, съответно като изпълнение на нравствен дълг, или какви са критериите за разграничаване на дарение чрез погасяване на чуждо задължение и нравствен дълг. Позовава се на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не е налице съдебна практика;

3. Какви са критериите за разграничение на дарение чрез погасяване на парични задължения от наследодателя на единия наследник към трети лица от обичайно дарение и следва ли дарението чрез погасяване на задължения да се включи в масата на наследството. Твърди противоречие на решението по този въпрос с решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ВКС, II г. о;

Другата страна в производството в законоустановения срок по чл. 287, ал. 1 от ГПК не е подала отговор на касационната жалба на „Вайс Холдинг“ ООД.

В касационната жалба на Х. С. Д. са изложените доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, изведени с доводи за неправилно образуване на масата по чл. 31 ЗН и размера на запазената част с невключването на извършени от наследодателя в полза на наследника дарения, включително и чрез погасяване на задължения на последния, за които не са приложими изискванията за форма по чл. 225, ал. 2 ЗЗД, игнориране на направения на 14.06.2022 г. от преживялата съпруга Р. Д. отказ от правото й на възстановяване на запазена част от наследството, довело до извършено в противоречие с чл. 33 и 34 ЗН намаляване на всички дарения без изчерпване на цялата стойност на последните по време дарения в полза на дружеството и без съобразяване с избора му за намаляване на дарствените разпореждания, липсата на изпълнено изискване на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис за „Вайс Холдинг“ ООД и неприлагане на чл. 36, ал. 2 ЗН при липса на надвишаване на разполагаемата част от наследството и запазените части на другите наследници. Иска отмяна на решението и отхвърляне на иска, а при накърнена запазена част - намаляване изцяло на даренията в полза на „Вайс Холдинг“ ООД и при необходимост чрез допълването ѝ с пари от него. Претендира разноски.

Обоснова искането за допускане до касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК с наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 2 ГПК, като е посочил, че решението е очевидно неправилно и е формирал следните правни въпроси:

1. Представлява ли дарение безвъзмездното изпълнение на чужд паричен дълг по чл. 73 ЗЗД, при което предметът на дарението (безвъзмездната облага) не се получава от надареното лице направо и директно от имуществото на дарителя, а дарственият акт се осъществява чрез предаване на дължимата сума от дарителя на третото лице – кредитор, и приложими ли са в този случай изискванията на чл. 225, ал. 2 ЗЗД за форма на дарението. Поддържа, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като по него липсва практика на ВКС, а че по следващите правни въпроси въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС;

2. Безвъзмездното погасяване от наследодател на парично задължение на наследника към трето лице - кредитор (изпълнение на чужд дълг по чл. 73 ЗЗД), представлява ли дарение, подлежащо на прибавяне към масата по чл. 31 ЗН и на прихващане по чл. 30, ал. 1 ЗН, или представлява „изпълнение на нравствен дълг“. Твърди, че даденото разрешение на този въпрос от въззивния съд е в противоречие с ППВС № 1/1979 г.;

3. Какви са характеристиките и критериите за определянето на даренията като „обичайни“ по смисъла на чл. 30, ал. 1 ЗН. Заявява противоречие на приетото в решението с решение № 81 от 20.04.2012 г. по гр. дело № 937/2011 г. на ВКС, II г. о.;

4. При направени от наследодател повече от едно дарения по различно време в полза на различни лица по какъв начин се намаляват даренията за възстановяване на накърнена запазена част от наследството; кога съгласно чл. 33 ЗН се започва от последното дарение и след като то се изчерпи се върви последователно към предходните, и кога даренията се намаляват съразмерно. Позовава се на несъответствие с решение № 209 от 29.04.2010 г. по гр. дело № 1048/2009 г. на ВКС, II г. о.; решение № 60102 от 13.10.2021 г. по гр. дело № 965/2021 г. на ВКС, I г. о.; решение № 65 от 27.06.2019 г. по гр. дело № 1526/2018 г. на ВКС, I г. о.; решение № 464 от 12.02.2013 г. по гр. дело № 418/2009 г. на ВКС, I г.о.; определение № 76 от 19.02.2020 г. по гр. дело № 3115/2019 г. на ВКС, II г. о., и решение № 313 от 06.03.1985 г. по гр. дело № 351/1984 г. на ВКС, I г. о.;

5. При направени от наследодател няколко дарения в полза на едно лице, което е упражнило право на избор по чл. 34 ЗН, по какъв начин се намаляват даренията за възстановяване на накърнена запазена част от наследството; кога съгласно чл. 34 ЗН се намалява само избраното дарение и кога даренията се намаляват съразмерно. Обосновава несъответствие на въззивния акт с решение № 61 от 14.06.2019 г. по гр. дело № 2439/2018 г. на ВКС, II г. о.;

6. Дали в хипотезата на чл. 36, ал. 2 ЗН, когато са налице условията на закона надареният да задържи имота, той следва да бъде осъден да заплати на наследника със запазена част нейната парична равностойност по цени по време на намаляването, без да е необходимо това да е изрично поискано. Твърди, че въпросът е решен в противоречие с решение № 464 от 12.02.2013 г. по гр. дело № 418/2009 г. на ВКС, I г. о., решение № 599 от 17.11.2003 г. по гр. дело № 240/2003 г. на ВКС, I г. о., и решение № 8 от 17.2.1977 г. по гр. дело № 82/1976 г. на ОСГК на ВС;

7. Относно задълженията на въззивния съд да обсъди всички релевантни факти, да разгледа, да изложи съображения и да даде отговор при произнасяне по всички фактически и правни доводи и оплаквания, които са изложени във въззивната жалба. Поддържа, че по този въпрос произнасянето на въззивния съд с оспорвания акт е в противоречие с Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС; решение № 126 от 15.08.2014 г. по гр. дело № 5207/2013 г. на ВКС, IV г. о., и решение № 17 от 08.02.2016 г. по гр. дело № 4121/2015 г. на ВКС, IV г. о.

Ответниците по касация – ищците Е. А. К., Д. А. К. и Х. М. К., са подали писмен отговор на жалбата на Х. Д. в законоустановения срок, с който са оспорили наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване и са изложили съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендират разноски.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, поддържани в изложенията, констатира следното:

Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежна страна, чрез пълномощник с надлежни пълномощия по производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, е образувано по подадена от Е. К., Д. К. и Х. К., в качеството им на кредитори на Е. Д., против „Вайс Холдинг“ ООД и Х. Д. иск чл. 30, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 134 ЗЗД за намаляване на извършени от наследодателя С. Д. дарствени разпореждания за допълване на накърнената му от тях запазена част от наследството. Обосновават го с качеството им на кредитори по определени им с осъдителна присъда вземания за обезщетения за претърпени вреди от смъртта на техен близък родственик, причинена му през 2002 г. от съищеца Е. Д., и за които им е издаден изпълнителен лист, в образуваните производства въз основа на който не е имало имущество за удовлетворяването им. Твърдят, че с извършените от наследодателя С. Д. дарствени разпореждания в полза на „Вайс Холдинг“ ООД и другия му син – Х. Д., запазената част на длъжника им Е. Д. от наследството била накърнена и тъй като последният бездействал, искат намаляването им за допълване на накърнената запазена част на техния длъжник от наследството на С. Д.. Съищецът Е. Д. поддържа незасягане на запазената му част от извършените в полза на неговия брат дарствени разпореждания и възстановяването й при нейното накърняване от извършеното в полза на дружеството дарение.

Ответниците „Вайс Холдинг“ ООД и Х. Д. в законоустановения срок са оспорили иска, като дружеството е навело възражения за недопустимост, а при евентуалност за неоснователност на иска по отношение на него поради липсата на приемане на наследството по опис от съищеца Е. Д., а наследникът Х. Д. за неоснователността му поради ненакърняване на запазената част на съищеца с включването в наследството на друго имущество на наследодателя – земеделски земи и движими вещи (покъщнина и автомобил), извършени от него подобрения на дарените му имоти и направени от родителите им в полза на Е. Д. парични дарения от 17000 лева през 2007 г. за погасяване на заем към трето лице, 3000 лева през 2008 г. за заплащане на адвокатско възнаграждение за предоставена му правна помощ и 14000 лева през 2013 г. за посрещането на негови лични нужди и разходи след излизането му от затвора, които твърдения се оспорвали изцяло от процесуалните субституенти с изключение на включването в масата на притежавания от наследодателя в режим на СИО автомобил.

С решение № 471 от 31.05.2022 г., постановено по гр. дело № 4725/2021 г., РС – Стара Загора е уважил предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 134 ЗЗД за възстановяване на накърнена с дарствени разпореждания запазена част на Е. Д. от наследството на наследодателя му С. Д., чрез намаляване на извършени с нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 18 от 11.07.2019 г. в полза на „Вайс Холдинг“ ООД дарения на 1/4 идеална част на имоти, представляващи: поземлен имот с идентификатор * със сумата от 966.67 лева и възстановяване на запазената му част с 96667/1160000 идеални части; поземлен имот с идентификатор * със сумата от 376.67 лева и възстановяване запазената му част с 37667/452000 идеални части; поземлен имот с идентификатор * със сумата от 360.00 лева и възстановяване на запазената му част с 360/4320 идеални части, и поземлен имот с идентификатор * със сумата от 833.33 лева и възстановяване на запазената му част с 83333/1000000 идеални части.

Намалени са също така с първоинстанционното решение и извършени от наследодателя с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 156 от 09.08.2013 г. и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 157 от 09.08.2013 г. в полза на Х. Д. дарения на 1/2 идеална част на следните имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ жилище с площ от 90.06 кв.м, със сумата от 7265 лева и възстановяване на запазената част на Е. Д. със 7265/43590 идеални части, и поземлен имот с идентификатор *, със сградите върху имота: жилищна сграда с идентификатор ** и постройки на допълващо застрояване с идентификатори , и **, със сумата от 2329.17 лева и възстановяване на запазената му част с 232917/4374000 идеални части.

Въззивното производство за инстанционен контрол на първоинстанционното решение е било образувано по жалби по чл. 259 ГПК на ответниците „Вайс Холдинг“ ООД и Х. Д. с оплаквания за постановяването му в нарушение на чл. 30, ал. 2 ЗН поради неприемането на наследството по опис като предпоставка за допустимостта, респективно основателността на иска по отношение на дружеството, и за неправилно образуване на наследствената маса и преценка за накърняване на запазената част на наследника с невключването в него на извършените в полза на наследника Е. Д. дарения. Във въззивната жалба на ответника Х. Д. се навел и довод за извършен на 14.06.2022 г. от преживялата съпруга и наследник Р. Д. със запазена част от наследството на С. Д. отказ от правото й на възстановяване на запазената част от наследството на съпруга й, който следвало да се съобрази при евентуалното намаляване на дарствените разпореждания и без да се взема предвиден нейната запазена част.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно постановките на т. 3, б. „б“ от ППВС № 7/1973 г. искът по чл. 30, ал. 1 ЗН във вр. с чл. 134 ЗЗД е допустим като предявен от кредитори на бездействащия техен длъжник и съищец, а възраженията на дружеството за недопустимост на иска, тъй като не е наследник по закон, а Е. Д. не е приел наследството по опис, за неоснователни. Изложил е съображения, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2013 г. на ОСГК на ВКС приемането по опис е от значение за основателността на иска, а в случая то не представлявало и материална предпоставка на иска срещу „Вайс Холдинг“ ООД, тъй като бил предявен не от наследника Е. Д., а от неговите кредитори, в която хипотеза разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН е неприложима, защото производството по приемане на наследството по опис е едностранно и охранително, и участието на трети лица, с изключение на посочените в чл. 554, т. 2 и 3 ГПК, е недопустимо.

Приел за установено, че Е. и Х. Д. са братя, а техен баща и общ наследодател - С. Д., който след смъртта си на 22.08.2020 г., оставил за свои наследници по закон с равни права двамата си синове и тяхната майка - Р. Д., с която приживе наследодателят имал сключен граждански брак.

При образуване на наследствената маса по чл. 31 ЗН въззивният съд е съобразил, че С. Д. е придобил по наследство от Б. И. 1/3 идеална част от възстановени по реда на чл. 14, ал. 1, т. 1 ЗСПЗЗ две лозя в землището на [населено място], които оставил в наследство след смъртта си, и притежавал автомобил „Мерцедес Ц 220 Д“, придобил през време на брака си с Р. Д., като пазарната им стойност към датата на откриване на наследството въз основа на експертните заключения се установявала съответно в размер на 980 лева (за земите) и 875 лева (за автомобила).

След преценка на гласните доказателствени средства, събрани пред първа инстанция чрез разпита на свидетеля М. Д. (първа братовчедка на Е. и Х. Д.) и свидетеля П. Т. (съсед, приятел и съученик на Х. Д.), съвкупно с останалите доказателства по делото, съдът е установил, че по време на брака им, С. и Р. Д. са придобили в режим на СИО, движими вещи, чиято пазарна стойност към 22.08.2020 г. е била в размер на 12800 лева. След смъртта на С. Д. оставената в наследство 1/2 идеална част от тях е била в размер на 6400 лева. При липсата на доказателства за други имущества на наследодателя, въззивният съд е приел, че пазарната стойност на оставените такива към момента на откриване на наследството на наследодателя С. Д. - 22.08.2020 г., възлизала общо в размер на 8255 лева.

Установил е още, че на 09.08.2013 г. с нотариален акт № 156/2013 г., С. и Р. Д. са дарили на ответника Х. Д. свой собствен, придобит по време на брака им в режим на СИО, апартамент с идентификатор *** по КККР на [населено място], върху който са запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. Въззивният съд е преценил, че направените от надарения подобрения за 9400 лева и цената на запазеното им право на ползване следвало да се изключат от оценката. Затова е определил, че пазарната стойност на имота към 22.08.2020 г. е била 43590 лева или 21795 лева за 1/2 иделна част. На същата дата с нотариален акт № 157/2013 г. С. Д. е дарил на Х. Д. и своята 1/2 идеална част, придобита по наследство от родителите му, от дворно място, заедно с построената в него едноетажна масивна жилищна сграда, с право на ползване на източната половина от същата, който имот е с идентификатор * по КККР на [населено място] и в който са построени и попадат жилищна сграда с идентификатор ** и три сгради на допълващото застрояване с идентификатори , и **. Дарителят е запазил лично за себе си и за съпругата си Р. Д. пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота. Съобразно доказателствата по делото, въззивният съд е преценил, че направените от надарения подобрения за 22000 лева и цената на запазеното право на ползване следва да се изключат от оценката. Затова е определил, че пазарната стойност на идеалната част от имота към 22.08.2020 г. е била 21870 лева.

Въззивният съд е приел, че на 11.07.2019 г. с нотариален акт № 18/2019 г. наследодателят С. Д. е дарил на „Вайс Холдинг“ ООД 1/4 идеална част от следните имоти: поземлен имот с идентификатор * и адрес [населено място], [община], Област С. З., местност У. А., стойността на който към датата на откриване на наследството е била 10000 лева или 2500 лева за 1/4 идеална част; поземлен имот с идентификатор * и адрес [населено място], [община], Област С. З., местност О., стойността на който към датата на откриване на наследството е била 4320 лева или 1080 лева за 1/4 идеална част; поземлен имот с идентификатор * и адрес [населено място], местност К., стойността на който към датата на откриване на наследството е била 4520 лева или 1130 лева за 1/4 идеална част, и поземлен имот с идентификатор * и адрес [населено място], местност Г. л., стойността на който към датата на откриване на наследството е била 11600 лева или 2900 лева за 1/4 идеална част.

Извел е съображения, че при образуването на наследствената маса по чл. 31 ЗН не следвало да се включват суми, за които ответникът Х. Д. посочвал за направени в полза на неговия брат Е. Д. дарения. Не следвало да се прибавя сумата от 17000 лева, за която Х. Д. е заявил, че родителите му получили от продажба, на 23.05.2007 г., на техен имот и изплатили с тях през 2007 г., получен през септември 2003 г. от брат му Е. Д. заем в същия размер, който му бил предоставен от свидетеля П. М. за заплащане на разходи за адвокатска защита по образуваните срещу него дело за екстрадиция и наказателно производство. Въззивния съд е анализирал показанията на свидетеля П. М. и е приел, че не е установено С. Д. да е предал сумата на Е. Д., преди да я върне на заемодателя, нито пък ищецът да е приел с насрещно изявление дарението. ОС – Стара Загора е посочил, че според разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД дарението на движими имущества, каквито са парите, трябва да бъде в писмена форма с нотариално заверени подписи или чрез предаване, а данни за това по делото няма. Затова според въззивния съд плащането от наследодателя С. Д. през 2007 г. на свидетеля П. М. за погасяване на дълг на Е. Д. от 17000 лева, респективно половината от нея, не представлявал дарение от родителите му, а изпълнение на техен нравствен дълг към сина им и не следва да се прихваща от неговата запазена част, тъй като нормата на чл. 30, ал. 1 ЗН установява правилото, че само направените от наследодателя лично на предявилия този иск наследник със запазена част завети и дарения, с изключение на обичайните дарове, се прихващат от накърнената запазена част от наследството.

