Определение № 1706 от 03.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 492/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Новатек Европа“ ЕООД срещу решение №1381 от 25.11.2024 г. по в.гр.д.№1447/2024 г. на ОС Пловдив. С обжалваното решение е потвърдено решение №1369 от 26.03.2024 г. по гр.д.№18376/2022 г. на РС Пловдив, с което са отхвърлени предявените от „Новатек Европа“ ЕООД срещу „С.М.Е. БГ“ ЕООД искове за прогласяване за нищожни поради липса на съгласие – чл.26 ал.2, пр. второ ЗЗД и за унищожаване като сключени от представител без спазване на изискванията за това по смисъла на чл.27 ЗЗД на два договора за покупко-продажба на недвижими имоти в полза на ответното дружество - купувач от продавач ищцовото дружество както следва: договор за покупко – продажба от 06.10.2022 г., изповядан с нотариален акт №182, т.II, рег.№6047, н.д.№370/2022 г. на нотариус В. П., рег.№466 и договор за покупко – продажба от 06.10.2022 г., изповядан с нотариален акт №183, т.II, рег.№6048, н.д. №371/2022 г. на нотариус В. П., рег.№466. В жалбата се излагат съображения, че решението е недопустимо в частта по исковете по чл.27 ЗЗД, каквито не са били предявени, а в останалата част неправилно, поради допуснато нарушение на съществени процесуални правила. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, наред с вероятната недопустимост на съдебния акт, се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следните въпроси: 1. Допустимо ли е да се приеме за доказана автентичността на документ, ако не е откривана процедура по чл.193 ГПК и длъжен ли е съдът да открие такава, когато прецени че се оспорва автентичността на частен документ. 2. При направено оспорване на автентичността на частен документ, носещ подписа на оспорващата страна, ако представилата документа страна не представи оригинала за изследване от специализирана съдебно-графологическа експертиза, следва ли същият да се изключи от доказателствата по делото, тъй като не е възможно да се установи дали подписът е положен върху документа или е пренесен от друг документ. 3. Задължен ли е въззивният съд да даде указания на страните за предприемане на процесуални действия, изразяващи се в посочване на относими за делото доказателства, респективно да се произнесе по направени доказателствени искания, които страните са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, когато с въззивната жалба страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада. Твърди се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация „С.М.Е. БГ“ ЕООД навежда доводи за липса на основание за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба в частта, с която се иска отмяна на въззивното решение в частта, потвърждаваща първоинстанционното решение, с което са отхвърлени главният иск за прогласяване за нищожен поради липса на съгласие – чл.26 ал.2, пр. второ ЗЗД на договор от 06.10.2022 г. за покупко-продажба на недвижим имот в полза на ответното дружество - купувач от продавач ищцовото дружество, обективиран в нотариален акт №183, т.II, рег.№6048, н.д. №371/2022 г. на нотариус В. П., рег.№466 и евентуално съединеният иск за унищожаване на посочения договор като сключен от представител без спазване на изискванията за това по смисъла на чл.27 ЗЗД, е недопустима с оглед разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК, тъй като в случая размерът на цената на тези искове (по 4864 лв., определен по реда на чл.69, ал.1, т.4, вр. т.2 ГПК) е до 5000 лв., поради което в тази част, касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. В останалата част касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови решението в подлежащата на обжалване част, въззивният съд е посочил, че производството пред районния съд е образувано по предявени от „Новатек Европа“ ЕООД срещу „С.М.Е. БГ“ ЕООД обективно съединени искове, за прогласяванe за нищожен поради липса на съгласие /чл.26, ал.2, пр. второ ЗЗД/ от страна на продавача „Новатек Европа“ ЕООД на процесния договор за покупко – продажба от 06.10.2022 г., изповядан с нотариален акт №182, т.II, рег.№6047, н.д.№370/2022 г. на нотариус В. П., евентуално за унищожаването му като сключени от представител без спазване на изискванията, установени за това - чл.27 ЗЗД. Приел е, че липсата на съгласие се основава на твърдения, че договорът е изповядан от С. Ф. Е. в качеството му на управител на „Новатек Европа“ ЕООД, въз основа на решение по чл.147 ТЗ на едноличния собственик на капитала на дружеството – Ш. А., каквото решение последният не е подписвал. Изложил е съображения, че за процесната покупко-продажба е налице твърдяното от ответника купувач решение по чл.147 ТЗ на едноличния собственик на продавача „Новатек Европа“ ЕООД, което решение е представено по делото и се съдържа в изисканите и приложени нотариални дела, а положеният в решението подпис е на означения в документа негов автор Ш. А. – в която насока е приетото по делото заключение на графологичната експертиза, изготвено при изследване на оригинала на документа в нотариалната кантора и при ползван сравнителен материал - подписите на Ш. А. върху представените по делото пълномощно и договор за правна помощ, както и подписите му върху изходящи от него в периода 2011 г. – 2018 г. оригинални документи /заявление и други/ по преписката му за кандидатстване за българско гражданство, находящи се в ОДМВР – П., сектор „Миграция“. Установил е, че първоинстанционният съд не е постановявал нарочно определение по чл.193 ГПК, но това не се е отразило на правилността на решението, т.к. съдът е изследвал и се е произнесъл по истинността на документа във връзка с възведеното възражение - че подписът в решението по чл.147 от ТЗ не е положен от означения в документа негов автор, като при изготвяне на експертизата вещото лице графолог е изследвало оригинала на документа при нотариуса, като сравнителен материал е ползвало оригинали на подписани лично от неговия автор други документи по делото, а в съдебното заседание пред районния съд по приемането на заключението, а и след това, въззивникът не е поискал повторна или разширена експертиза относно авторството на документа. Изразил е становище, че в случая не е налице и възведеното основание за унищожаемост на процесния договор като сключен от представител на недееспособно лице без спазване на изискванията за това, тъй като разпоредбата на чл.27 ЗЗД е неприложима в случая - нито отчуждителят, нито приобрателят по договорите са недееспособни лица, с оглед статута им на юридически лица търговски дружества (недееспособността е правна категория, отнасяща се само за физическите лица). Предвид изложеното е достигнал до извод, че жалбата е неоснователна, съответно първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете е правилно и следва да бъде потвърдено. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съдебният акт на въззивния съд е постановен в съответствие с очертания от ищеца, чрез наведените фактически твърдения за наличие на хипотезата на чл.27, пр.2 ЗЗД и искането отправено до съда - за унищожаване на договора, предмет на делото, и в този смисъл в случая не се установява наличие на поддържаната от касатора вероятна частична недопустимост на решението и на това основания, касационно обжалване не може да бъде допуснато. Също така при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната от касатора очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Въззивното решение не може да се допусне до касационно обжалване и по формулираните от касатора въпроси поради липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. С оглед дадените в ТР №3/2013 от 15.11.2013 г. по т.д.№3/20134 г. на ОСГТК на ВКС разяснения (според които решение на ОС на ООД по чл.137, ал.1, т.7 ТЗ не е необходимо условие за действителност на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството или вещно право върху него, сключена от представляващия дружеството орган), какъвто и отговор да се даде на поставените от касатора въпроси, респективно дори и да се приеме, че Ш. А. не е подписал решението по чл.147, вр. чл.137, ал.1, т.7 ТЗ, изводът за неоснователност на иска по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД не би се променил. За пълнота следва да се посочи, че за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения въззивният съд не следи служебно, а във въззивната жалба ищецът не се е позовал на такива нарушения (позоваването в този смисъл е осъществено след изтичане на срока за обжалване на първоинстанционното решение), като релевантно е не формалното откриване на производство по чл.193 ГПК, а осъществяването на действията, които законът предвижда да бъдат осъществени от съда след откриване на производство по оспорване истинността на документ – разпределяне на доказателствената тежест и проверка на истинността, след допускане на релевантните за тази проверка доказателства (които действия в случая са били осъществени, а проверката на истинността е осъществена след допускане на СГЕ и изследване на оригинала на оспорения документ). С оглед изхода на спора касаторът дължи на ответника по касация направени разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС в размер на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2950 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,