Определение № 2916 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 49/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Апелативна прокуратура Велико Търново и Е. Д. Д. срещу решение №.168/28.09.23 по г.д.№.263/22 на АС В.Търново, с което, след частична отмяна на реш. №.3/6.01.23 по г.д.№.263/22 на ОС Русе, Прокуратурата на Република България е осъдена да плати на Е. Д. на основание чл.2 ЗОДОВ 10000лв. обезщетение за неимуществени вреди и 1500лв. за имуществени, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 17.01.22 до окончателното изплащане, и съответни разноски, като исковете са отхвърлени за разликите до пълните предявени размери от 35000лв. и 4500лв. Ищецът обжалва решението в отхвърлителната му част, Прокуратурата на РБ - в осъдителната. Като ответна страна Е.Д. не взема становище по жалбата на Апелативна прокуратура В. Търново; последната не взема становище по неговата жалба. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК и от процесуално легитимирани за това лица. Те са процесуално допустими само в частта по претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Размерът на иска за заплащане на обезщетение за имуществени такива /4500лв./ е под предвидения в чл.280 ал.3 т.1 ГПК минимум – 5000лв. за граждански дела. Поради това и въззивното решение в тази му част не подлежи на касационно обжалване, респективно касационните жалби, касаеща същата, следва да бъдат оставени без разглеждане като недопустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение е прието, че са налице основанията за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, тъй ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда по повдигнато срещу него от орган на Прокуратурата на Република България обвинение в извършване на престъпление по чл.357 ал.3 вр. с ал.1 НК. Проследена е хронологията на наказателното производство – Е.Д. е привлечен като обвиняем на 26.06.19; с присъда №.19/8.07.20 по нохд №.818/19 на Русенски окръжен съд е бил признат за виновен и му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 ал.1 НК с изпитателен срок от четири години; горепосочената присъда е била отменена и подсъдимият - оправдан, с присъда №.3/28.06.21 на АС В.Търново; с окончателно решение №.60213/ 17.01.22 по нохд №.796/21 на ВКС оправдателната присъда е оставена в сила. Установено е и, че незаконното обвинение му е причинило неимуществени вреди, изразяващи се в търпени негативни психически изживявания – притеснение, потиснатост, затвореност в себе си, намалено общуване с приятели, накърняване на доброто му име, стрес, липса на концентрация в работата, притеснения относно осъждането и отражението, което то ще има върху работата му /в „МЕГАФРУКТ ЛОГИСТИК“ ООД/ и тази на съпругата му /в съда/, безсъние. По отношение на размера на дължимото обезщетение, като е съобразил престъплението, за което е повдигнато обвинение /по чл.357 ал.3 вр. с ал.1 НК - разпространение на чуждестранна класифицирана информация, получена по международен договор/, възрастта на ищеца /38г. към момента на повдигане на обвинението/, липсата на взета мярка за неотклонение, продължителността на производството /2г. и 7м.-което съставлява разумен срок/, преминаването през съдебна фаза и постановена осъдителна присъда на първа инстанция, чистото съдебно минало /ищецът не е бил осъждан/, факта, че през 2015г. Е. Д. е напуснал работата си в МВР по собствено желание, обстоятелството, че осъждането му е било разгласено публично - но само в местен вестник и сайт, а не по медиите, както се твърди /доколкото се сочи, че с оглед отразяване в медиите на заседанията по делото и престъплението, в което е бил обвинен, те са станали достояние на почти неограничен кръг от хора/, недоказаността на твърденията, че наказателното производство е станало достояние на почти всички негови колеги и е повлияло негативно на отношението им към него и че синът му непрекъснато го питал ще влезе ли в затвора и ще може ли да го вижда, съдът е намерил, че сумата, която ще компенсира в най-пълна степен вредите на ищеца, възлиза на 10000лв. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът Прокуратурата на РБ се позовава на чл.280 ал.1 т.1 ГПК във връзка с въпросите: 1.“При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл.4 ЗОДОВ?“; 2. „Когато предметът на спора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2 ал.1 т.3 пр.1 ЗОДОВ е очертан в рамките ва обичайното за подобни случаи, може ли съдът да приеме за установени увреждания над обичайните като интензитет и вид и дължи ли мотивиране на тези свои изводи?“; 3.“Съществува ли пряка причинно-следствена връзка между увреждането и претендираните от ищеца Е. Д. от [населено място], обл. Р., вреди, предмет на делото?“ /ППВС 1/53, ППВС 7/59, ППВС 4/68, ТР 1/01 по т.г.д.№.1/00, ТР 3/05 по т.д.3/04, ОСГК, реш.№.480/23.04.13 по г.д.№.85/12, ІV ГО, реш.№.311/14.03.18 по г.д.№.300/17, ІV ГО, реш.№.542/15.01.13 по г.д.№.1568/11, ІV ГО, реш.№.93/4.07.18 по г.д. №.3460/17, ІІІ ГО, реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО/; 4. „Следва ли съдът да изложи мотиви за наличието на причинно-следствена връзка между незаконосъобразното обвинение и причинените вреди /т.11 от ТР 3/04 и т.19 от ТР 1/3.03.01/ и да определи кои конкретно по вид неимуществени вреди са доказани по делото?“. Касаторът Е. Д. се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“относно определянето от съд на размера на обезщетението за неимуществени вреди след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точно прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за присъждане на обезщетение за такива вреди, настъпили в резултат на незаконно обвинение?“ /ППВС 4/68, ТР 3/05, по т.д.3/04, ОСГК, реш.№.11/ 17.03.14 по г.д.№.4207/13, ІV ГО/; 2. „за доказателствената тежест при оспорване съдържанието и датата на частен документ-и в конкретния случай договор за правна помощ, за доказателствената сила на декларация, изходяща от ищеца, за съдържанието и датата на сключен между него и адвокат договор за правна помощ, касаещ друго производство, при направено от ответника оспорване на съдържанието и датата на този договор“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Във връзка с общия за страните въпрос - относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди след преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта, респективно обществения критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД - следва да се има предвид, че съгласно задължителната практика на ВКС, в това число сочената от страните, обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост /арг. от чл.52 ЗЗД; ТР 3/22.04.05 по т.гр.д.№.3/04 на ОСГК на ВКС/. В цитираната т.ІІ от Постановление №.4 от 23.12.68 на Пленума на ВС са определени критериите за понятието "справедливост". Постановено е, че то не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата трябва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот, ценностната система; интензитета на емоционалните страдания; колко продължително са били засегнати правата на съответния индивид; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания и др. Въззивният съд не е отрекъл задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, вкл. възраженията на страните; взел е предвид релевантните факти и обстоятелства - в това число с оглед представените доказателства във връзка с тях /подробно е посочил кои от твърдяните факти са установени по делото/ и ги е изложил при обосноваване на изводите си във връзка с дължимото обезщетение. При определянето му е съобразил продължителността на наказателното производство /2г. и 7м.-срок, намерен за разумен предвид обстоятелството, че през същия делото е приключило, вкл. на три съдебни инстанции/, липсата на взета мярка за неотклонение, интензитета на негативните емоционални преживявания и отражението, което воденото наказателно производство е имало върху психиката и качеството на живот, възрастта, обществения и професионален статус на ищеца, вида и тежестта на обвинението, публичното му разпространяване в местна преса и сайт /но не и по медии, както се твърди/, негативното отражение върху социалния живот, като на практика са взети предвид и икономическите условия в страната. Същевременно съдът е отчел, че от една страна по делото не са установени по надлежен ред твърденията, че наказателното производство е станало достояние на почти всички колеги на Е.Д. и е повлияло негативно на отношението им към него, че синът му непрекъснато го питал ще влезе ли в затвора и ще може ли да го вижда, а от друга страна обстоятелството, че обвиняването е настъпило по време, когато ищецът вече сам - по негово желание и доброволно /според разпитания свидетел-по причина ниско и неадекватно заплащане/, е бил напуснал системата на МВР през 2015г. - безспорно без връзка със започналото по-късно наказателно производство - т.е. съобразени са както факти, които обуславят присъждане на по-голям размер на обезщетението, така и такива, които водят до намаляването му. Предвид изложеното въззивната инстанция се е произнесла в съответствие с цитираната от жалбоподателите задължителна практика на ВКС и не е налице твърдяното от тях основание на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Вторият и третия въпрос, изведени от касатора ответник, не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/09 на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите не са били предмет на обсъждане от въззивната инстанция, тя не е излагала изрични мотиви по тях и те са неотносими към решаваща й воля. Предвид изложеното не съставляват годно общо основание и не могат да обусловят допускане до касационно обжалване при условията на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с четвъртия въпрос на касатора ответник, свързан с оплакване за наличие на противоречие с т.19 от ТР №.1 от 4 януари 2001г. на ОСГК /съгласно която мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност/, отново не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ГПК. Мотиви са налице при направен логически извод, че повдигнатото незаконно обвинение е довело до настъпването на вреда за ищеца по спора. В случая съдът е изследвал въпроса налице ли е причинно-следствена връзка и е посочил, че такава е налице, тъй като съответните вреди са причинени именно в резултат на незаконното обвиняване в престъпление - т.е. налице са решаващи мотиви в резултат на самостоятелна преценка на събрания доказателствен материал. Несъгласието на касатора с изложените от съда мотиви не е основание за допускане на касационно обжалване, респективно в производството по чл.288 ГПК не може да се изследва въпроса правилно ли, въз основа на доказателствата по делото, въззивният съд е приел, че е налице такава причинно-следствена връзка. Необосноваността и незаконосъобразността като пороци на въззивното решение са основание за обжалването му съгласно чл.281 т.3 ГПК и биха могли да бъде обсъждани едва при разглеждане на касационната жалба по същество - след евентуалното й допускане до касация предвид критериите на чл.280 ГПК, а не в настоящата фаза на селекция по тези критерии. Вторият въпрос от изложението на касатора ищец по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е неотносим, доколкото касае претенцията му за имуществени вреди, по отношение на която жалбата е недопустима и не подлежи на разглеждане. С оглед всичко изложено по-горе касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,