Определение № 88 от 27.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 223/2020 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 16143 от 27.VIII.2019 г. на „УниКредит Булбанк" АД-София, подадена чрез нейните процесуални представители по пълномощие от САК против решение № 1876 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 23.VII.2013 г., постановено по гр. дело № 2193/2018 г., с което е била отхвърлена както молбата на кредитната институция за даване на тълкуване на постановеното от него по същото дело решение № 679 в производство по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в частта му по положителния установителен иск срещу ответницата Я. К. К. от София с предмет: „присъждането на наказателна лихва по т. 4.2 от договора за банков ипотечен кредит", както и по съединения с него положителен установителен иск с предмет „присъждането на наказателна лихва по т. 4.3 от договора за банков ипотечен кредит", така също и молбата на банката с правно основание по чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в същото въззивно решение. Оплакванията на банката настоящ касатор са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на СГС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това тя претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който двата й осъдителни иска срещу застрахователя да бъдат уважени в предявените по делото размери. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Б. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваното въззивно решение СГС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в пет решения и едно определение на отделни състави от неговата търговска колегия, постановени по реда на чл. 290 ГПК и съответно по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, а доколкото СГС бил надхвърлил правомощията си по чл. 269 ГПК, следвало да бъде съобразена и т. 2 от образуваното с разпореждане от 10.1.2013 г. на Председателя на ВКС ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС. Ответницата по касация Я. К. К. от София не е ангажирала свое становище нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното решение на САС за отхвърлянето на молбите на банката настоящ касатор с правно основание по чл. 251 ГПК и с правно основание по чл. 247 ГПК. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че макар и да е постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и да е подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „УниКредит Булбанк" АД-София ще следва да се преценява като процесуално недопустима. Съображенията за оставянето й без разглеждане са следните: С решение № 679/22.III.2019 г. на САС, ГК, 10-и с-в, постановено по гр. дело № 2193/2018 г., което е по съществото на спора, въведен с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове на банката настоящ касатор срещу ответницата Я. К. К. от София, претенция за съществуване на вземане в размер на 720 евро, „представляваща наказателна лихва върху просрочена главница по процесния кредит за периода 5.VII.2012 г. - 12.1.2013 г.", е била уважена до размер на 100.71 евро, а претенция в размер на 510 евро, „представляваща наказателна лихва върху текущия дълг за срока на просрочието", е била отхвърлена изцяло. С атакуваното в настоящето производство последващо решение № 1876/23.VII.2019 г. по същото дело въззивната инстанция е отказала както тълкуване, така и поправка на очевидна фактическа грешка, именно в горепосочените две части на първоначалното въззивно решение. Тези две части са постанови по положителни установителни искове с цена 700 евро и съответно - 510 евро. Л. им равностойност, съгласно фиксинга на БНБ, е 1 408.20 лв. (хиляда четиристотин и осем лева и двадесет стотинки) и съответно - 997.47 лв. (деветстотин деветдесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки). Следователно и двата иска, по съществото на които се е произнесъл съставът на САС, са с цена под първия законоустановен минимум от 5 000 лв., визиран в разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Ето защо при администрирането на настоящата касационна жалба на „УниКредит Буелбанк" АД въззивният съд е следвало да процедира в съответствие със съдопроизводственото правило на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, като върне тази, означена още и като „частна", жалба на подателя й. В заключение, констатира се при осъществена от настоящия състав на ВКС служебна проверка на първоинстанционното решение, че в неговия диспозитив е било признато за съществуващо в полза на банката настоящ касатор на вземане за главница по процесния договор за банков ипотечен кредит в размер на 417 111.63 евро (четиристотин и седемнадесет хиляди, сто и единадесет евро и шестдесет и три евроцента). Докато, видно от Раздел I на мотивната му част - т. 1 [9], претенцията за главница по процесния договор за банков ипотечен кредит е била ограничена до 41 711.63 евро (четиридесет и една хиляди седемстотин и единадесет евро и шестдесет и три евроцента), т.е. 9.99 пъти по-малко. Това налага връщане на делото на същия състав на първостепенния съд за поправка по служебен почин на констатираната явна фактическа грешка в производство по реда на чл. 247 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение