Определение № 472 от 19.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2751/2016 г.

Подадена е частна жалба от Роза Д. Д. от [населено място], против определение № 376 от 22 юни 2016 г., постановено по настоящото дело, с което по частна касационна жалба на Д. не е допуснато касационното обжалване на определение № 47 от 28 януари 2016 г., постановено по ч.гр.д. № 51/2016 г. по описа на апелативния съд в гр. Велико Търново. В жалбата се излагат вижданията на жалбоподателката за допуснати от състава на ВКС нарушения на материалния и процесуалния закон, както и за необосноваността на съдебния акт. С обжалваното определение в процедура по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен състав на касационния съд не допусна касационното обжалване на определение на въззивен съд поради непоставянето от страна на жалбоподателката на правен въпрос, обусловил изхода на спора, във връзка с изискванията на чл. 274, ал. 3 ГПК, препращаща към чл. 280, ал. 1 ГПК. К. съд приема, че частната жалба е недопустима и следва да бъде върната. Съобразно действащия ред за гражданско съдопроизводство от 2007 г., частната касационна жалба подлежи на разглеждане в специално производство, уредено в чл. 274, ал. 3 ГПК. При наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, каквото е изискването на чл. 274, ал. 3 ГПК, касационният съд се произнася с окончателно определение, което не може да бъде обжалвано. Това следва от нормата на чл. 274, ал. 1 ГПК, според която частни жалби се разглеждат срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото или в случаите, изрично посочени в закона. Определенията на Върховния касационен съд, с които не се допуска касационно обжалване, каквото е процесното, не попадат в нито едната от двете хипотези – тяхната обжалваемост не е предвидена в процесуалния закон, нито имат преграждащ характер по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,