По същите съображения въззивният съд е приел, че в масата не следва да се включва и сумата от 3000 лева (респ. половината от нея), за която Х. Д. е посочил, че през 2008 г. родителите му платили адвокатски хонорар, дължим от Е. Д. на адвокатска кантора „Екимджиев и партньори“ за адвокатска защита по жалба и дело в ЕСПЧ в Страсбург. Според въззивния съд чрез показанията на свидетеля М. У. (приятел на Е. Д.) се установявало, че плащането на сумата е било извършено на същата кантора от С. Д., но от името и за сметка на ищеца, като негов пълномощник, въз основа на подписаното му от последния, в затвора, пълномощно за плащането й. Не следвало да се прибавя и сумата 14000 лева (респ. половината от нея), за която Х. Д. е заявил, че през 2013 г. родителите му дарили на Е. Д., след като изтърпял наложеното му с присъдата наказание, за да посрещне своите лични нужди и разходи, тъй като след излизането си през лятото на 2013 г. бил безработен и нямал доходи. Според въззивния съд се установявало, че родителите на Е. Д. са му предали сумата от 14000 лева лично пред свидетеля М. У. и същата представлява дарение, с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ЗЗД. Тъй като обаче родителите са подпомогнали и другия си син – Х. Д., като са му дарили процесните два имота и то в същия месец (август 2013 г.), дарението на сумата от 14000 лева следвало да се приеме за обичайно. Затова и тя (респ. дарената от С. Д. половина сума от нея) не следвало да се включва в масата.

При така приетите за установени факти, въззивният съд е достигнал до извод, че масата по чл. 31 ЗН е била в общ размер от 59530 лева, а разполагаемата част по чл. 29, ал. 1 ЗН на С. Д. – 14882.50 лева, каквато е била стойността и на запазената 1/4 част на Е. Д.. От оставените в наследство от наследодателя имущества на обща стойност 8255 лева всеки от тримата наследници със запазена част от 1/4 следвало да получи част от 2751.66 лева (8255 лева: 3), като общата стойност на извършените от този наследодател дарствени разпореждания в полза на двамата ответници възлизала в размер на 51275 лева, които са превишили разполагаемата част от 14882.50 лева и размерът на превишението за всеки негов наследник със запазена част, включително и ищецът Е. Д., възлизал на 12130.84 лева (14882.50 лева запазена за всеки наследник част - 2751.66 лева имущество, което всеки от тях следва да получи от оставеното наследство), а общо - 36392.52 лева (59530 лева маса по чл. 31 ЗН - 14 882.50 лева разполагаема част). Възприел е изложеното в първоинстанционното решение, че запазената част на ищеца Е. Д. от наследството е 1/4 или 14882.50 лева (1/4 от 59530 лева), която е била накърнена от процесните дарения в полза на ответниците с 12130.84 лева (14882.50 лева запазена част - 2751.66 лева имущество, което следва да получи от наследството), и същите следвало да бъдат намалени при прилагане на разпоредбата на чл. 33 ЗН като първо бъде намалено дарението на земеделските недвижими имоти, извършено с нотариалния акт от 2019 г. в полза на дружеството, а след това даренията по нотариалните актове от 2013 г. при заявената от ответника Х. Д. съгласно чл. 34 ЗН поредност. Посочил е неприложимост на чл. 36, ал. 1 и 2 ЗН съответно поради липсата на искане за задържане им и извършването на дарствените разпореждания на идеални части от имотите, които нямали изцяло наследствен характер, а се притежавали от наследодателя в съсобственост с други лица, поради което е приел възприетия от първоинстанционния съд начин на възстановяването на накърнената със същите дарения запазена част на ищеца Е. Д. от наследството на баща му С. Д., съобразен и с неучастието на другия наследник Р. Д. със запазена част, чрез отделяне на идеални части от същите имоти, съответна на стойността на накърнението на запазената част на този ищец, останалите съищци на който, като негови кредитори, са поискали по делото с иска, поради бездействието му, нейното възстановяване, и потвърдил първоинстанционното решение изцяло.

Изложеното по предмета на спора от въззивния съд обосновава допускане на касационно обжалване на решението на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по поставения в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба на „Вайс Холдинг“ ООД материалноправен въпрос за приложението на чл. 30, ал. 2 ЗН при упражняване на правото за възстановяване на запазената част от кредитор на наследник и на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулирания процесуалноправен въпрос в изложението към жалбата на Х. Д. за задължението на въззивния съд при обсъждане на твърденията и доводите на страните и събраните доказателства. Тези правни въпроси се отнасят до включени в предмета на спора твърдения и доводи на страните и по тях е налице произнасяне от въззивния съд, като формираните правни изводи по тях са обусловили изхода на спора, и същите, уточнени и конкретизирани от състава на касационната инстанция съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, са следните:

1. Приложима ли е разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН за приемане на наследството по опис, респ. чл. 51, ал. 1 ЗН, в случаите, в които кредитор на наследник с право на запазена част упражнява правото му да иска намаляване на дарствено разпореждане за допълването й и спрямо лица, които не са наследници по закон, и

2. Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по всички направени доводи и възражения от страните и да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като отрази в мотивите към решението си фактическите си констатации и правните си изводи относно съществуването или не на спорното субективно право.

Посочените от касатора „Вайс Холдинг“ ООД във връзка с правния му въпрос решения по чл. 290 ГПК и тълкувателна практика на ВКС не разглеждат специфичната хипотеза, при която кредитор упражнява правото на възстановяване на запазената част на своя длъжник (наследник), бездействието на който го застрашава. Затова по него не е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е формирана обаче практика на ВКС в отговор на този правен въпрос при обстоятелствата, решаващо преценени в случая, поради което за него е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като създаването на такава практика по чл. 290 ГПК по поставения от касатора „Вайс Холдинг“ ООД правен въпрос би допринесло за правилното тълкуване и прилагане на закона от съдилищата в подобни случаи и за разглеждане на делата, по които такъв въпрос се поставя, според точния смисъл на закона и за развитието на правото, съгласно приетото в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.

Въззивното решение следва да се допусне и по формулирания от касатора Х. Д. процесуалноправен въпрос, тъй като въззивният съд е извел изводите си в обжалваното решение, без да обсъди представения и приет от съда отказ от правото на възстановяване на запазената част от наследството на С. Д., направен от преживялата му съпруга и негов наследник по закон – Р. Д.. Не го е обсъдил и във връзка с наведените от жалбоподателя доводи за значението му относно начина на намаляване на дарствените разпореждания по реда на чл. 33 и 34 ЗН за допълването на накърнената запазена част на наследника Е. Д., чието право е упражнено с косвения иск по чл. 134 ЗЗД. По изведения от изложеното процесуалноправен въпрос на касатора Х. Д. следва да се извърши преценка на съответствието на даденото му от въззивния съд разрешение в обжалваното решение с установената практика, обективирана в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965 г., ППВС № 1/1985 г., ТР № 1 от 04.01.2001 г. по гр. дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 212 по т. дело № 1106/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 52 по гр. дело № 3463/2016 г. на ВКС, I г. о., решение № 247 по гр. дело № 540/2018 г. на ВКС, III г. о., и други, включително и посочената в изложението към касационната жалба.

Останалите въпроси, предвид връзката им с изведените, както и по тези, които по същество представляват оплаквания за материалната и процесуална законосъобразност на обжалваното решение, обуславяща правилността му, съдът ще вземе предвид при разглеждане на касационните жалби в производството по чл. 290 ГПК.

Тъй като обжалваното въззивното решение се допуска до касационен контрол, държавна такса за разглеждане на жалбите се дължи и следва се внесе от касаторите, която възлиза в размер на 171.75 лева от всеки от тях - арг. от чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.