Определение № 1348 от 28.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 699/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. К. Т. от [населено място] срещу решение №609 от 27.03.2012г. по гр.дело № 2663/2011г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 06.07.2011г по гр.д. 1182/2006г на Варненски районен съд, по отхвърлен иск на касатора срещу [фирма], Б. ” Товарни превози” и Б. [фирма] с правно основание чл. 49 от ЗЗД за обезщетение на неимуществени вреди от това ,че на дати 17.01.2006г и 23.01.2006г влаковите състави за превоз на пътници са осъществили закъснение. В изложението по допускане на касационно обжалване посочва основание по чл. 280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК по материалноправните въпроси съвместими ли са договорната и деликтната отговорност в процесния случай (превоз на пътник) ,когато вредите са причинени от лошо изпълнение на договорно задължение и същевременно осъществяват деликтен състав; може ли да се претендира обезщетение за неимуществени вреди на деликтно основание в резултат на неизпълнение на договор за превоз на пътник; разполага ли пътникът с иска по чл. 49 ЗЗД, следва ли ответникът- превозвач като неизправна страна по сключен договор за превоз на пътник да бъде освободен от отговорност за неимуществени вреди поради липса на защитимо право по чл. 49 вр чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД; нарушението на чл.369 ТЗ, неспазването на изисквания за удобство и сигурност на пътниците съставлява ли неоснователно поведение и действие на превозвача ,обуславящо отговорност при деликт; правомерни, адекватни и „необходими в едно демократично общество” ли са действията и поведението на лица от състава на превозвача, които причиняват неимуществени вреди. Обосновката на основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК се основава на липсата на практика, а основанието по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК се извежда от противоречие с реш. №42-2008-Іт.о ТК на ВКС ,както и че случаят не е бил разгледан, а е следвало да бъде разгледан от гледна точка на упражняване на договорно право по реда на чл. 68 ЗЖТ,неизпълнение на първично законово задължение на Б. по предоставянето на обществена услуга ,отговорност за лоши потребителски качества на услугата. Основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК се поддържа по „въпроса за допустимостта на предявените искове и диспозитивното начало в процеса „, предвид противоречие с приетото в решения №81-2009-ІІ т.о ТК ,№25-2010-Іт.о ТК,по въпроса за прилагането на чл. 52 ЗЗД относно понятието справедливост и противоречие (чл. 280 ал.1 т.2 ГПК) с решение №1084-2007-ІVа по въпроса за пълното доказване на всички елементи на гражданския деликт; противоречие с реш. №761-2003 V отд. по въпроса за прилагането на чл.81 ал.1 ЗЗД, решения на отделни състави на ВС на РБ с аргумент ,че въззивния съд е игнорирал ,не е подложил на изследване вината на лица от състава на Б. и общия принцип на чл. 45 ал.2 ЗЗД. Следваща група въпроси са поставени с оглед приложимостта на право на ЕС,Регламент ЕО 1371/2007 и от кой момент се прилага, правото на достъп до съд и защита, директното прилагане на чл. 13 вр. чл. 6 ЕКПЧ. Като процесуални въпроси се поставят разделянето на производството по настоящите искове от първия иск (предявен за дискриминационно третиране), служебните действия на съда по допускане встъпване и конституиране на новообразуваните дружества, противоконституционност на чл. 263и ал.7 ТЗ,допустимо ли е съдът служебно да конституира ,вместо да даде предимство на заявеното лично право на защита и да съобрази диспозитивното начало в процеса (чл.6 ал.2 ГПК), да даде предимство на индивидуалното право на защита (чл. 56 Конституция) пред корпоративното право на новообразувани дружества да встъпят в заварен процес ,при „липса на правен интерес от тях”. Като процесуални въпроси се развиват оплаквания за липса на съдържателни мотиви,за обсъждането на всички доказателства и доводи на страните ,за доказателствената тежест ,пълното доказване ,приоритета на Европейското общностно право пред вътрешното ,като се цитира практика на ВКС и ЕСПЧ с довод за противоречие. Основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК се поддържа с оглед точното тълкуване на чл. 369 ТЗ, чл. 74 ЗТЖ и чл. 49 ЗЗД ,по който начин ще се съдейства за развитие на правото От страна на ответника Б. ” Товарни превози” е постъпил отговор, с който се оспорва относимостта на поставените въпроси. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съдът е разгледал иска за репариране на неимуществени вреди, изразяващи се в причинено физическо и психическо неудобство на ищеца като пътник в резултат на закъснения и неспазване на регламентираното влаково разписание, на предявеното деликтно основание - за ангажиране на гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, но го е отхвърлил поради липса на доказателства в три решаващи за изхода на спора насоки - не е доказано ищецът да е пътувал на посочените в исковата молба дати и часове (недоказване на вреди в правната сфера на ищеца); не е извършено доказване на деяние, дори от неконкретизирано лице от състава на Б., което деяние да осъществява нарушение на правила и норми по повод на възложена работа и да обема състава на чл. 45 ЗЗД като противоправно поведение, трето – не е установена причинна връзка между заявените вреди и поведение на лица, на които ответникът да е възложил работа. Така установените обстоятелства са обусловили прилагане на разрешенията, дадени в задължителната практика (ППВС 7/1958). При обективираната решаваща дейност на Варненски окръжен съд, кръга въпроси за съвместяването или противопоставянето на договорна и деликтна отговорност, не отговарят на изискването за връзка с решаващите съображения на съда, в решаваща за изхода на делото насока. При поставените въпроси ,довод по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК би се явил относим ,ако решаващият съд бе възприел неприложимост на института на непозволеното увреждане за обема претендирани вреди (неимуществени), поради наличие на договорно отношение за превоз на пътник .Предвид решаващите съображения за отхвърляне на иска, също така неотносимо се коментира и приложимост на Европейското общностно право и Регламент ЕО 1371/2007, който касае договорна отговорност. Липсва конкретност ,необходима за правен въпрос, както и обосновка по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК в оплакванията за нарушено правото на достъп до съд и защита, за липса на съдържателни мотиви,за обсъждането на всички доказателства и доводи на страните, за доказателствената тежест, за пълното доказване. Несъстоятелна е изведената чрез процесуални въпроси теза на касатора ,че като е конституирал правоприемниците на първоначалния ответник Б. ЕАД във висящ процес, съдът е нарушил диспозитивното начало. Общото процесуално правило, в случая изразено чрез служебните задължения на съда да конституира правоприемниците във висящия процес, е обусловено от правоприемството в материално-правните задължения, включително ако същите са предмет на спор по вече образувано дело. Няма как оспорваните от касатора действия на съда да накърнят диспозитивното начало, тъй като същите са израз на задължение, произтичащо от надлежното сезиране с иск и принципа на чл. 2 ГПК (отм). Неоснователен е доводът за противоречие (чл. 280 ал.1 т.2 ГПК) на обжалваното решение с решение №1084-2007-ІVа на ВКС по въпроса за пълното доказване на всички елементи на гражданския деликт. И в двете решения- обжалваното и цитираното, е изразено константното за съдебната практика виждане, че право на обезщетяване по чл. 49 ЗЗД е налице само при пълно доказване на всички елементи на деликтния състав както и на фактите, водещи до ангажиране отговорността на възложителя (противоправно деяние на служители на ответника ).Това са правопораждащите факти и доказването им се извършва от ищеца. Неотносимо, без връзка с кръга правни въпроси, обусловили решаващата воля на съда, се поставя и въпрос за прилагането на чл. 52 ЗЗД относно понятието справедливост, при положение че искът е отхвърлен като недоказан. Същото следва да се изтъкне и по отношение на изразената чрез въпроси теза на касатора, че случаят не е бил разгледан, а е следвало да бъде разгледан „от гледна точка” на упражняване на договорно право по реда на чл. 68 ЗЖТ, неизпълнение на първично законово задължение на Б. по предоставянето на обществена услуга, отговорност за лоши потребителски качества на услугата и пр. В случая искът е бил разгледан на предявеното от ищеца основание. Решаващите си изводи съдилищата изграждат предвид конкретно установените по делото факти и връзката между тях, като за успешното провеждане на иска е решаващо установяването на фактите, на които искът е основан. Тези са решаващо произнесените в случая правни въпроси и не може да се приеме празнота в нормативната уредба или липса на съдебна практика, да се тълкува закона, да се преодолява непълнота, неяснота и пр., както поддържа касатора. Ответникът Б. ” Товарни превози” има право на разноски, които следва да се присъдят на основание чл. 78 ал.8 ГПК, съгласно приложения списък. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.