Определение № 2804 от 28.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4246/2025 г.

Производство е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД чрез юрк.К. касационна жалба с вх.№ 105521 от 12.09.2025 г. срещу решение № 5223 от 11.08.2025 г., постановено от Софийски градски съд по гр.дело № 9560/2023 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на касатора правото на собственост на М. И. Н. и И. Г. К. - Н. върху самостоятелен обект „помещение в трафопост", находящо се в [населено място],[жк]до [жилищен адрес] с площ от 9,75 кв. м., изградено в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Касаторът развива оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – пороци по чл.281, т.3 ГПК. Не било съобразено правото на собственост на дружеството върху трафопоста, от който процесното помещение било част. Като енергиен обект трафопостът бил изключен от гражданския оборот и можел да се притежава само от лицензирано енергийно предприятие. При изграждането му трафопостът бил държавна собственост, впоследствие правата върху него преминали към „НЕК“ ЕАД. Неправилно било прието, че актът за общинска собственост имал правопораждащо действие, а описаното в този акт помещение не съответствало на процесното. В изложението към касационната му жалба са формулирани процесуално-правният въпрос: Длъжен ли е съдът при постановяване на решението да обсъди всички доказателства, респективно липсата на такива и направените от страните възражения и правни доводи като изложи съображения относно кредитирането на определен факт или обоснове некредитирането му? и материално-правният въпрос: Длъжен ли е съдът да обсъди наличието или липсата на издадено в полза на определено лице разрешение от „Асоциация Енергетика“ по чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (отм.) като една от кумулативно представените материалноправни предпоставки за принадлежността на правото на собственост? Ответниците оспорват жалбата в писмен отговор. Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните: Въззивният съд е разгледал предявен от М. И. Н. и И. Г. К.-Н. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (с предишно наименование „ЧЕЗ Разпределение Блгария“ АД) иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване правото им на собственост върху върху самостоятелен обект „помещение в трафопост", находящо се в [населено място],[жк]до [жилищен адрес] с площ от 9,75 кв. м., изградено в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***. Въз основа на приетите пред двете инстанции заключения на съдебно-техническите експертизи съдът приел, че процесният обект е част от самостоятелна сграда от 74 кв.м., изградена за трафопост. То е отделено от помещенията, в които са монтирани електрически шкафове и кабел, няма физическа и функционална връзка с тях; има отделен вход, водомер и електромер, разположен на фасадата на сградата и има самостоятелен характер от проектантска гледна точка. В него няма монтирани елементи на електроразпределителната мрежа. При построяването на трафопоста през 1984 г. помещението е било предназначено за стая на инкасатора. През 2001 г. предназначението на помещението е променено за „Магазин за пакетирани стоки, напитки и кафе“, а през 2003 г. – за „Магазин за детски играчки“. Съдът направил извод, че процесното помещение представлява самостоятелен обект на правото на собственост, както и че не представлява енергиен обект, тъй като не е свързано технически и функционално с помещенията, в които са монтирани съоръженията на трафопоста. Този характер помещението имало от построяването на сградата и въвеждането й в експлоатация през 1984 г. Съдът констатирал, че за сградата с трафопост е съставен АДС от 2004 г. на основание чл.148 ППЗДС, а за процесното помещение, описано като помещение към трафопост, с площ 6,25 кв.м., е съставен АЧОС от 2000 г., издаден на основание чл.2, ал.1, т.6 ЗОС и ЗМСМА. Изложено е, че на основание § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА с влизане в сила на закона преминават в собственост на общините обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Съгласно § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. За да настъпи конститутивното действие на § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗМСМА не следва да са налице пречките, установени в § 7, ал. 2 от ПЗР на ЗМСМА, т.е. за да е станало процесното помещение общинска собственост по силата на закона, то следва да не е било включено в капитала, уставния фонд или да не се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. Като приложил посочените норми съдът приел, че при влизане в сила на ЗМСМА трафопостът останал собственост на държавата, а процесното помещение е преминало в собственост на Столична община на основание § 7, ал. 1, т. 6 ПЗР на ЗМСМА. Посочено е, че само трафопостът се водил в баланса на предприятието от Комитета по енергетика и като такъв само той е станал част от „НЕК“ АД с правоприемник „Електроразпределение Столично“ ЕАД, преобразувано в „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД. С оглед изложените решаващи мотиви не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Процесуално-правният въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди доказателствата и да изложи мотиви по възраженията и доводите на страните е разрешен в съответствие, а не в противоречие с константната практика на ВКС. Въззивният съд е изпълнил задължението си да обсъди доказателствата и да отговори на доводите и възраженията на страните. Изложил е съображения, че процесното помещение не представлява енергиен обект и че по силата на закона е придобит от Столична община, а впоследствие продадено на праводател на ищците. Материално-правният въпрос не е обсъждан от въззивния съд и в този смисъл не осъществява общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. Въззивният съд изрично е посочил, че процесното помещение не представлява енергиен обект, затова въпросът за липсата на разрешение от „Асоциация Енергетика“ по чл. 2, ал. 2 от Закона за електростопанството (отм.) е неотносим към мотивите на обжалваното решение. Ответниците по касация претендират заплащане на направените от тях разноски в касационното производство в размер на 1200 лева. Разноските са доказани с представения договор за правна защита и се дължат от касатора в размер. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение