Определение № 220 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 712/2011 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 1121/27.04.2011 г., подадена от Б. В. С. чрез процесуалния му представител адв. Т. С., срещу решение № 128/ 28.02.2011 г., постановено по гр.д.№ 420/ 2010 г. по описа на Софийски окръжен съд. Решението е постановено по ревандикационен иск за част от имот пл.№22 в кв.3 по плана на [населено място], с площ от 80 кв.м. и за обезщетение по чл.59 ЗЗД за ползването на имота в размер от 2000 лв. за периода 1.06.2006 г. до 1.11.2009 г. Площта на целия имот е 540 кв.м., а данъчната оценка 586 лв., или цената на иска по чл.108 ЗС е под 5000 лв.,както и на облигационния иск по чл.59 ЗЗД. С оглед на тези данни следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, тъй като в случая намира приложение разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, редакция ДВ бр.100/ 2010 г., която е в сила от 21.12. 2010 г. Съгласно чл.280, ал.2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Според предишната редакция на текста не са подлежали на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1000 лв. Съгласно § 25 от ПЗР ЗИД ГПК –ДВ бр. 100/ 2010 г. този ред се прилага за заварените висящи производства / в случая за заварените висящи касационни производства/. Настоящото касационно производство не е заварено като висящо от изменението на закона, тъй като е образувано при действието на новата редакция на чл.280, ал.2 ГПК, съгласно която решението не подлежи на касационно обжалване, поради което и настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение