Определение № 67 от 13.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 489/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. С определение № 311 от 19.09.2011 г. по гр. д. № 774/2011 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на II-ро г. о., оставил без разглеждане подадената от О. Г. Г. касационната жалба вх. № 1374 от 19.04.2011 г. срещу въззивното решение от 10.03.2011 г. по в. гр. д. № 36/2011 г. на Благоевградския окръжен съд на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от жалбоподателката О. Г. Г. с искане то да бъде отменено като неправилно. Ответниците И. Д. С. и Т. И. Т. считат частната жалба за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното: За да остави без разглеждане касационната жалба срещу въззивното решение по предявения от О. Г. Г. установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за собственост на 38/232 ид. ч. от първия жилищен етаж - над гаражния партер, на жилищна сграда, находяща се в УПИ ХІІ-900,901 от кв. 69 по плана на [населено място], тричленният състав на Върховния касационен съд приел, че цената на иска, с оглед заявения за защита обем права, е 953.22 лева, т. е. под установения в чл. 280, ал. 2 ГПК размер на цената на иска от 5 000 лева. Поради това и постановеното от въззивния съд решение не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното определение е неправилно. За да формира извода си за недопустимост на касационната жалба, тричленният състав на Върховния касационен съд се позовал на удостоверение № 1422 от 29.06.2009 г., издадено от Общината [населено място] и приложено на л. 13 от първоинстанционното дело и приел, че данъчната оценка на целия имот е 5 819.70 лева. Действително, това удостоверение е представено като приложение към исковата молба, но според записаното в него 5 819.70 лева е данъчната оценка на недвижим имот, съставляващ съвкупност от жилище с разгърната застроена площ 54 кв. м. /3 808.60 лева/, навес без оградни стени /ж/ от 22 кв. м. /620.70 лева/ и земя с площ 76 кв. м. /1 390.40 лева/. Предмет на иска за собственост са 38/232 ид. ч. /а не както считат ответниците 38/610 ид. ч./ от първия жилищен етаж от жилищна сграда със застроени гаражи, три жилищни етажа и тавански етаж с разгърната застроена площ 120 кв. м. Макар да е представила удостоверението от 29.06.2009 г., още с исковата молба ищцата е поискала да й бъде издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова за данъчната оценка на спорния имот, като след представянето му и довнасяне на дължимата съдебна такса, исковата молба да бъде вписана. Представени са писмо изх. № 94-00-1463 от 09.09.2009 г. и удостоверение изх. № 94-00-1463 от 07.09.2009 г., двете на Общината [населено място] /л.л. 28-30 от първоинстанционното дело/, видно от които данъчната оценка на спорния първи жилищен етаж е 53 176.70 лева. Съобразно с тази оценка ищцата е уточнила /молба от 09.09.2009 г. на л. 25/, че цената на иска възлиза на 8 709.98 лева и е довнесла дължимата по производството държавна такса от 37.10 лева /или общо са внесени 87.10 лева/. Това е и цената на иска, която е релевантна при преценката за допустимост на касационното обжалване по въведения с чл. 280, ал. 2 ГПК /редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г., в сила от същата дата/ критерий. Тъй като тя възлиза над посочените в нормата 5 000 лева за въззивните граждански дела, то въззивното решение на Благоевградския окръжен съд не е изключено от касационен контрол. Обжалваното определение, с което е прието обратното, следва да се отмени, а делото да се върне на същия тричленен състав на ВКС за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.