Определение № 3475 от 13.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 766/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. С. чрез пълномощника му адвокат К. Г. против решение № 1507 от 8.12.2022 г., постановено по гр. д. № 1651 по описа за 2022 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 261300 от 14.04.2022 г. по гр. д. № 1229/2019 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Р. И. С. против К. В. В. иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в това, че на 24.05.2018 г., като дежурен лекар в СБАЛСС - СЦЗ, без да извърши личен преглед на ищеца е дал заключение, че може да пътува с общ конвой, в следствие на което при пътуване на ищеца с такъв, а не със специализиран медицински превоз, на 25.05.2018 г., здравословното му състояние се влошило и по спешност бил приет в МОБАЛ "Д-р Ст. Черкезов" АД, където бил спасен от инфаркт. К. В. В. е подал чрез пълномощника си адвокат Р. В. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Адвокат В. претендира присъждане на адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 2 ЗА. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е констатирал, че искът е основан на твърденията, че докато ищецът пребивавал в болницата към Централен софийски затвор, на 24.05.2018 г. не му бил извършен необходим преглед от ответника д-р К. В., който да определи дали на следващият ден следвало да бъде транспортиран до съда с общ конвой или със специализиран превоз. Твърди, че въпреки липсата на този преглед ответникът дал мнение, че ищецът може да пътува с общ конвой. Твърди още, че към този момента бил с високо кръвно налягане 190/110, но ответникът не е позволил на медицинските сестри да го провери, не му предписал лекарства и така застрашил живота му. Ищецът изтъква, че по време на транспортирането започнало да му тече кръв от носа и поради това бил откаран в лечебно заведение, където бил спасен от инфаркт. Поради факта, че животът му бил поставен в опасност претендира от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. Във въззивната си жалба поддържа, че ответникът е имал информация за здравословното му състояние и е следвало да го прегледа обстойно, след което да извърши преценка и определи пътуване не с общ, а със специализиран конвой, поради което неправилно от съда е прието, че единствената причина за влошаване на състояние му е неговото хронично заболяване. Ответникът К. В. В. е оспорил иска с твърдения, че на 22.05.2018 г. ищецът е прегледан от ЛКК, която е дала становище, че ищецът на 25.05.2018 г. може да пътува с общ конвой; при прегледа ищецът не е имал оплаквания, било проверено кръвното налягане, за пътуването са предоставени лекарства и влошаването на здравословното му състояние не е свързано с пътуването с общ конвой, а състоянието му е обусловено от редица хронични заболявания. Приел е за установено, че ищецът С. пребивавал в болницата към ЦСЗ, докато изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Няма спор, че същият страдал от нестабилна ангина пекторис, артериална хипертония 3-та степен, захарен диабет 2-ри тип и слип апнея. На 22.05.2018 г. лекарска комисия е дала заключение, че С. е в компенсирано общо състояние при редовен прием на медикаменти и може да участва в процесуално-следствени действия с общ конвой (л. 34). Приложена е и справка за медицински преглед от 24.05.2018 г., не са установени оплаквания и с лекарства за 7 дни на ищецът е било разрешено да пътува с общ конвой. Няма спор, че на 25.05.2018 г. в 15, 46 ч. ищецът е приет в болнично заведение с оплаквания от тежест в гърдите, сърцебиене и обилно изпотяване. Разпитана като свидетел е Д. Н. Н., медицински фелдшер в болницата към СЦЗ потвърждава, че по време на нощното дежурство на 24.05.2015 г., д-р В. прегледал ищеца. С оглед предстоящото пътуване това била задължителна процедура. Ищецът не показал оплаквания, каквито не проявил и на следващи ден преди пътуването. Свидетелят Х. Б. прегледал ищецът при постъпването му в болница, където той бил приет след преглед от друг специалист с предсърдечно мъждене, което състояние не е позволявало да бъде превозван на дълго разстояние без наблюдение от медицинско лице. След прилагане на медикаменти ритъмът на сърцето се възстановил и общото състояние се подобрило. Кръвно налягане на ищеца било 120/80 и състоянието е характеризирано като пристъпно (настъпващо внезапно и без предварителни симптоми). Съдът е отчел и заключението на СМЕ, според която здравословното състояние на ищеца на 25.05.2018 г. преди възникване на сърдечния инцидент в района на [населено място] е позволявало транспортирането му с автомобил в друго населено място. Според заключението при ищеца са налице хронични заболявания - артериална