Определение № 190 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1664/2013 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.А. Ч.-процесуален представител на Ж. А. С. от [населено място], [община] срещу определение № 14 от 8.1.2013 г на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по ч.гр.дело № 662/2012 г, с което е върната частната му касационна жалба срещу въззивното определение на Окръжен съд Стара Загора от 29.6.12 г по ч.гр.дело № 241/12.В частната жалба се подържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно и се иска отмяната му и постановяване на друго, с което делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото се установява следното: Ж. А. С. от [населено място], [община] е предявил срещу Т. Г. А. обективно съединени искове за прогласяване на недействителността на извършени дарствени разпореждания с идеални части от земеделски имоти и постройки в поземлен имот в [населено място], [община] с обща данъчна оценка 1322 лв. С определение № 1606/11.5.2012 г, постановено по гр.дело № 2976/2012 г, Старозагорски районен съд е върнал на Ж. А. С. подадената от него искова молба, поради неотстраняване в срок на нередовностите на иска, на основание чл.129 ал.3 от ГПК. С определение № 131 от 29.6.2012 г, постановено по ч.гр.дело № 241/12 г Окръжен съд-Стара Загора е потвърдил определение № 1606/11.5.2012 г, постановено по гр.дело № 2976/2012 г на Старозагорски районен съд. С обжалваното определение № 14 от 8.1.2013 г по ч.гр.дело № 662/12 г, ВКС, Четвърто ГО е върнал подадената от Ж. А. С. частна касационна жалба срещу определението № 131 от 29.6.2012 г на Окръжен съд-Стара Загора, като е приел, че въззивното определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.274 ал.4 от ГПК. Въз основа на изложеното по-горе, Върховният касационен съд, Четвърто ГО намира следното: Обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.Съгласно разпоредбата на чл.274 ал.4 от ГПК /ред.ДВ бр.100/2010 г/ не подлежат на касационно обжалване определениято по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване.Съгласно чл.280 ал.2 от ГПК /ДВ бр.100/2010 г/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела, с цена на иска до 5 000 лв.В разглеждания случай както законосъобразно е прието в обжалваното определение, и на основание чл.69 ал.1 т.4 вр.т.2, цената на иска е под установения в чл.280 ал.2 от ГПК минимум.Следователно въззивното определение не подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения същото следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение,