Определение № 2006 от 30.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 720/2025 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „ВИП паркет“ ЕООД срещу определение №820 от 10.12.2024 г. по в.ч.т.д.№769//2024 г. на САС. С обжалваното определение е оставена без уважение частната жалба на „ВИП паркет“ ЕООД против разпореждане №3793 от 30.04.2024 г. по т.д.№1192/2023 г. на СГС, с което на основание чл.130, изр.1 ГПК е върната исковата молба, с която са предявени искове срещу „Юробанк България“ АД по чл.29, ал.1, пр.1 ЗТРРЮЛНЦ, а при условията на алтернативност по чл.29, ал.1, пр. 2 и пр.3 ЗТРРЮЛНЦ и производството е прекратено. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3 ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Съдът следва ли да взема предвид в решението си конкретни обстоятелства, които не са сочени от страните и не са изследвани и установени в производството по делото, но същите са общоизвестни факти. 2. Длъжен ли е съдът в рамките на правомощията си по чл.7, ал.1 ГПК да даде изрични указания за конституиране на страна в качеството и на задължителен необходим другар, в случай, че искът не е насочен срещу всички задължителни необходими другари и в същото време по делото е установено от въведените като твърдения факти и обстоятелства, че са налице такива другари и решението следва да е еднакво спрямо всички тях. 3. В случай, че първоначално едно вписване е било допустимо, валидно, правилно и законосъобразно, то това означава ли, че впоследствие същото вписване при промяна в обстоятелствата е невъзможно да стане недопустимо невалидно или вписване на несъществуващо обстоятелство и недопустимо ли е същото да бъде атакувано по надлежния настоящ процесуален ред. Ответникът по частната касационна жалба „Юробанк България“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че производството е образувано по искова молба на „ВИП паркет“ ЕООД, в която са наведени твърдения, че ответникът „Юробанк България“ АД, при прекратено изпълнително производство по изпълнително дело №20128380409252, е поискал и е извършено нищожно, алтернативно недопустимо вписване или вписване на несъществуващо обстоятелство, а именно: вписване на запор по партидата на дружество „Кибис“ ООД върху дяловете, собственост на „ВИП паркет“ ЕООД, което е неподлежащо на вписване обстоятелство, било е поискано на 14.08.2017 г. и не съответства на изискванията за валидност, доколкото запорното съобщение на основание, на което е вписан запорът, е издадено на 04.08.2017 г., вписването е поискано е от нелегитимирано в регистърното производство лице, което няма качеството на взискател по висящото изпълнително дело срещу „ВИП Паркет“ ЕООД, след 25.10.2014 г. или от 11.12.2016 г. - датата на настъпване в обективната действителност на правно релевантните факти, на основание на които изпълнителното дело е прекратено по силата на закона по отношение на „ВИП Паркет“ ЕООД. Като се е позовал на практиката на ВКС е приел, че активно легитимирано да предяви исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, за защита срещу порочните вписвания в Търговския регистър, е всяко лице с правен интерес, а пасивно легитимиран ответник по исковете е дружеството, тъй като този иск засяга неговата правна сфера и за да се постигне целта на иска, ако бъде уважен – да се заличат последиците от порочното вписване, поради което исковете, предявени от ищеца са насочени срещу ненадлежен ответник. Намерил е за неоснователни оплакванията, че съдът, на основание чл.129, ал.2 ГПК, ако е счел, че страните в производството не са надлежно конституирани, е следвало да даде изрично указания за поправката на исковата молба и привеждането й в съответствие с фактическите твърдения и петитума на същата, т.е. да даде изрични указания исковете да бъдат насочени и към „Кибис“ ООД. Изложил е съображения, че указания от първата инстанция са дадени, но ищецът отново е поддържал, че банката, в качеството на лице, което се ползва от оспорваното вписване, е надлежно пасивно легитимиран ответник по така предявените искове - в молбата-уточнение от 25.07.2023 г., ищецът изрично е посочил, че насочва исковете си към „Юробанк България“ АД, доколкото последното е лице, ползващо се от оспорваното вписване и лице, по чието искане същото е извършено. Изразил е и становище, че макар и да следи за надлежното конституиране на страните в процеса, не може да излезе извън пределите на служебното начало и да укаже на страната кой е надлежния ответник по предявените от нея искове, нито да дава указания на ищеца да оттегли исковата си молба в частта, в която са предявени искове и на основание чл.29, ал.1 пр.1 и пр.2 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед изложеното и макар „ВИП Паркет“ ЕООД да е обосновал правен интерес от предявяване на искове по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, то доколкото същите са насочени към ненадлежен ответник, следва да се приеме, че са недопустими. Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато. Предвид изложените от въззивния съд мотиви, формулираните от частния касатор въпроси не са обусловили правната воля на въззивния съд. Както бе посочено, решаващите изводи относно надлежния ответник по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ - търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването, са формирани с оглед предвидените в чл.30 ЗТРРЮЛНЦ последици от успешното провеждане на посочения иск (заличаване на признатото за несъществуващо обстоятелство от търговския регистър), в който смисъл е и константната практика на ВКС. В съдебния акт недопустимостта на производството е обоснована именно с насочването на исковете срещу ненадлежен ответник (и то въпреки дадената от първоинстанционния съд процесуална възможност за отстраняване на нередовността на исковата молба), а не поради липса на правен интерес от водене на такъв иск (с който интерес е свързан първия от въпросите). Въззивният съд не е изразявал и предпоставеното с втория от въпросите становище, че по иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ е налице задължително необходимо другарство между търговското дружество, по чиято партида е извършено вписването и посочения от ищеца ответник „Юробанк България“ АД, нито е разглеждал допустимостта и валидността на вписването, респ. наличието или не на вписване на несъществуващо обстоятелство, като предпоставка за допустимост на исковете по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, както се поддържа от частния касатор с третия от въпросите. С оглед изложеното и поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, касационно обжалване на въззивното определение не следва да бъде допуснато, поради което Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение