Определение № 556 от 14.07.2023 г. на ВКС по т. д. № 1005/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗАД “Армеец“ АД, [населено място], срещу Решение № 287 от 07.03.2023г. по в.гр.д. № 29/2023г. на Окръжен съд Пловдив, с което след частично потвърждаване и отмяна на Решение № 3634/03.11.2022г., постановено по гр.д. № 13919/21г. на ПлРС, като краен резултат е отхвърлен предявеният от „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД срещу Община Пловдив иск с правно основание чл.410, ал.1,т.2 КЗ вр. чл.49 ЗЗД за заплащане на сумата от 7 908.90лв. главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ с полица № [ЕГН] във връзка с щета № 26021030101419, заведена относно ПТП от 05.04.2021г., и сумата от 71лв., обезщетение за забава за периода 23.07.2021г. – 26.08.2021г. В жалбата се поддържат оплаквания за наличието на всички касационни основания по чл.281,т.3 ГПК – материална и процесуална незаконосъбразност, както и необоснованост на атакувания съдебен акт, с искане за касирането му. Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, като формулира пет процесуалноправни и материалноправни въпроса. Касаторът сочи и самостоятелния селективен критерий по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по касационната жалба Община Пловдив депозира писмен отговор, като изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съответно – за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отделение, след преценка на данните по делото и на допустимостта на касационната жалба по чл.280, ал.3, т.1 ГПК, приема следното: Постановеното от Окръжен съд Пловдив Решение № 287 от 07.03. 2023г. по в.гр.д. № 29/2023г. не подлежи на касационно обжалване. Производството по гр.д. № 13919/21г. пред Пловдивски районен съд е образувано по искова молба на ЗАД“Армеец“ АД против Община Пловдив с правно основание на иска - чл.410, ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД, за сумата 7 908.90лв. главница по регресния иск и 74.70 лв. – мораторна лихва за периода 23.07.2021г. – 26.08.2021г. По съображения, че спорът е свързан със застрахователно събитие, във връзка с което е ангажирана отговорността на ищеца, произтичаща от договор за застраховка, който е абсолютна търговска сделка по чл.1, ал.1, т.6 ТЗ, делото следва да бъде квалифицирано като търговско по смисъла на чл.365, т.1 ГПК. Цената на иска от 7 908.90лв. не надхвърля законодателно определения праг от 20 000 лева на необжалваемост на въззивните решения на основание чл. 280, ал.3,т.1 ГПК. Следователно, касационното производство е недопустимо, поради което касационната жалба срещу обжалваното решение на Пловдивски окръжен съд следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.280, ал.3,т.1 ГПК