Определение № 50568 от 31.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 159/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Кардинал 07“ ЕООД, чрез процесуалния му представител адв.М. С., срещу решение №532/13.08.2021 г. по т.д. №2503/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №260010/26.08.2020г. по т.д.№152/19г. по описа на Врачански окръжен съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от дружеството срещу „Алианц банк България“АД искове за прогласяване нищожността на пълномощно с нотариална заверка на подписа и съдържанието му от 02.07.2014г. на нотариус А. К. и за прогласяване за недействителен договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в нотариален акт №128, том III, рег.№3248, д.№489 от 23.07.2014г. на нотариус А. К. с рег.№010 на НК с район на действие РС Бяла Слатина, като дружеството е осъдено да понесе направените от насрещната страна разноски. С касационната жалба въззивното решение е оспорено като недопустимо и неправилно, поради постановяването му в противоречие с практиката на ВКС, допуснати нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Без да излага конкретни съображения в подкрепа на оплакванията му за наличие на сочените пороци на съдебния акт, касаторът прави искане касационната инстанция да отмени решението на апелативния съд, като уважи исковете и му присъди разноски за всички инстанции. За да обоснове искането си за допускане на разглеждането на касационната му жалба по същество касаторът се позовава на допълнителната предпоставка за извършване на селекцията по чл. 280 ал. 1 т. 1, която счита за осъществена с въпроса: 1.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и извърши проверка на всички доказателства и доказателствени средства при постановяване на решението си?; Приложимостта на сочения селективен критерий, се обосновава с аргументи за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, обективирана в ТР №1/04.01.2001г. по т.д.№1/2000г. на ОСГК на ВКС и решение №261/05.06.2015г. по т.д.№2857/13г. на първо т.о. на ВКС. С въпросите 2. Когато едно дружество е променило правноорганизационната си форма от ЕООД на ООД, допустимо ли е бившият едноличен собственик на капитала, без да е изрично упълномощен, да взема решения от името и за сметка на общото събрание на ООД, респ. тези решения валидни ли са? и 3. При провеждане на общо събрание на съдружниците в търговско дружество може ли да се счита,че самият факт на съдружие води до волеизявление от страна на съдружника, въпреки че не присъства на събранието? касаторът се позовава на очевидна неправилност /чл.280 ал.2 предл.3 ГПК/ при разрешаването им от въззивния съд. Изложените в обосноваване на това основание съображения са за несъобразяване от въззивния съд на факта,че към момента на съставянето на протокола от 21.07.2014г. за проведено общото събрание на „Кардинал 08“ООД /едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“ЕООД/ волеизявлението за упълномощаване на представител на дружеството /адв. И. Р./ за учредяване на договорна ипотека от името на дружеството в полза на банката, е направено от лице /М. К./, което не е имало каквито и да било собственически, управителни и представителни правомощия по отношение на „Кардинал 08“ООД. В депозирания писмен отговор, ответникът по касационната жалба „Алианц банк България“АД, представляван от юрисконсулт Х. К., изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Излага съображения за неоснователност на изложените в касационната жалба оплаквания и искания. Претендира юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВКС. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да потвърди обжалваното пред него решение на окръжния съд, съставът на Софийски апелативен съд е намерил за установено от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът „Кардинал 07“ЕООД е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот през 2007г., а на 23.07.2014г. от името на дружеството чрез адв.И. Р. е сключен с нотариален акт договор за учредяване на ипотека върху него в полза на ответната банка за обезпечаване на задълженията на дружеството по предоставен му с договор от 21.07.2014г. кредит за текущи нужди в размер на 63 000 лв.; при изповядването на сделката представителят И. Р. се е легитимирал като представител на „Кардинал 07“ЕООД с пълномощно с нотариална заверка на подписа на упълномощителя и съдържанието му от 02.07.2014г.; въз основа на издаден в полза на банката изпълнителен лист през 2019г. същата е предприела действия по принудително изпълнение върху ипотекирания имот за събиране на дълга по кредита. Съдът е констатирал, че между представените от нотариус К. документи по нотариалното дело се съдържа и документ, озаглавен „Протокол от общо събрание на съдружниците в „Кардинал 08“ООД – едноличен собственик на капитала на „Кардинал 07“ЕООД от 21.07.2014г., на което, видно от съдържанието му, двамата вписани към този момент в Търговския регистър негови съдружници М. С. и Т. П. са взели решения да бъдат предприети действия по обезпечаване на отпуснатия банков кредит с ипотека на недвижимия имот на дружеството и възлагане на управителя да упълномощи адв.И. Р. да представлява същото във връзка с учредяването на ипотеката в полза на „Алианц банк България“АД. Въз основа на заключението на съдебно-почерковата експертиза съставът на САС е приел за доказано оспорването на подписа на М. С., в качеството му на управител на Кардинал 07“ЕООД под пълномощното. Въпреки последното, съдът е намерил предявените искове за неоснователни и недоказани. Изложил е аргументи, основани на задължителната съдебна практика /ТР №5/12.12.2016г. по тълк.д.№5/14г. на ОСГТК на ВКС/, според която договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици до момента на неговото потвърждаване в съответствие с чл.42 ал.2 ЗЗД. Посочил е,че в хипотезата на чл.301 ТЗ ефектът на потвърждаване настъпва при липсата на противопоставяне на представлявания, направено веднага след узнаването за извършените от негово име без представителна власт действия, като само осъщественото веднага след узнаването противопоставяне има характер на отказ за потвърждаване, при който недействителността би породила своите правни последици. Отнасяйки посочените материални разпоредби и извършеното от ВКС тълкуване към установените с обсъдените доказателства по делото факти, съдът е направил извод,че е налице действие без представителна власт, на което дружеството, чрез органния си представител – М. С., не се е противопоставило веднага след узнаването му. Моментът на узнаването съдът е свързал с датата на вписване на сделката по учредяване на договорната ипотека в публичния регистър по реда на Правилника за вписванията, което е станало на 23.07.2014г., като към тази дата е било налице изрично направено на 21.07.2014г. от С., в качеството му на съдружник в дружеството – едноличен собственик на капитала на ищцовото такова, волеизявление за сключването на сделката с конкретния имот и упълномощаването на лицето, реално осъществило действията по сключването ѝ. По тези съображения първоинстанционният акт, в който съдът е достигнал до същия извод, е потвърден от въззивната инстанция. Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК, съобразена във връзка с постановките на Тълкувателно решение №1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, касационен контрол на въззивното решение се допуска въз основа на осъществени обща и допълнителни предпоставки - формулирани в изложение към касационната жалба един или повече правни въпроси, разрешени от въззивния съд по обуславящ изхода на спора начин, при сочена и обоснована хипотеза измежду визираните в т.т. 1-3 на чл.280 ал.1 от ГПК. От значение за изхода на спора,в съответствие с възприетото в т.1 от посоченото тълкувателно решение, са въпросите, които са били включени в предмета на делото, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и са обусловили правната воля на съда. Формулираният от касатора първи въпрос е от процесуално-правен характер, но обуславящ в горния смисъл би бил единствено при наведени във въззивната жалба оплаквания за останали необсъдени от въззивния съд конкретни доказателства и доводи на ищеца, изрично наведени във въззивната му жалба. Такива оплаквания в касационната жалба няма, поради което въпросът не осъществява общата предпоставка за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК. Последното препятства формирането на извод и за наличие на сочения с въпроса допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, а, видно от мотивите на въззивното решение, противоречие с цитираната практика на ВКС при изпълнението на процесуалните задължения на въззивния състав обективно не се констатира. Съставът е обсъдил всички ангажирани по делото и релевантни за спора доказателства, като на базата на тях е изяснил фактическата обстановка и прилагайки относимите към разглежданата хипотеза материално правни норми, съобразявайки и задължителното им тълкуване от ВКС, е направил изводите си. Обстоятелството, че не е обсъдил представения по делото друг протокол от ОСС на „Кардинал 08“ООД от 21.07.2014г., в чието съдържание като собственик на капитала му е посочено лицето М. К., която към тази дата не е имала такова качество, видно от вписванията в Търговския регистър /което вероятно е провокирало касатора да постави първия си въпрос/, дори да фигурираше в касационната жалба като оплакване, не би могло да обоснове друг извод, доколкото от двата представени документа съдът е избрал да се позове на относимия такъв към формиране на извода му за точния момент на узнаването на действията от мнимо представлявания, който документ освен това се е съдържал в нотариалното дело при учредяването на ипотеката, което му придава по-голяма доказателствена сила. Останалите два въпроса също не осъществяват общия критерий за допустимост, тъй като не кореспондират с изводите на въззивния състав – решаващите му мотиви не са основани на посоченото доказателство, което е и ирелевантно, тъй като не съдържа волеизявление на представляващия дружеството-ищец, относимо към разглежданата хипотеза. С тези два въпроса касаторът и не сочи допълнителна предпоставка в някоя от хипотезите на чл.280 ал.1 т.т.1-3 ГПК, а навежда твърдения за наличие на очевидна неправилност на съдебния акт, които обаче не могат да обосноват такава. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, съдебното решение следва да страда от такъв съществен негов порок, който позволява на касационната инстанция да отрече правилността му без да се налага извършването на преценка на доказателствата,въз основа на които съдът е приел за установена конкретна фактическа обстановка и на такава за съответствие и обоснованост спрямо приложените към хипотезата материално-правни норми, обусловили решаващите му правни изводи. Неправилността следва да е обективно и явно установима – същата би била налице например, когато въззивният съд е основал изводите си на правна норма,която е отменена или, макар и да е приложена действащата такава към релевантния момент, смисълът й да е изтълкуван очевидно превратно; решаващият извод да е в явно противоречие с основополагащ принцип на правото или с правилата на елементарната формална логика и др. В представеното от касатора изложение нито се сочи,нито се обосновава която и да е от посочените хипотези на очевидна неправилност,а се навеждат аргументи за нищожност на подписания от М. К. протокол, преценката за която, както и за относимостта на това доказателство към спора подлежи на извършване едва във втората фаза на производството при вече допуснато касационно обжалване. Изложеното дава основание на настоящия състав да постанови отказ за допускане на касационна проверка за законосъобразност на атакуваното пред Върховен касационен съд въззивно решение. С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция в полза на ответника по касационната жалба следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Второ търговско отделение