Определение № 895 от 27.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 961/2023 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. Б. К. срещу решение № 263513/21.12.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 7937/2017 г. на Софийския градски съд (СГС). С обжалваното решение, по реда на чл. 251 от ГПК въззивният съд е тълкувал постановеното от него по същото дело решение № 1083/14.02.2019 г. – в частта относно определения режим на лични отношения между жалбоподателя и малолетното дете на страните Е. К. К., в пункт 3-ти – относно „зимната“ ваканция и коледните празници, като под израза „зимна ваканция“ следва да се разбира „коледната ученическа ваканция на детето“ и този режим следва да се разбира в следния смисъл: бащата има право да вижда и взима детето, както следва: по време на цялата коледната ученическа ваканция (определена от МОН за съответната учебна година), първият ден от която започва във всяка четна година – за времето от 10 часа на първия ден от ваканцията до 18.30 часа на последния ден от ваканцията, който последен ден може да изтича в следващата нечетна година; като през нечетните години – по време на коледните празници, респ. – по време на цялата коледна ученическа ваканция, започваща в нечетна година и приключваща в следващата четна година, между детето и бащата не се осъществява режим на лични отношения, освен при наличие на взаимно съгласие между двамата родители. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащо на касационно обжалване решение на въззивния съд. В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за процесуална недопустимост на обжалваното решение, евентуално – за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост; т.е. – навеждат се касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя К., като общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване е формулиран следният процесуалноправен въпрос: може ли въззивният съд да измени решението си по пътя на тълкуване на същото. Като допълнително основание са сочат разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК, но в тази връзка в изложението и в касационната жалба не се сочат конкретни съдебни актове от практиката на ВС и/или ВКС, в противоречие с които въззивният съд да е разрешил формулирания от касатора процесуалноправен въпрос, нито се излагат съображения този въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Предвид касационните оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, съдът приема, че жалбоподателят навежда и основанието за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – вероятна недопустимост на решението. В тази връзка се поддържа, че майката (насрещната страна по делото С. А.) поискала тълкуване на въззивното решение единствено в частта – при кого следва да е детето за коледните празници в четна година, а с обжалваното решение съдът изцяло бил променил режима на лични отношения през коледната ваканция като лишил бащата от личен контакт с детето през коледните и новогодишните празници и през цялата коледна ваканция всяка нечетна година. Касаторът сочи и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК, като поддържа, че обжалваното решение било очевидно неправилно – явно не било в интерес на детето, което било лишено от личен контакт с по един от родителите си в продължителен период от време, включващ коледните и новогодишните празници и цялата коледна ваканция. Ответницата по касационната жалба С. С. А. в отговора си излага становище, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и съображения за неоснователност на жалбата. Съдът намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване. С молбата си по чл. 251 от ГПК С. А. е поискала тълкуване на въззивното решение в частта относно празнуване на коледните празници от детето с всеки от родителите му (т.е. – не само за четните години, каквото фактически невярно твърдение се излага в касационната жалба). За да постанови с решението си по чл. 251 от ГПК цитираното по-горе тълкуване на въззивното решение, СГС е посочил, че в последното непрецизно е употребил термина „зимна“ ваканция вместо „коледна“ ваканция, която се определя с ежегодни заповеди на министъра на образованието и науката. Съдът е разяснил и че коледните празници винаги се включват и са част от коледната ваканция (за разлика от великденските празници, които не винаги са част от пролетната ваканция). Разяснил е и че към момента на постановяване на въззивното решение детето Е. все още не е посещавало училище, поради което в пункт трети от решението регламентацията относно коледната (посочена като „зимна“) ваканция и коледните празници е разграничена – докато детето тръгне на училище регламентацията е за коледните празници, а след като започне да посещава училище – регламентацията е за коледната („зимната“) ваканция, която поглъща коледните празници. Съдът е изтъкнал и че волята му във въззивното решение е, периодите от време, отредени за съответните ваканции за детето, както и тези за празнуване на по-големите официални празници, да бъдат разпределени относително равномерно чрез редуване на четна и нечетна година между двамата родители. Видно от гореизложеното, обжалваното решение по чл. 251 от ГПК е постановено изцяло в рамките на молбата, с която въззивният съд е бил сезиран, като същият е тълкувал волята си, изявена във въззивното решение, а не я е изменил, както неоснователно се поддържа от касатора. Поради това, не е налице вероятност обжалваното решение да е процесуално недопустимо, а формулираният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос (може ли въззивният съд да измени решението си по пътя на тълкуване на същото) е напълно неотносим и е без никакво значение за делото, като наред с това във връзка с този въпрос (както стана ясно) не е наведено и никое от допълнителните основания по т.т. 1-3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като е очевидно, че то е поставено изцяло в интерес на малолетното дете на страните. В заключение, касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от страна на жалбоподателя основания за това по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК. При извършената и служебна преценка – в изпълнение на правомощията си да следи служебно за интересите на малолетното дете на страните, настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание и за служебно допускане на касационното обжалване – в нито една от хипотезите по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, включително – по непосочени и неаргументирани такива от страна на касатора. Предвид изхода на делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 3 и чл. 81 от ГПК жалбоподателят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касация, претендираните и направени от нея разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в настоящото касационно производство, а именно – сумата 600 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение