Определение № 960 от 30.03.2026 г. на ВКС по т. д. № 562/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Интелсофт - 98“ ООД - чрез пълномощник адв. Б. Л., срещу постановеното по в. т. д. № 838/2021 г. на Апелативен съд - София разпореждане № 1647 от 17.10.2025 г., с което е върната на основание чл. 286, ал.1, т. 3 вр. чл. 274, ал. 4 ГПК частната жалба на „Интелсофт - 98“ ООД срещу определение № 615 от 14.10.2025 г. за изменение на решение № 462/14.08.2025 г. по т. д. № 838/2021 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател моли обжалваното разпореждане да бъде отменено като неправилно, за да бъде разгледана по същество върнатата като недопустима частна жалба срещу определението на въззивния съд по чл. 248 ГПК. Поддържа оплакване, че разпореждането е постановено в противоречие със задължителните указания в т.24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, според които при постановяване на акта по чл. 248 ГПК въззивният съд действа като първа инстанция и правомощията на Върховния касационен съд по отношение на този акт са определени в чл. 274, ал.2 вр. чл. 248 ГПК. Препис от частната жалба е връчен на насрещните страни Надежда Г. Г., И. К. Г. и М. К. Г., които са подали отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК - чрез пълномощник адв. М. Ел - Т.. В отговора е изразено становище, че обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено, тъй като е правилно и постановено в съответствие с константната практика на ВКС по приложение на чл. 248, ал. 3 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да върне частната жалба на „Интелсофт - 98“ ООД срещу постановеното в производство по чл. 248 ГПК определение за изменение на решението по в. т. д. № 838/2021 г. в частта за разноските, съдията - докладчик от Апелативен съд - София е приел, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като е насочена срещу неподлежащо на обжалване определение. Изложени са съображения, че съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК определението за изменение на въззивното решение в частта за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението; В случая решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, тъй като е постановено по търговско дело и предявените искове са с цена под 20 000 лв., което води до необжалваемост и на определението по чл. 248 ГПК. Разпореждането за връщане на частната жалба е правилно и следва да бъде потвърдено по следните съображения: Обжалването на определение, с което съдът се произнася по искания на страните за изменение и допълване на постановеното по делото решение в частта за разноските, е уредено изрично с разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, като с Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС - т. 24, е разяснено, че това е редът по чл. 274, ал. 2 ГПК. С разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК обжалваемостта на определението за разноските е поставена в зависимост от обжалваемостта на самото решение, което означава, че ако решението не подлежи на самостоятелно обжалване, не съществува процесуална възможност за страните да обжалват постановеното в производството по чл. 248 ГПК определение с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Решението по в. т. д. № 838/2021 г. на Апелативен съд - София е постановено по търговско дело, в което са разгледани субективно и обективно съединени искове, чиято цена (след извършения пред въззивната инстанция частичен отказ от иск) е под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела, и както правилно е констатирано в обжалваното разпореждане, не подлежи на касационно обжалване. Поради произтичащата от закона необжалваемост на решението правилен е изводът в разпореждането, че на обжалване пред Върховния касационен съд не подлежи и определението, с което по реда на чл. 248 ГПК въззивният съд е уважил направеното от ищците искане за изменение на решението в частта за разноските. Подадената частна жалба срещу неподлежащото на обжалване определение е недопустима и законосъобразно е върната с обжалваното разпореждане. Неоснователно е оплакването на частния жалбоподател, че разпореждането за връщане на частната жалба е постановено в противоречие със задължителните указания в т. 24 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Произнасянето на ОСГТК на ВКС е наложено от необходимостта да бъде преодоляно противоречието в съдебната практика при разрешаване на процесуалния въпрос по кой ред подлежат на обжалване определенията на въззивните съдилища, постановени в производство по чл. 248 ГПК - с частна жалба по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК или с частна касационна жалба по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Дадените указания в т. 24 от тълкувателното решение се отнасят до реда за обжалване на определенията, с които се изменят и допълват подлежащи на обжалване решения в частта за разноските, и не касаят процесуалната възможност за обжалване на постановените в производството по чл. 248 ГПК определения, която се преценява съобразно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3 ГПК. В същия смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, формирана при прилагане на разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК (определение № 10/20.01.2022 г. по ч. гр. д. № 224/2022 г. на І г. о., определение № 14/07.01.2016 г. по ч. т. д. № 3651/2015 г. на ІІ т. о., определение № 84/06.02.2023 г. по ч. т. д. № 58/2023 г. на ІІ т. о., определение № 405/28.01.2026 г. по ч. гр. д. № 176/2026 г. на І г. о. и др.). Връщането на подадената от „Интелсофт - 98“ ООД частна жалба е предпоставено от констатираната необжалваемост на въззивното решение, която по аргумент от чл. 248, ал. 3 ГПК изключва и възможността за обжалване на определението за разноските по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,