хипертония, исхемична болест на сърцето, захарен диабет и обструктивна сънна апнея в причинна връзка, с които здравословното му състояние се е влошило и е получил пристъп от тахифреквентно (високочестотно) предсърдно мъждене. Вещото лице сочи, че няма причина връзка между пътуването на ищеца с общ конвой и пристъпа на предсърдно мъждене, а това е резултат на съвпадение. При така възприетите доказателства и установените от тях факти, въззивният съд е направил извод, че не се установява ответникът В. да не е спазил предвидения протокол, нито са налични данни, че той е нарушил конкретни правила. Обратно – установява се, че ответникът е извършил преглед на затворника, на който е предстояло пътуване, като няма никакви доказателства, че в резултат на този преглед са установени такива влошавания на здравния му статус, които да обосноват специализиран режим на транспортиране. Приетата СМЕ е била категорична в своя извод, че начинът на конвоиране не е в пряка причинна връзка с настъпилата при ищеца криза, която е довела да постъпване в болнично заведение. Дадено е становище, че внезапното влошаване на състоянието му е в резултат на хроничните му здравословни проблеми, които имат проявление с пристъпно естество, т.е. не могат да бъдат предвидими. Следователно следва да се приеме, че не се установяват елементи от фактическия състав на деликта, а именно – липсва противоправно поведение, а дори и такова да е било на лице (в случай, че се приеме, че неправилно е позволено пътуване с общ транспорт на затворника), няма причинна връзка между този начин на превоз и влошаването на показателите и приема в болница. Нито едно от събраните доказателства не сочат, че пътуването със специализиран конвой е щяло да предотврати влошаване на здравния статус на ищеца. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Р. И. С. посочва на всички основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК, като поставя въпроса: дължи ли дежурен лекар в СБАЛЛС, Затвора гр. София обезщетение на затворник, който е претъпял неимуществени вреди, след като лекарят е разполагал с достатъчно медицинска документация, която е на негово разположение в здравното досие на затворника, за да му подсигури подходящо за здравословното му състояние пътуване, което да предотврати влошаване на състоянието му. Формулираният въпрос не е правен, както изисква нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК, а чисто фактологически, при това отразяващ тезата на ищеца, че животът му е бил поставен в опасност, поради неподходящо транспортиране и по никакъв начин не може да бъде свързан с представените по делото доказателства, така, както ги е възприел съда в мотивите си. Това обяснява и защо основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК са само формално посочени, без да са обосновани, като липса позоваване на тълкуване в практиката на ВКС, посочени актове на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, както и обосновка как отговорът на въпроса ще допринесе за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия или че по въпроса е налице нормативна уредба, която е непълна, неясна или противоречива, за да се създаде съдебна практика по прилагането й или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени (каквото е приложното поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изяснено с т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС). Касационният съдебен състав не констатира основание за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали някой от изводите на съда не е очевидно неправилен, поради неприлагане на императивна правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, нарушение на правилата на формалната логика при очевидно логическо противоречие между обсъдените доказателства в мотивите на въззивното решение и направените въз основа на тях фактически изводи или пък пълна липса на мотиви относно приет или отречен като осъществил се факт, отсъствие на анализ на събраните по делото доказателства и на фактически констатации по релевантни за спора обстоятелства, незачитане на силата на пресъдено нещо на влязло в сила решение, незачитане на правила относно подсъдността и др. Касаторът се е позовал и на това основание изцяло бланкетно, посочвайки единствено правната норма, но без да изложи обосновка, свързана с приложението й. С оглед липсата на основание за допускане на касационно обжалване и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА Р. И. С. следва да заплати на адвокат Р. В. сумата 2287.50 лв., адвокатско възнаграждение съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за оказана безплатна правна помощ на ответника К. В. В.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение