Определение № 184 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4405/2018 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), чрез Г. Д. Г. – държавен инспектор в ТД на КПКОНПИ – Варна, срещу въззивно определение № 669/29.10.2018 г., постановено от Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 566/2018 г. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение и иска неговата отмяна, като се обосновава с въпроса за характера на срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.), като поддържа основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съдът е спрял производството по делото до разглеждане на въпроса от ОСГТК в Тълкувателно дело № 1/2018 г. на ОСГК. Тълкувателното решение е постановено и обявено, поради което съдебното производство по настоящото дело следва да бъде възобновено. Въззивният съд, като потвърдил определението на първостепенния Разградски окръжен съд, прекратил производството по делото, като намерил, че е сезиран след срока по чл. 27 ЗОПДНПИ (отм.). Налице е хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – по поставения правен въпрос в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл в противоречие с постановеното в тълкувателния акт на ОСГК, поради което касационно обжалване следва да се допусне. Установява се неточно тълкуване на закона и, като резултат, неправилност на обжалваното въззивно определение. То следва да бъде отменено и делото върнато на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по делото. Мотивиран от горното, съдът