Определение № 467 от 10.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 72/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД – [населено място], обл.С., срещу решение №220 от 17.10.2019г., постановено по в.т.д.№355/2019г. на Варненски апелативен съд, ТО, в частта му, с която е потвърдено решение №7/15.02.2019г. по т.д.№95/2018г. на Окръжен съд – Търговище, за отхвърляне на предявените от „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД против „Изворово Агро“ ЕООД искове за заплащане на разликата над 9 367.84лв. до 29 717.66лв., ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г. и за заплащане на сумата 4 586.16лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, равняващо се на пропусната възможност за получаване на субсидии за стопанските години 2014/2015г. и 2015/2016г.

В касационната жалба се поддържа, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният състав неоснователно е дерогирал доказателствената сила на договора, сключен на 10.04.2014г. между касатора и земеделския производител Х. К.. Оспорват се изводите на съда, че в посочения договор не е конкретизиран състава на смеските от зърно и люцерна, както и че не е доказано по делото, че всичко произведено в процесните имоти ще бъде предмет на изкупуване на посочената в договора универсална цена от 0.55 евро за килограм фураж. Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът е бил осъден в Република Гърция да заплати на неговия гръцки съконтрахент неустойка за неизпълнение на договора. Според касатора въззивният състав е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е отказал назначаване на поисканата с въззивната жалба комплексна съдебна експертиза. Излагат се доводи в подкрепа на тезата на касатора, че действителната пропусната полза от нереализираната продукция е в размер на 29 717.66лв., както и че в резултат на неправомерните действия на ответника, ищецът не е получил дължимите му субсидии общо в размер на 4 586.16лв. Иска се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части, уважаване на предявените искове до претендираните размери и присъждане на разноски за всички съдебни инстанции.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваните му части. Извън твърдението за „очевидна неправилност” на обжалваното решение, касаторът е формулирал като значими за изхода на делото следните правни въпроси:

1. „Кои са критериите за определяне размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукция вследствие виновното поведение на страна по договора? Когато пропусната полза от определена производствена дейност /производство на био-продукция се съизмерява с вредите от препятстване на това производство – на каква сума следва да отговарят те – на тази на средните пазарни цени въобще или на цените по конкретния договор, който е осуетен от виновното поведение на ответника и е в основата /главното доказателство/ за доказаната възможност за сигурното увеличение на имуществото?“

2. „С какво следва да се съизмери пропуснатата полза от неосъществяването на дължим по един договор резултат при положение, че е доказано, че виновното поведение на контрагент е в причинна връзка с невъзможността да се осъществи дадена търговска сделка?“

3. „ При положение, че е направен извод, че нереализираната продукция по един търговски договор е основен елемент и на негова основа е доказана възможността за реализиране на продукцията, както и че същият съставлява част от търговската дейност на ищцовото дружество и само по този договор продукцията е следвало да се реализира, не следва ли размерът на пропуснатите ползи от нереализирането на продукцията да се определи по цените по този договор?“

Според касатора горните три въпроса са решени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №111/13.07.2010г. по т.д.№ 935/2009г. на ВКС, II т. о. и решение №42/28.06.2018г. по т.д.№1398/2017г. на ВКС, I т.о.

4. „Съставляват ли субсидите пропуснати ползи и представляват ли обезщетение за пропуснати ползи при положение, че същите са сигурен очакван приход за ищеца, след като е имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години?“. Твърди се, че поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

5. „ При положение, че въззвната жалба съдържа оплаквания за погрешно установен релевантен за делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане /отказ да се назначи СИЕ според цените по договора с гръцкия контрагент/, за необоснованост на фактическите изводи /въззивният съд оправомощен ли е да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и приеме съответния факт за установен/неустановен, както и да допусне поискани от въззивника доказателства и длъжен ли е служебно да назначи експертиза за установяване на правнорелевантен факт, дори, ако такава не е поискана и/или въззивникът не е определил задачата на вещото лице? “. Сочи се, че въпросът е решен в противоречие с постановките в ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС

В срока по чл.287, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор касационната жалба от ответника „Изворово Агро“ ЕООД - [населено място], в който се поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Твърди се, че поставените въпроси не са зададени коректно, както и че не са решени в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС. Същевременно се излагат доводи за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, предл.3 ГПК, приема следното:

Касационната жалби е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Касационната жалба е допустима и по отношение на претенцията за сумата 4 586.16лв. (независимо, че е с цена под 20 000лв.) доколкото и двете претенции (заедно с претенцията за сумата 29 717.66лв.), се основават на твърдението на ищеца за пропуснати ползи от неправомерното прекратяване от ответника на наемния договор от 27.03.2013г.

С обжалваното пред касационната инстанция решение, въззивният състав от Варненски апелативен съд е потвърдил решение №7/15.02.2019г. по т.д.№95/2018г. на Окръжен съд – Търговище, включително в обжалваните му от касатора части, с които: 1.) е отхвърлен на предявения от „Константинос Анастасиу - 98“ ЕООД против „Изворово Агро“ ЕООД иск за заплащане на разликата над 9 367.84лв. до 29 717.66лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 11.07.2018г., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неполучена и нереализирана био продукция поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем от 27.02.2013г. за имот с идентификатор 32473.52.13, с КВС № 052013 - нива от 11.798 дка, 5 категория и имот с идентификатор 32473.48.6 с КВС №048006-нива от 13.500 дка, 4 категория по плана за земеразделяне на [населено място], общ.А., ведно със законната лихва, считано от 1107.2018г. и 2.) е отхвърлен иска за сумата 4 586.16лв., равняваща се на пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна и слънчоглед за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г.

Въззивният състав е приел за безспорно между страните, че: 1.) с договор от 27.02.2013г. ищецът „Константинос Анастасиу – 98“ ЕООД е получил за обработка процесните земеделски имоти за срок от 20 стопански години, 2.) ответникът „Изворово агро“ ЕООД е последващ приобретател на имотите, което обуславя наличието на наемно правоотношение между страните по делото, съобразно чл.18, ал.2 от договора и чл.17 от ЗАЗ, 3.) ответникът е предприел действия по разваляне на облигационната връзка, като на основание подадено от него заявление с вх.№1125 в АВ – Служба по вписванията [населено място], е вписано едностранно прекратяване на договора за наем на земеделска земя, 4.) с влязло в сила решение по гр.д.№16548/2015г. на Варненски РС е прието за установено, че между страните съществува наемно правоотношение - валиден договор за наем на земеделска земя като е отменено извършеното вписване на едностранното прекратяване на наемния договор и въз основа на подадено заявление от ищеца до Общинска служба „Земеделие” - [населено място], е възстановена регистрацията на процесния наемен договор и 5.) за периода от 15.04.2015г. до 17.07.2017г., ответникът не е осигурил спокойно и безпрепятствено ползване на наетата вещ, като за стопанската 2015/2016г. е подал заявление за участие в споразумение за разпределение на масиви в землището на [населено място], общ.А..

Във връзка с претенцията за пропуснати ползи от нереализирана продукция въззивният състав е посочил, че от съвкупния анализ на приложените по делото писмени доказателства се установява, че ищцовото дружество е биопроизводител, включило е обработваната земя в системата за контрол на биологично производство като част от тази система на обработка са и процесните два имота. Съдът е отразил, че от представения по делото договор от 10.11.2014г., сключен в Алмирос - Гърция между ищеца и Х. К. е видно, че ищцовото дружество се е задължило да доставя на купувача смес от произведения от него фураж за животни, смески от зърно и люцерна, за срок до 2022г., срещу задължение за заплащане на цена от 0,55 евро цента на килограм като към договора е приложен опис на имотите, в които ще бъде добивана продукцията, вложена във фуражите за животни, между които и процесните два имота №048006 и №52013. Съдът е кредитирал при условията на чл.172 ГПК показанията на разпитаните по делото свидетели С. А. и Х. К., според които гръцкият купувач е извършил оглед на място на имотите и е посочил, от кои имоти ще изкупува продукцията.

За да потвърди установения от първата инстанция размер на пропуснатите ползи (9 367.84лв.), представляващи печалбата, която дружеството би реализирало от произведената продукция, а именно стойността на продукцията след приспадане на разходите за производството й, въззивният състав се е позовал на извършените пред ОС Търговище две експертизи – съдебно-агротехническа и комплексна съдебно – агротехническа и икономическа. Посочил е, че от заключението по съдебно-агротехническа експертиза се установява, че производствената стойност на произведеното количество продукция от процесните имоти е, както следва: 1/ от имот №048006, засят с люцерна: за стопанската 2014/2015г. – 470кг., на стойност 1 606.50лв., за стопанската 2015/2016г. – 600кг., на стойност 1 917лв. и 2/ от имот №052013, засят със слънчоглед в размер на 861.25лв. за година. Пазарната стойност на реализираната продукция е в размери, както следва: люцерна: 1 395.90лв. за 2014/2015г. и 1 782лв. за 2015/2016г. и за слънчоглед: 1 610.42лв. за 2014/2015г. и 1 734.30лв. за 2015/2016г. като заключението е изготвено по цени на продукцията при реализирането й на българския пазар. От заключението по допуснатата комплексна съдебно – агротехническа и икономическа експертиза, неоспорено от страните, се установява, че средната пазарна цена на реализираната продукция от процесните имоти, респ. чистия доход, по цени за България е както следва: 1/ за слънчоглед: за 2014/2015г. пазарна цена - 1 674лв., чист доход 1 121,58лв.; за 2015/2016г. пазарна цена 30 44лв., чист доход 2039.48лв.; 2/ за люцерна за 2014/2015г. пазарна цена - 3 375лв., чист доход 2 160лв.; за 2015/2016г. пазарна цена 3 371,50лв., чист доход 2 157,76лв. Съдът е отразил, че средната пазарна цена на реализираната продукция от процесните имоти, респ. чистия доход, по цени за Гърция е както следва: за люцерна за 2014/2015г. пазарна цена - 4 320лв., чист доход 3 105лв.; за 2015/2016г. пазарна цена 4 315,52лв., чист доход 3 101,78лв. При липсата на пазар на продукцията за слънчоглед, вещите лица са определили средна пазарна цена за същата за двете стопански години в размер на 1лв.., която е близка до тази уговорена в договора. В обжалваното решение е акцентирано, че при изготвяне на заключението вещите лица са определили средната пазарна цена на продукциите по приложените от ищеца фактури.

С оглед факта, че заключението по комплексната експертиза не е оспорено от страните и че същото е съобразено със стойността, на която ищецът е реализирал произведената от него продукция на гръцкия пазар в процесните периоди, въззивният състав (аналогично на първата инстанция), е обосновал извода, че размерът на пропуснатите ползи следва да бъде определен именно по тези цени. Според съда липсват основания за определяне размера на пропуснатите ползи по цената посочена в договора в размер на 0,55 евро цента, тъй като същата е договорена за килограм фураж, представляващ смес от зърно /различни видове/ и люцерна, а не за килограм монокултура, каквато е претенцията. Съдът е посочил, че по делото не е установено, че цялата стойност на реализираната от всички имоти продукция ще бъде вложена в изработката на договореното за изкупуване количество фураж – 200 000кг., за да се направи извод, че така посочената стойност представлява цената, на която същата би била реализирана.

За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлена претенцията, основана на Закона за подпомагане на земеделските производители по СЕПП – Схема да единно плащане на площ и субсидии по реда на Наредба №4/24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 за „Биологично земеделие“ от ПРСР, за сумата 4 586.16лв., равняваща се на пропусната възможност за получаване на субсидии за тези имоти чрез засяването им с люцерна и слънчоглед за стопанските 2014/2015г. и 2015/2016г., въззивният състав е посочил, че субсидиите, заплащани на земеделските производители по претендирания от ищеца ред, имат за цел да подпомогнат лицата, които имат право на тях при осъществяване на дейността им по обработка на земята и производство на земеделската продукция, като се намали себестойността на продукцията,. Същите са дължими само при осъществяване дейността по обработка на земята и производство на земеделска продукция и при наличие на определените предпоставки за отпускането им. Позовавайки се на съдебна практика (решение по гр.д.№279/2012г. на ВнАС, което не е допуснато до касационно обжалване с определение по гр.д.№1324/2012г. на ВКС, ІV г.о), съдът е приел, че получаването на субсидии не представлява бъдещо сигурно събитие, обусловено единствено от наличието на аренден договор, поради което не съставлява пропусната полза по смисъла на чл.82 от ЗЗД.

Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Нито един от първите три въпроса, а именно: 1.) „Кои са критериите за определяне размера на пропуснатите ползи от нереализирането на продукция вследствие виновното поведение на страна по договора? Когато пропусната полза от определена производствена дейност /производство на био-продукция се съизмерява с вредите от препятстване на това производство – на каква сума следва да отговарят те – на тази на средните пазарни цени въобще или на цените по конкретния договор, който е осуетен от виновното поведение на ответника и е в основата /главното доказателство/ за доказаната възможност за сигурното увеличение на имуществото?“, 2.) „С какво следва да се съизмери пропуснатата полза от неосъществяването на дължим по един договор резултат при положение, че е доказано, че виновното поведение на контрагент е в причинна връзка с невъзможността да се осъществи дадена търговска сделка?“ и 3.) „ При положение, че е направен извод, че нереализираната продукция по един търговски договор е основен елемент и на негова основа е доказана възможността за реализиране на продукцията, както и че същият съставлява част от търговската дейност на ищцовото дружество и само по този договор продукцията е следвало да се реализира, не следва ли размерът на пропуснатите ползи от нереализирането на продукцията да се определи по цените по този договор?“, не покрива общия селективен критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Въпросите, относими към определяне размера на пропуснатите ползи, не са правни, а фактически, доколкото във всеки различен случай, размерът на пропуснатите ползи са фактологичен въпрос, чиито отговор е обусловен от конкретните по делото обстоятелства. В тази връзка въззивното решение не е постановено в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС (решение по т.д. №935/2009г. на ВКС, II т.о. и решение по т.д.№1398/2017г. на ВКС, I т.о.), която е относима към напълно различни спрямо настоящия спор обстоятелства. Въпросът относно това дали в конкретния случай уговорената цена в договора между ищеца и Х. К. е определяща за размера на пропуснатите ползи, е въпрос по правилността на въззивното решение, свързана с неговата обоснованост при тълкуване клаузите на договора, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК. На последно място следва да се има предвид, че в поставените от касатора въпроси не е отчетен решаващия аргумент на въззивния състав за да не бъде изцяло възприета уговорената цена при определяне размера на пропуснатите ползи, а именно - че същата е договорена за килограм фураж, представляващ смес от зърно /различни видове/ и люцерна, а не за килограм монокултура, каквато е претенцията.

Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касация с оглед въпрос №4: „Съставляват ли субсидите пропуснати ползи и представляват ли обезщетение за пропуснати ползи при положение, че същите са сигурен очакван приход за ищеца, след като е имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години?“. Не може да се приеме, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, доколкото нито в правната теория, нито в съдебната практика (включително и посочената в решението.), не е спорно, че субсидиите компенсират разходите по засяване, отглеждане и прибиране на селскостопанската продукция с цел е намаляване нейната себестойност, поради което неполучената субсидия при неосъществена дейност не представлява пропусната полза.

Не е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос № 5. „ При положение, че въззвната жалба съдържа оплаквания за погрешно установен релевантен за делото факт, за незаконосъобразно недопуснато доказателствено искане /отказ да се назначи СИЕ според цените по договора с гръцкия контрагент/, за необоснованост на фактическите изводи /въззивният съд оправомощен ли е да извърши собствена преценка на събраните по делото доказателства и приеме съответния факт за установен/неустановен, както и да допусне поискани от въззивника доказателства и длъжен ли е служебно да назначи експертиза за установяване на правнорелевантен факт, дори, ако такава не е поискана и/или въззивникът не е определил задачата на вещото лице? “. В определението си, постановено в закрито заседание на 28.06.2019г. въззивният съд е оставил без уважение искането на въззивника-ищец за допускане на допълнителна комплексна експертиза, посочвайки, че формулираното във въззивната жалба искане за допълнителна задача за определяне размера на обезщетението за пропуснати ползи е направено в последното съдебно заседание пред първата инстанция, след като са били изслушани и приети две заключения. В определението е акцентирано и върху факта, че ищецът не е оспорил заключението по извършената комплексна експертиза. В тази връзка въззивният състав е приел, че искането за допускане на допълнителна комплексна експертиза, е било преклудирано на осн. на чл.146, ал.3 ГПК, поради което първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, отказвайки назначаването й. Процесуалноправният въпрос, поставен от касатора, не е решен в противоречие с постановките в постановките в т.2 и т.3 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, тъй като възможността за събиране на допълнителни доказателства от въззивния съд (по искане на въззивника или служебно), е обусловена от допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при попълването на делото с доказателствен материал, каквото не се установява в настоящия случай.

Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване не тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. В случая в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът обосновава наличието на очевидна неправилност на въззивното решение със същите аргументи, с които обосновава оплакването в касационната жалба за неправилност на решението като касационно основание за неговата отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.

На основание чл.78, ал.3 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати направените от ответното дружество разноски за касационната инстанция в размер на 950лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита във връзка с касационното обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,