Определение № 528 от 20.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 227/2010 г.

Образувано е по касационна жалба на Г. Ф. срещу въззивно решение от 30.09.2009 г. по гр.д.№ 3406/2007 г. на Софийски градски съд, с което се оставя в сила решение от 16.07.2007 г. по гр.д.№ 23275/2006 г. на Софийски районен съд, 67 с-в в частта, с която е уважен предявения от К. А. Д. срещу касатора като евентуален ответник иск по чл.407 (отм.) ТЗ за сумата 6 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 197.91 лв. В касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон – чл.8 от Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (отм.). Поддържа, че сключената от чуждестранния водач застраховка е гранична, а не застраховка “Гражданска отговорност” на собствениците, ползвателите и държателите на МПС за чужбина. Единствената законова възможност за български застраховател да застрахова автомобил с чуждестранна регистрация е т.наречената “гранична застраховка”, която според чл.8, ал.2 от цитираната Наредба има действие на територията на България, докато трае престоя на автомобила. Касаело се до две застраховки Гражданска отговорност, за които се издава сертификат “Зелена карта”, на който според вида е отпечатано кои са държавите, в които е изключено покритието. В изложението към нея допустимостта на касационното обжалване е обоснована с приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за материалноправната легитимация по прекия иск на увреденото лице при ПТП, предизвикано по вина на водач на МПС, регистрирано в трета държава. Ответниците по касация К. А. Д. и З. [фирма] не са изразили становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т.3 ГПК приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. Производството по делото е образувано по иск на пострадало при ПТП лице, предизвикано от чуждестранно физическо лице при управление на лекия му автомобил, регистриран в собствената му страна. С обжалваното решение е прието, че между предпочитания ответник и виновния водач има сключена застраховка „зелена карта”, покриваща вреди, настъпили за трети лица при използване на МПС извън територията на България. Този извод е обоснован с факта на извършеното зачертаване на инициалите „BG” върху представеното самия застраховател заверено ксерокопие от международната карта за автомобилна застраховка, която е с идентично зачеркване с нулевият екземпляр /бланката/ на същата карта, издадена от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. В тази насока било и писмото на генералния секретар на Бюрото, удостоверяващо, че отпечатаните от тях сертификати „Зелена карта” по заявка на първия ответник са със зачертани инициали „BG” и съответно не са валидни на българска територия. Поради неоснователност на иска срещу застрахователя е разгледан евентуалния иск срещу Г. фонд, който е уважен по съображения, че след като между виновния водач и З. [фирма] няма застрахователен договор, то отговорността следва да бъде възложена на него. Счетено е за неоснователно възражението на касатора, че изключването на отговорността на застрахователя на територията на страната противоречи на нормативната уредба по съображения, изведени от разпоредбата на чл.20 ЗЗД, както и с извършеното с чл.5 и чл.8 от Наредба № 4 от 24.09.2003 г. за задължителното застраховане (отм.) разграничение на териториалните граници, в които действа застраховката „гражданска отговорност” и на субектите, които се ползват от нея. Настоящият състав намира, че е налице поддържаното основание за достъп на решението до касация. Формулираният от касатора въпрос, свързан с пасивната материалноправна легитимация по прекия иск на третото лице за претърпените вреди от ПТП, настъпило на територията на Р България и причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на трета държава, и виновният водач има сключена гранична застраховка или сертификат „Зелена карта” безспорно е обуславящ изхода на делото. По него липсва съдебна практика, произнасянето по него от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото, което обуславя наличието на приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение