Определение № 506 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1842/2024 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД против решение № 156 от 27.05.2024г. по в.т.д. № 521/2023г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 37 от 07.06.2023г. по т.д. № 32/2021г. на Окръжен съд – Шумен. С първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ, дружество, регистрирано в Германия, сумата от общо 65 026. 45 лева, представляваща дължима до 10.03.2018г. месечна вноска от 60 209. 68 лева, част от възнаграждение от 6 069 135. 73 лева, съгласно сключен между касатора и „СМ Секисуи Европа“, дружество по ЗЗД, договор за изпълнение и рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място] и 4 816. 77 лева неустойка за забава, начислена върху месечната вноска, със законната лихва върху месечната вноска от 11.03.2021г., датата на исковата молба, до окончателното плащане. Касаторът намира, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Неправилно от въззивния съд не е било съобразено, че ищецът няма правно основание да получи цялото дължимо възнаграждение по процесния договор. Консорциумът „СМ Секисуи Европа“ е прекратен на основание чл. 363, б. „в“ от ЗЗД. С обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД – участник в консорциума, това дружество е прекратено (правосубектността му е била ограничена) и е последвало прекратяване по право на договора за консорциум. „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ не е надлежно легитимирана страна да получи цялото дължимо по договора за обществена поръчка възнаграждение. Институтът на активната солидарност не може да намери приложение. Доколкото от страна на „АрТиАй Файненс“ ГмБХ не е доказан размерът на неговия дял в консорциума, то и предявената претенция е останала недоказана. По тези доводи на касатора липсва произнасяне във въззивното решение. Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с отхвърляне на предявените искове. Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Конкретно формулираните въпроси са: 1.) Следва ли да се приеме, че търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона (чл. 252, ал. 1, т. 3 от ТЗ за акционерните дружества, чл. 93, т. 3 от ТЗ за събирателните дружества, чл. 154, ал. 1, т. 4 от ТЗ за дружествата с ограничена отговорност), без да е необходимо прекратяването да бъде обективирано в диспозитива на съдебното решение по чл. 711 от ТЗ, без да е необходимо производството по несъстоятелност да е приключило с решение по чл. 735 от ТЗ, както и без да е нужно заличаването на правния субект? 2.) С оглед сходността на правните последици от прекратяването на търговското дружество поради обявяването му в несъстоятелност и поставянето на физическо лице под запрещение по отношение на ограничената правосубектност, може ли да се приеме, че по отношение на договор за консорциум (гражданско дружество), състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници – 2 (двама), са налице предпоставките да бъде приложена по аналогия разпоредбата на чл. 363, б.“в“ от ЗЗД и следва ли да се тълкува, че с обявяването в несъстоятелност и прекратяването ex lege на един от съдружниците консорциумът (гражданското дружество) се прекратява по силата на закона? 3.) Допустимо ли е да се приеме, че от момента на прекратяването на дружеството – съдружник в несъстоятелност и прекратяването на консорциума (гражданско дружество) ex lege, отпада и активната кредиторова солидарност по отношение на вземанията на консорциума (гражданско дружество), представляващи обща собственост на последното? 4.) Към кой момент следва да се приеме за прекратен ex lege консорциум (гражданско дружество), състоящо се от установения в чл. 357 от ЗЗД минимален брой съдружници – 2 (двама), единия от които е обявено в несъстоятелност търговско дружество? Според касатора тези въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. 5.) Следва ли да се приеме, че всяка уговорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – консорциум (гражданско дружество) се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност в полза на лицата съдружници в консорциума (гражданско дружество)? 6.) Доколкото вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците в консорциум (гражданско дружество), дял от която може да се получи само при излизане на съдружник от консорциума (гражданско дружество) или при прекратяването му, следва ли да се приеме, че за подобно вземане са приложими правилата на чл. 129 от ЗЗД, отнасящи се до неделимите задължения? 7.) Следва ли да се приеме, че извеждането на активна кредиторова солидарност по тълкувателен път по отношение на вземане с предмет неделимо задължение (в случая – възнаграждението по договора), противоречи на разпоредбата на чл. 129 от ЗЗД, изрично изключваща приложимостта на правилата за солидарните задължения по отношение на предмета на неделимо задължение? Във връзка с пети, шести и седми от въпросите касаторът сочи решение № 76 от 16.07.2019г. по т.д. № 849/2019г. на ВКС, ТК, І т.о., както и въпросите покриват критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 8.) Следва ли да се приеме, че от момента на прекратяване на търговско дружество поради обявяването му в несъстоятелност, прекратяване на дейността на дружеството и прекратяването на правомощията на органите му, автоматично по силата на чл. 41 от ЗЗД се прекратяват занапред и направените от прекратеното дружество упълномощителни сделки? Във връзка с въпроса страната се позовава на допълнителния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК. 9.) Задължен ли е въззивният съд при постановяване на решението си да обсъди всички наведени от ответника доводи и възражения? Страната се позовава на Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ППВС № 1/1953г., ППВС № 7/65г., ППВС № 1/1985г., решение № 38 от 08.06.2016г. по т.д. № 799/2015г. на ВКС, ТК ІІ т.о., решение № 8 от 19.01.2018г. по т.д. № 2435/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Според касатора въззивното решение е и очевидно неправилно. От „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ, насрещна страна по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. От третото лице подпомагаща страна „Строителна механизация“ АД (в несъстоятелност) не е подаден отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде решението допуснато до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. За да потвърди първоинстанционното решение за уважаване на предявените от „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ (с предишни наименования „Секисуи СПР Европа“ ГмБХ и „КМГ Холдинг“ ГмБХ) искове, въззивният съд е приел, че на 11.09.2012 г. между „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ и „Строителна механизация“ АД, търговско дружество, регистрирано в България, е бил учреден консорциум – дружество по ЗЗД с наименование „СМ Секисуи Европа“. На 08.01.2013г. по реда на чл. 41 от ЗОП /отм./ между консорциума и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД е бил сключен Договор за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на [населено място]. Касаторът - ответник в качеството си на възложител, е възложил, а консорциумът, като изпълнител, е приел да изпълни срещу възнаграждение монтаж, рехабилитация и подмяна на водопроводи и канализационни тръби от водоснабдителната система на [населено място]. Изпълнението на договора е било разделено на два основни етапа. В рамките на първия се е извършвало предпроектно проучване и обследване на определените за рехабилитация водопроводи; разработване на проекти; осигуряване на финансиране и изпълнение на набелязани рехабилитационни мероприятия. През втория етап се е извършвал мониторинг на фактическите загуби на вода в рехабилитираните водопроводи, за да се установи дали е постигнат целеният с договора резултат. Уговореното възнаграждение е било в размер на 6 069 135. 73 лева. Консорциумът е изпълнил всички дейности от първи етап, като те са били приети от ответника с подписване на констативен акт от 31.03.2014г. С приключване на този етап е следвало да започне изплащане на възнаграждението на 84 равни месечни вноски, всяка в размер на по 60 209. 68 лева. Със споразумение от 31.03.2014 г. страните по договора са се съгласили заплащането на вноските да се отложи от месец януари 2015г., при дължима неустойка за забавено плащане. Първите 12 месечни вноски, дължими през 2015 г., не са били платени от „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД и за плащането, ведно с дължимите неустойки за забава, от „Ар Ти Ай Файнанс“ ГмБХ са били предявени осъдителни искове. По образуваното т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен е било постановено решение № 80 от 26.07.2018г., с което вземанията са били установени. С оглед това, според въззивния съд, със сила на пресъдено нещо са били установени правопораждащите факти и по настоящото дело. По-конкретно, съгласно изложеното по-горе - наличие на облигационно отношение, възникнало въз основа на валидно сключения между консорциума „СМ Секисуи Европа“ и „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД договор за изработка за изпълнение на рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система на Шумен по договор с гарантиран резултат; извършването на възложената с договора работа и приемането й, както и постигането на определения с него стопански резултат; размер на договореното с ответника възнаграждение; начина и сроковете за неговото заплащане; наличието на уговорка за плащане на неустойка и предпоставките за заплащането й. Установено е била също валидността на договора за учредяване на консорциум и наличието на активна легитимация на всеки един от съдружниците в него да претендира цялостно изпълнение по договора за изработка. Относно тези факти, решението по т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен се ползва със сила на пресъдено нещо при предявяване на иск за останалите части на паричното вземане. Формираната сила на пресъдено нещо на решението по така установена дължимост на част от дълга относно основанието на присъденото вземане преклудира правоизключващите и правоунищожаващи възражения на „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ ООД срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Консорциумът е бил създаден при условията на чл. 275 от ТЗ, чл. 276 от ТЗ и чл. 357 и следващите от ЗЗД с цел участие в тръжна процедура за избор на изпълнител за рехабилитация на водопроводи от водоснабдителната система по договор с гарантиран резултат. Така създаденото дружество по ЗЗД „СМ Секисуи Европа“ е било вписано в регистър Булстат. Договорът за гражданско дружество е валиден и непрекратен. Поради липсата на правосубектност на изпълнителя по договора за обществена поръчка „СМ Секисуи Европа“ всеки от съдружниците в гражданското дружество разполага с активна легитимация да претендира изпълнение по договора. В случая активна солидарност на съдружниците е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“. Действително съдружникът „Строителна механизация“ АД е обявен в несъстоятелност с решение № 139/07.12.2021 год. по т.д. № 20215500901255 по описа на ОС – Стара Загора, постановено на основание чл. 632, ал.1 от ТЗ, вр. чл. 710 от ТЗ. На основание чл. 714 от ТЗ решението е подлежало на незабавно изпълнение. Но според въззивния съд силата на пресъдено нещо на решението по т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд - Шумен отразява и това правно положение. То е съществувало при приключване на устните състезания в следващите инстанции, след което решението е станало необжалваемо. Установените с влязлото в сила решение по частичния иск правопораждащи факти, включително и изводите за активна солидарност, не могат да бъдат оспорвани въз основа на обстоятелства, които са възникнали преди посочения по-горе момент. Съдебно признатото право не може да се оспорва въз основа на факти, които са съществували по време на висящия процес и които ответникът е пропуснал да предяви. Отделно от това, според въззивния съд, възраженията, основани на прекратяване на гражданското дружество, са изцяло ирелевантни за активната легитимация на ищеца. Активната кредиторова солидарност е възникнала по силата на договора за възлагане на обществена поръчка, с който ответникът се е задължил общо по отношение на гражданското дружество, а не по отношение на някое от дружествата, доколкото в чл. 10 от договора е било уговорено, че „възложителят ще изплаща възнаграждение на изпълнителя“. Активната солидарност, за разлика от пасивната, не произтича от закона. Тя може да бъде уговорена между кредиторите и длъжника в договор. Евентуалното прекратяване на гражданското дружество би имало значение и би се отразило единствено във вътрешните отношения между съдружниците, но няма за своя законова последица отпадане на поетото с договора солидарно задължаване на възложителя към двамата кредитори. С оглед решаващите мотиви на въззивния съд в решението му, първите четири материалноправни въпроса не са от значение за изхода на делото, съгласно разясненията по т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – част от правния спор и обусловили правните изводи на въззивния съд. Въпросите са основани на доводите на касатора в касационната му жалба, че с обявяването му в несъстоятелност дружеството „Строителна механизация“ АД е прекратено (чл. 252, ал. 1, т. 4 от ТЗ), поради което е прекратен консорциумът „СМ Секисуи Европа“ (363, б. „в“ от ЗЗД) и „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ не е надлежно легитимирано да получи цялото дължимо по процесния договор възнаграждение – отпаднала е активната кредиторова солидарност. Действително въззивният съд е изложил съображения, че прекратяването на гражданското дружество е ирелевантно за активната легитимация на „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ, но тези изводи не са решаващи. Съгласно мотивите на въззивия съд легитимацията да се претендира цялостно изпълнение по договора за обществена поръчка от 08.01.2013г. е установена с решението по т. д. № 67/2017 г. по описа на Окръжен съд – Шумен. В касационната жалба няма оплаквания срещу изводите на състава на Апелативен съд – Варна, че решението по т. д. № 67/2017г. следва да бъде зачетено, нито са формулирани въпроси по чл. 280, ал. 1 от ГПК в тази връзка. Дори да се приеме, че първите четири въпроса отговорят на общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК, не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, на който се позова касаторът. И четирите въпроса са предпоставени от питането дали търговските дружества се прекратяват с обявяването им в несъстоятелност по силата на закона, в какъвто смисъл да се тълкува разпоредбата на чл. 252, ал.1, т. 3 от ТЗ относно акционерните дружества, каквото е „Строителна механизация“ АД. Отговор може да бъде изведен от задължителната практика на ВКС и той е отрицателен. Обявяването на акционерно дружество в несъстоятелност с решение, постановено на основание чл. 632, ал.1 ТЗ вр. чл. 710 ТЗ, няма за последица прекратяване на неговата правосубектност (съществуване). Съгласно мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 1/2017г. от 03.12.2018г. по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС в открито производство по несъстоятелност търговецът - юридическо лице загубва своята правосубектност със заличаването му от търговския регистър; имуществените последици от заличаването на търговеца в най-голяма степен се доближават до последиците от смъртта на физическото лице. С оглед изложеното по-горе, не отговарят на общия критерий по чл. 280, ал. 1 от ГПК, както и на допълнителните по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, петият и осмият от поставените въпроси (също материалноправни). Съгласно изложеното въззивният съд е възприел активна кредиторова солидарност на основание предходно постановеното и влязло в сила съдебно решение на Окръжен съд – Шумен, което зачита. Същевременно въззивният съд не е приемал, че търговското дружество се прекратява с обявяването му в несъстоятелност, така както е формулиран осмият въпрос. Въззивният съд не е възприемал също, че всяка уговорка за изплащане на дължимо възнаграждение по договор за изработка на изпълнител – консорциум (гражданско дружество) се приравнява автоматично на договорка за активна кредиторова солидарност (на която предпоставка е основан пети въпрос). Прието е било, че това е с оглед на конкретните договорки между страните по процесния договор за обществена поръчка. В този смисъл е била съобразена трайната практика на ВКС, съгласно която активната солидарност се уговаря между кредиторите и длъжника в договор и се установява от фактите по всяко едно конкретно дело (решение № 131от 21.03.2014г. по т.д.№ 1121/2011 год. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 241 от 09.03.2017г. по т.д. № 2799/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 50171 от 9.01.2023 г. по т. д. № 1738/2021 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др.) Не удовлетворят общата предпоставка на чл. 280, ал. 1 от ГПК шести и седми от въпросите на касатора. Липсват изложени безпротиворечиви доводи в касационната жалба, че вземането на ищеца за заплащане на дължимо възнаграждение съответства на неделимо задължение по смисъла на чл. 129 от ЗЗД (предметът на което трябва да се предаде на всички кредитори общо). От една страна касаторът поддържа, че договорът за гражданско дружество е прекратен, а от друга, обосновава неделимост на задължението с действащ договор, при който вземането за възнаграждение представлява обща собственост на съдружниците. Във връзка с въпросите не е удовлетворен допълнителният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Посоченото решение по т.д. № 849/2019г. на ВКС, ТК, І т.о. не съдържа отговор на поставените въпроси, нито се обосновават предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за допускане на касационно обжалване, така както те са изяснени в Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Деветият от въпросите на касатора относно задължението на въззивния съд да отговори на доводите и възраженията на страните, като мотивира решението си, в контекста на направените в касационната жалба оплаквания относно допуснати от въззивния съд процесуални нарушения, е въпрос от значение за изхода на спора, но не е удовлетворено допълнителното основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. Въззивният съд не се е отклонил от практиката на Върховния касационен съд, обективирана в посочените от касатора съдебни решения, както и от задължителната практика на Върховния касационен съд в тълкувателни решения в този смисъл (т. 19 от Тълкувателно решение № 1/2000 от 04.01.2001г. по гр. дело № 1/2000г. на ОСГК на ВКС на РБ и т. 2 от Тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС). По-конкретно съставът на Апелативен съд - Варна е изложил съображения относно значението на обявяването в несъстоятелност на „Строителна механизация“ АД; дали договорът за гражданско дружество с наименование „СМ Секисуи Европа“ е прекратен; както и относно легитимацията на „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ по предявените искове. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд е във връзка с правилността на въззивното решение, но тя не може да бъде проверявана във фазата по допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд – Варна. С подадения отговор на касационната жалба „АрТиАй Файнанс“ ГмБХ е поискало присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. Установява разноски от 5 852. 12 лева съгласно представена фактура № 6590/27.07.2024г. и потвърждение да входящ SEPA превод от 05.08.2024г. С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 81 от ГПК, тези разноски следва да бъдат присъдени изцяло. Воден от горното съдът