Определение № 395 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3073/2020 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на В. М. К. срещу определение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о., № 320 от 31.07.2020 г. по ч.гр.д.№ 1521/ 2020 г., с което е оставена без разглеждане касационната частна жалба на същия жалбоподател срещу въззивно определение на Софийски градски съд № 3465 от 17.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 15455/ 2019 г. С въззивното определение е потвърдено определение на Софийски районен съд от 14.09.2019 г. по гр.д.№ 34977/ 2019 г. за връщане на исковата молба, подадена от В. М. К. срещу Посолство на Република България в Република Гърция, с която се претендира установяване на трудово правоотношение. Частният жалбоподател поддържа, че паралелно с процеса за съществуването на трудово правоотношение тече дело за заплащане на дължими по това правоотношение възнаграждения, по което българският съд се е счел за компетентен да реши спора с влязъл в сила акт. Счита, че предметите на двете дела са свързани и те трябва да бъдат разгледани от един и същ съд. Излага съображения, че именно българският съд се явява компетентен да разгледа спора и че актът му, с който се прогласява за международно некомпетентен, подлежи на касационно обжалване на основание чл.28 КМЧП. Според жалбоподателя съдът не е последователен в съображенията си граждански или трудов е спорът, защото не е приложил чл.362 КТ и е изискал от него внасяне на такси, каквито по трудови спорове не се дължат. Излага и доводи за допуснати нарушения на правото на ЕС, което изисквало работниците и служителите да имат възможност да ползват правила, които са в по-висока степен благоприятни за техните интереси, отколкото предвиждат общите правила. Поради това счита подадената от него частна касационна жалба за допустима, а определението на другия състав на ВКС, в което се приема обратното, моли да бъде отменено. Ответната страна Посолство на Република България в Република Гърция оспорва жалбата като поддържа, че е правилен изводът на въззивния съд относно некомпетентността му да разгледа спора. Правилно също така този съд счел спорът за трудов и че компетентен да го разреши е гръцкия съд. Според него преценката на другия състав на ВКС за недопустимост на частната касационната жалба следвало да бъде потвърдена. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. М. К. срещу Посолство на Република България в Република Гърция, предявен е иск за установяване на съществуването на трудово правоотношение. С определение на Софийски районен съд от 14.09.2019 г. по гр.д.№ 34977/ 2019 г. съдът намерил, че е сезиран с трудов спор, който не е компетентен да разгледа по правилата на Регламент № 1215/ 2012 г. на ЕП и Съвета от 12.12.2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела. Съответно на този си извод съдът върнал исковата молба и прекратил производството по делото. Ищецът обжалвал този акт, но с определение на Софийски градски съд № 3465 от 17.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 15455/ 2019 г. той бил потвърден. Частната касационна жалба срещу този акт на Софийски градски съд е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд на основание чл.280 ал.3 т.3 ГПК. Определението е законосъобразно. Въззивните съдебни решения по искове, с които се разрешават трудови спорове, законодателят е изключил от обхвата на касационния контрол, с изключение на решенията по искове по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ и за плащане на трудови възнаграждения и обезщетения с цена над 5 000 лв (чл.280 ал.3 т.3 ГПК). Споровете относно възникването и съществуването на трудово правоотношение са трудови, съгласно чл.357 ал.1 КТ. Въззивно решение по иск, с който такъв спор е заявен за решаване от съда, не попада в изключенията по чл.280 ал.3 т.3 ГПК, затова касационният контрол върху него е изключен. Съответно определението, с което този иск е приет за недопустим и производството по него е прекратено, не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.4 ГПК. Подадената срещу такова определение частна касационна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане по същество с обжалваното в настоящето производство определение на друг състав на Върховния касационен съд. От доводите на частния жалбоподател подлежат на обсъждане само тези, свързани с характера на спора, защото недопустимостта на частната касационна жалба е изведена от другия състав именно от съображения, че спорът е трудов. Разпоредбата на чл.357 КТ предвижда като трудови споровете между работник или служител и работодател относно възникването и съществуването на трудово правоотношение. Частният жалбоподател изрично е твърдял в исковата си молба, че между него и ответника е възникнало и е съществувало трудово правоотношение и е поискал това да бъде признато за установено в отношенията помежду им. Затова с исковата молба е предявен трудов спор, който се разглежда в рамките на две инстанции, като решението или преграждащото определение на въззивния съд по него са окончателни. Без значение за този извод е неправилното изискване ищецът да внесе държавна такса, тъй като същата не е била дължима и подлежи на връщане. Неоснователно жалбоподателят поддържа за него да е възникнало право на частно касационно обжалване на основание чл.28 КМЧП, която изключвала прилагането на чл.274 ал.4 ГПК. Според установената практика разпоредбата на чл.28 изр.2 КМЧП, уреждаща възможността за касационно обжалване на определенията по спорове за международната компетентност на българския съд, не изключва нито предпоставките за допустимост на касационното обжалване, нито предпоставките за допускане на касационното обжалване. КМЧП не е международен акт в сила за Република България и няма приоритет пред другите закони, поради което не изключва прилагането на разпоредбите на по-късно приетия ГПК (определение по ч.гр.д.№ 842/ 2018 г., ІV г.о., определение по ч.гр.д.№ 409/ 2018 г., ІІІ г.о. и цитираните в него актове в същия смисъл). Без каквото и да е значение са доводите за допуснати нарушения на правото на ЕС относно възможността работниците и служителите да имат възможност да ползват правила, които са в по-висока степен благоприятни за техните интереси, отколкото предвиждат общите правила. В настоящето производство предмет на проверка е единствено преценката на другия състав на Върховния касационен съд по въпроса възникнало ли е в полза на ищеца право на частна касационна жалба срещу преграждащото въззивно определение. С констатацията, че ищецът няма такова право, правомощията на настоящия съдебен състав се изчерпват и той не може да проверява кой съд е международно компетентен да разреши спора, по който е образувано основното производство. По същите съображения ирелевантни са доводите на жалбоподателя, че българския съд е приел за разглеждане иск за заплащане на дължими по претендираното от него трудово правоотношение възнаграждения. По изложените съображения Върховният касационен съд