Определение № 50393 от 02.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1528/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. В. Ружовска против решение №2571/21.11.2019г. по в.гр.д.№1550/2019г. на Софийски апелативен съд. С него след отмяна на решение №5379/28.11.2018г., постановено по т.д.№155/2017г. на Благоевградски окръжен съд, е признато за установено по иска с правно основание чл.422 от ГПК на „Уникредит Булбанк“ АД против Н. В. Ружовска, че ответницата, в качеството на поръчител, дължи на „Уникредит Булбанк“ АД сумата 14 564,89 евро – главница, ведно със законната лихва, считано от 14.07.2017г. до окончателното плащане; сумата 582,60 евро – договорна лихва за периода от 29.10.2016г. до 13.07.2017г.; сумата 548,45 евро – обезщетение за забава за просрочени плащания за периода от 29.10.2016г. до 13.07.2017г. – задължения по договор за банков потребителски кредит №504/0038/26248698 от 24.02.2014г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и С. М. Г., за които вземания е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №1728/2017г. на Благоевградски районен съд. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалбоподателка поддържа, че съдът не е обсъдил всички възражения и твърдения на страните, както и че събраните по делото доказателства не са обсъдени поотделно и в съвкупност, а изолирано едно от друго. Твърди, че съдът не е взел предвид, че приложеният по делото погасителен план е бил изключен от доказателствата по делото, тъй като не е бил представен в оригинал, а и видно от представения препис, същият не е бил подписан от Н. Ружовска като поръчител. Също излага доводи, че ищецът не е провел пълно главно доказване на обективните предпоставки за обявяване на целия дълг по процесния договор за кредит за предсрочно изискуем. Счита, че в случая е доказано обявяване на предсрочната изискуемост на нея, като поръчител, но не се установява волеизявлението на банката – ищец за обявяване на предсрочната изискуемост да е стигнало до кредитополучателя, поради което не е настъпил юридическият факт на предсрочната изискуемост на целия дълг. Прави оплакване, че съдът не е съобразил, че исковете са недоказани на основанието, на което са предявени – настъпила предсрочна изискуемост на целия дълг преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Касационната жалбоподателка в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК / възпроизвеждащо съдържанието на касационната жалба/ сочи като значим въпроса относно обвързващото действие на процесния кредитен договор спрямо нея като поръчител. В изложението се позовава и на допуснато от въззивния съд противоречие с решение №23 от 24.03.2015г. по т.д. №1717/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №48 от 12.07.2017г. по гр.д. №61206/2016г. на ВКС, ГК, І г.о Ответникът по жалбата „Уникредит Булбанк“ АД, [населено място], поддържа, че касационната жалбоподателка не е обосновала нито едно от предвидените в чл.280 ал.1 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Твърди, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, с което е уважил предявения установителен иск, въззивният съд е приел, че между банката и С. М. Г. е бил валидно сключен договор за кредит №504/0038/26248698, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата 18 000 евро, с уговорен срок за погасяване до 24.02.2024г. Приел е, че по силата на валиден договор за поръчителство, инкорпориран в посочения договор за кредит, солидарно с кредитополучателя като поръчител се е задължила и ответницата Н. В. Ружовска при условията и сроковете, при които са поети задълженията на кредитополучателя. Съдът е констатирал, че от 29.10.2016г. кредитополучателят преустановил плащането на месечните погасителни вноски, като до 14.07.2017г. / датата на подаване на заявлението/ липсват данни за плащане. Направил е извод, че е настъпила предсрочната изискуемост на цялото задължение, тъй като отправеното от банката и достигнало на 06.07.2017г. до кредитополучателя Г. уведомление, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем, му е било връчено надлежно. Приел е, че поканата е получена от самата Ружовска, която е родственик на кредитополучателя и тя е поела задължение да му предаде нотариалната покана, а обстоятелството, че тя има регистриран друг постоянен адрес не я изключва от кръга на лицата по чл.46 ал.2 от ГПК. Установил е също, че е налице идентичност между основанието, на което е поискано издаването на заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и основанието на предявения от банката установителен иск, както и пълно съответствие на вземанията, предмет на заповедта за изпълнение и на установителния иск. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното: Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. В настоящия случай касационната жалбоподателка само формално е изпълнила изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочила кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, неправилно е приел, че ищецът е провел пълно главно доказване на обективните предпоставки за обявяване на целия дълг по процесния договор за предсрочно изискуем, както и че не е обсъдил в тяхната съвкупност представените по делото доказателства, сами по себе си не съставляват въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението. От друга страна единственият формулиран в изложението въпрос няма характеристиката на правен, доколкото не предполага тълкуване на приложима към спора процесуалноправна или материалноправна норма, а преценка на съдържанието на процесните договор за кредит и договор за поръчителство. Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда наличието на допълнителните предпоставки за достъп до касация. Следва да се отбележи, че не е налице и противоречие и между мотивите на обжалваното решение и цитираните в изложението решение №23 от 24.03.2015г. по т.д. №1717/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение №48 от 12.07.2017г. по гр.д. №61206/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., в които се приема, че моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В настоящата хипотеза съдът е приел в мотивите си, че кредитополучателят е изгубил преимуществата на срока, като е анализирал събраните по делото доказателства и въз основа на тях е приел, че са осъществени всички предпоставки за превръщане на кредита в предсрочно изискуем. Обосноваността на изводите, до които въззивният съд е достигнал по този въпрос, не е предмет на проверка в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като тя засяга извършената от съда преценка на събраните по делото доказателства и е относима към правилността на обжалваното решение. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. На ответника по касационната жалба не следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство, тъй като не е доказано извършването на такива. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд