Определение № 530 от 29.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6323/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ТД [фирма] чрез пълномощника му адв.Т. Я. от АК-В. срещу определение № 1391 от 10.5.2013 г, постановено по гр.дело № 1550/2010 г на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, с което е оставена без уважение молбата му с вх.№ 10969 от 3.4.2013 г за отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 1625 от 23.12.2010 г по въззивно гражданско дело № 1550/2010 г по описа на Варненски окръжен съд. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното определение поради нарушение на процесуалния закон.Подържа се, че в диспозитива на решение № 1625 от 23.12.2010 г, постановено по въззивно гражданско дело № 1550/2010 г по описа на Варненски окръжен съд е допусната очевидна фактическа грешка като е прието, че същото решение подлежи на обжалване.Излагат се съображения, че производството по делото следва да се развива по реда на ГПК /отм,/ поради което и с оглед цената на иска, постановеното на 23.12.2010 г решение не подлежи на касационен контрол.В този смисъл същото да бъде поправено като в диспозитива му се посочи, че не подлежи на обжалване. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочи, че с определението, чиято касация се иска, съдът се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по процесуалноправния въпрос „подлежи ли на обжалване по касационен ред въззивното решение, постановено, при действието на ГПК /отм/, когато цената на иска е под 5 000 лв”- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Като задължителната практика се сочат определения, постановени по реда на чл.280 ал.2 от ГПК: № 1 от 3.1.2012 г на ВКС по гр.дело № 1729/11 г на Четвърто гражданско отделение на ВКС, определение № 1 от 3.1.2013 г на ВКС по ч.гр.дело № 601/12 г на Второ отделение, ГК и определение № 2 от 3.1.13 г на ВКС по ч.гр.дело № 568/12 г на Второ ГО на ВКС.Отделно от това се подържа, че е по този въпрос е налице противоречива практика, както и, че същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основания по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК. Ответникът по касация [фирма] подържа, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на касационната жалба, тъй като не е формулиран какъвто и да било материално- правен или процесуално правен въпрос- основание за допускане на касационно обжалване.Отделно от това се подържа, че молбата е неоснователна, тъй като решението, чиято поправка се иска не съществува в правния мир.Същото е отменено с решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК. От данните по делото се установява следното: С решение № 1625 от 23.12.2010 г по гр.дело № 1550/10 г Окръжен съд [населено място] е отменил решение № 188 от 15.1.2010 г по гр.дело № 8590/08 г на Районен съд [населено място] и е постановил ново, с което е осъдил [фирма] да предаде на [фирма] владението на лек автомобил „Ауди А6 3.0 TDI” с ДК № 2728 КХ.Решението е допуснато до касационен контрол с определение № 973 от 21.10.2011 г. С решение № 4 от 6.2.2012 г, постановено по гр.дело № 388/2011 г по реда на чл.290 от ГПК, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение е отменил решение № 1625 от 23.12.2010 г по гр.дело № 1550/2010 г на Окръжен съд [населено място] и е върнал делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав.При новото разглеждане с решение № 1577 от 3.8.2012 г, постановено по гр.дело № 400/12 г, Варненски окръжен съд, Гражданско отделение е оставил в сила решение № 188/15.1.2010 г по гр.дело № 8590/2008 г, с което е отхвърлен иска по чл.76 от ЗС. С молба вх.№ 10969 от 3.4.2013 г, [фирма] е поискал отстраняване на очевидна фактическа грешка в диспозитива на отмененото решение № 1625 от 23.12.2010 г като в него се впише, че не подлежи на обжалване. Варненски окръжен съд е отхвърлил молбата за поправка на ЯФГ в диспозитива на посоченото решение, произнасяйки се с обжалваното определение. Като взе предвид изложеното по- горе, Върховният касационен съд, състав на Първо ГО, намира следното: Съгласно задължителните разрешения, дадени с ТР 1 от 19.2.2010 г на ВКС по тълк.дело № 1/2009 г на ОСГК в касационното производство в стадия на селектиране на касационните жалби следва да намери приложение т.10 от ТР 1/2001 г на ОСГК и ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение или постановеното определение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта му ще се реши с акта по същество на подадената касационна жалба. С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, предвид което Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение