Определение № 472 от 30.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1966/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. чрез пълномощника им адвокат Г. Ю. против решение № 5427 от 13.12.2019 г., постановено по гр.д. № 564 по описа за 2019 г. на Окръжен съд съд-Благоевград, с което е потвърдено решение № 6100 от 17.10.2017 г. по гр.д. № 806/2015 г. на Районен съд-Разлог за отхвърляне на предявения от А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. против Ф. В. О., Н. М. Н. и С. Ю. О. положителен установителен иск за собственост по отношение на 644/860 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** в урбанизирана територия с посочени начин на трайно ползване, номер по предходен план и граници, както и искането за отмяна на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка в полза на ответниците за разликата над 644/860 ид.ч. Ф. В. О. и Н. М. Н. са подали чрез пълномощника си адвокат Р. К. писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, в които оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендират възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съд съобрази следното: Ищците са основали претендираните права на твърденията, че по договореност с наследниците на И. М. Г. са завладеели имот от около 10 800 кв.м. през 1998 г.. и след като решението за възстановяване правото на собственост № 1064Р/15.02.1999 г. на ПК-гр.Белица влязло в сила на 4.12.2007 г. последните им продали с нотариален акт от 21.07.2015 г. възстановения имот с идентификатор *** с площ от 10056 кв.м., но и след този момент владението продължило в границите, в които е установено на имот с площ от около 10800 кв.м. Ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост на имот с идентификатор *** с площ от 860 кв.м., в която е включена и частта от владения от ищците имот, която не е била предмет на прехвърлителната сделка от 2015 г. Поискали са да се признае за установено, че са собственици на 644/860 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** на основание придобивна давност. Ответниците Ф. В. О. и М. А. О. /починал в хода на делото на 22.10.2016 г. и заместен от участващата и на собствено основание съпруга Ф. В. О. и дъщеря си Н. М. Н. и внучката си С. Ю. О./, в който са оспорили иска с твърдения, че имотът е бил на родителите на М. О., които приживе разделили имотите си и процесният останал за него, като го е придобил по наследство и давност. Въззивният съд е приел, че предявеният иск е неоснователен, тъй като от една страна ищците признават, че имотът им е бил предаден от наследниците наследниците на И. Г., което сочи, че именно последните са владели имота чрез ищците, а и показанията на ищцовите свидетели Б.Ф. и М.Д. и свидетеля на ответниците С.Д. съдържат категорични данни, че имотът е бил отдаден на ищците под наем, а от друга страна дори действията на ищците да се приемат за владелчески, по делото липсват данни за наличие на съвладение между ищците и ответниците, което да ги направи съсобственици при поддържаните в исковата молба идеални части. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 И. А. Р., М. И. Р. и А. И. Р. се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.трето ГПК, както и на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Преди да разгледа посочените от касаторите основания, касационният съд констатира, че е налице е основанието за допускане на касационно обжалване с цел преценка дали исковата молба е редовна /при твърдение за осъществявано владение само от ищците върху терен, индивидуализиран единствено чрез площта си в квадратни метра и заявен петитум за признаване права в съсобствеността на недвижим имот, отразен в кадастралната карта/, а съответно дали въззивното решение е процесуално допустимо. П о изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение