Определение № 4060 от 30.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1111/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Колесник“ ЕООД, против разпореждане № 27 от 05.01.2026 г. по в. гр. д. № 1480/2025 г. на Варненски окръжен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК е върната подадена касационна жалба с вх. № 35962 (неточно посочен № 35967) от 08.12.2025 г. против постановеното по делото въззивно решение № 1153 от 10.11.2025 г. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно поради постановяването му в противоречие с принципа за законност, регламентиран в чл. 5 ГПК, и ограничаване на гарантираното му право на защита, в която насока е и разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, изключваща от обхвата на касационен контрол решенията по въззивна дела по искове по чл. 40 ЗУЕС, в противоречие на основни принципи на правото на Европейския съюз, поради което същата не е следвало да бъде прилагана от въззивния съд. Моли за отправяне на искания за образуване на тълкувателно дело до общото събрание на ВКС и преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС), респ. за отмяна на обжалваното разпореждане. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна – Етажната собственост на сграда в гр. Бяла, ул. „Цар Ивайло“ № 1, не е подала отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите в жалбата, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт – преграждащо разпореждане, с което въззивният съд е върнал касационна жалба срещу постановеното по въззивното дело решение. За да постанови обжалвания резултат, въззивния съд е приел, че е подадена касационна жалба от 08.12.2025 г. на жалбоподателя „Колесник“ ЕООД, чрез процесуалния му представител, против постановеното по въззивното дело решение № 1153 от 10.11.2025 г., с което като е потвърдено първоинстанционното решение по гр. д. № 2921/2024 г. на Варненски районен съд е отхвърлен предявеният от дружеството против етажната собственост иск по чл. 40 ЗУЕС за отмяна на решения на общо събрание на етажната собственост от 09.02.2024 г. за избор на И. Г. Н. за управител и за свикване на общото събрание на етажната собственост за нуждите на етажната собственост през цялата година, дори ежемесечно, ако е необходимо. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, съобразно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове по чл. 40 ЗУЕС, въззивният съд е върнал така подадената касационна жалба. С постановеното по настоящото дело определение № 2849 от 29.05.2026 г. производството по същото е спряно до приключването на конституционно дело № 5/2026 г. на Конституционния съд на Република България. С решение № 10 от 09.07.2026 г. по посоченото конституционно дело е отхвърлено искането за установяване на противоконституционност на чл. 280, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. С това е отпаднала и пречката по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК за движението на настоящото дело, поради което производството следва да се възобнови и съдът да се произнесе по подадената частна жалба. Частната жалба, с която е направено искането за отмяна на обжалваното разпореждане на въззивния съд, е неоснователна. Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК решенията по искове по чл. 40 от Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС), каквито в случая са разгледани и по които се е произнесъл въззивният съд, не подлежат на касационно обжалване. Следователно касационният контрол на въззивното решение по чл. 40 ЗУЕС е недопустимо и подадената касационна жалба срещу такова въззивно решение подлежи на връщане като процесуално недопустима. Неоснователни са исканията на жалбоподателя за отправяне на предложение за образуване на тълкувателно дело на общото събрание на ВКС и на преюдициално запитване до СЕС. Няма основание за отправяне на предложение за тълкувателно решение по реда на чл. 292 ГПК. Липсва противоречиво решаван въпрос по приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. В практиката на Върховния касационен съд тази разпоредба, въвеждаща ограничения за допустимост на касационно обжалване, се приема за ясна и безпротиворечива. От касационно обжалване са изключени изрично определени граждански и търговски дела, а функционалната подсъдност, произтичаща от чл. 280, ал. 3 ГПК, се приема за абсолютна - за нея касационната инстанция следи служебно (така и дадените разяснения в ТР № 3 от 23.02.2022 г. по тълк. д. № 3/2019 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 4 от 23.11.2022 г. по тълк. д. № 4/2021 г. на ОСГТК на ВКС). Не са налице и предпоставките на чл. 628 и 629 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по въпроса съобразено ли е с чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (2016/С 202/2) национално законодателство, което изключва от касационен контрол конкретни въззивни производства, въпреки случаите на противоречиво прилагане на съответна законова норма от въззивните и първоинстанционни съдилища. Запитването до СЕС се отправя за тълкуването или валидността на правото на Съюза, само ако то е приложимо по делото, разглеждано в главното производство. По силата на член 51, пар. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), разпоредбите й се отнасят за държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза. Тъй като Съдът няма компетентност да се произнесе по преюдициално запитване, когато правното положение не попада в приложното поле на правото на Съюза, разпоредбите на Хартата, сами по себе си не могат да обосноват тази компетентност. Настоящият състав на ВКС като последна инстанция може се въздържи от запитване, ако установи, че точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение, съгласно теорията за ясния акт (acte claire). Съгласно чл. 47 ХОПЕС всеки има право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и когато се твърди нарушаване на права при разглеждане на спора, то се обвързва с правото неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон (чл. 47, ал. 2 ХОПЕС). Не се налага тълкуване на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз, която ясно определя правото на публично гледане на делото и справедлив процес. Разпоредбата задължава държавата да осигури условията за упражняване на това право от частните правни субекти, но не предвижда изрично изискване за процесуален ред, по който да бъде разгледан спора, за това дали постановеният от съда акт подлежи на обжалване и броя на съдебните инстанции, които трябва да се произнесат по спора. Разрешаването на тези въпроси е предоставено на съответните държави, а конкретните изисквания на чл. 47 ХОПЕС са за това да се осигури разглеждането на спора от съд, който да отговаря на въведените с разпоредбата изисквания - да е предварително създаден със закон, да е безпристрастен и независим. Изискванията по отношение на производството е то да е публично и справедливо, както и да се проведе в разумен срок. Разпоредбата обаче не гарантира правото на жалба срещу съдебното решение пред по-горен съд. Ето защо, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.