Определение № 865 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 343/2011 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. К. чрез адв. Д. срещу решение №839 от 17.12.2010г по гр.дело № 961/20109г. на Пловдивски апелативен съд, постановено при повторно разглеждане на делото от състав на Пловдивски апелативен съд. С решение №604 от 27.09.2010г по гр.д. № 803/2009г на ВКС ІV г.о ,постановено по реда на чл. 290 от ГПК, положително е решен въпроса за допустимостта на иска на основание чл. 299 от ГПК(отм),когато щетата е резултат от престъпление, установено с влязла в сила присъда В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК с довод, че трайната ,включително задължителна практика на Върховния касационен съд по въпроса за задължителния характер на присъдата за гражданския съд в исковия процес по реализиране на отчетническа отговорност, когато щетата е елемент от фактическия състав на престъплението,следва да бъде променена .Тезата на защитата е ,че измененията в процесуалния ред по новия ГПК (чл. 417 т.8 ГПК ДВ бр. 59/2007г) и съществените изменения в НПК налагат да се даде свобода в съдийското убеждение на гражданския съд, а наказателния съд,предвид съкратените производства по НПК, да се разтовари от необходимостта да събира и ценивсички доказателства, установяващи щетата по размер ,евентуално присъдата да остане задължителна относно противоправността и вината В отговор ответникът по касация Министерство на отбраната оспорва основанието за допускане на жалбата до разглеждане .Пловдивски апелативен съд е приел въз основа на данните по делото ,че относно конкретния размер на щетата по акта за начет не са ангажирани доказателства в противен смисъл. Касационната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Решаващите съображения на въззивния съд за ангажиране отговорността на касатора по конкретното дело са изградени въз основа на приложимия материален закон и процесуалния ред на чл. 299 от ГПК (отм) поради което доводи, почерпани от реда на чл. 417 т.8 ГПК ДВ бр. 59/2007г,нямат отношение към предмета на спора. Върховен касационен съд не приема и довод за изоставяне на константната и тълкувателна практика по изтъкнатия в изложението въпрос за задължителния характер на присъдата при съставомерна щета ,подкрепен от защитата с единствен довод за „последните промени в НПК” и новия ГПК. Тезата на касатора не е обоснована, нито конкретизирана. Доводи в подкрепа на поддържаното от защитата правно разрешение липсват, като не става ясно каква е връзката между принципа на съдийското убеждение, процесуалните срокове по НПК и размера на имуществената щета като спорен по конкретното гражданско дело въпрос. Липсва аргументация по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК в съдържателен план, доколкото не се предлага друго тълкуване на конкретни норми от закона или изведени от тях правни принципи, а се изтъкват общо измененията в процесуалните кодекси, без те да конкретизират и без изложена обосновка на връзката им със случая по делото. Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.