Определение № 50172 от 04.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 952/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Си Енерджи“ Н.Е.П.А., със седалище и адрес на управление: Република Гърция, чрез процесуален представител, против Решение № 111 от 21.02.2022г. по в.т.д. №1231/ 2021г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено Решение № 261443/28.10.2021г. по т.д. № 510/2021г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от „БГ Яхтинг“ ЕООД иск за заплащане на сумата от 16 000 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на задължение на ответника по чл. 15, ал.2 от Предварителен договор за покупко-продажба на плавателен съд от 02.02.2018г. за безвъзмездно предоставяне ползването на плавателния съд, ведно със законната лихва от 31.08.2020г. до изплащането, вместо което „Си Енерджи“ Н.Е.П.А е осъдено да заплати на „БГ Яхтинг“ ЕООД на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 16 000 евро - обезщетение вместо изпълнение на задължение на ответника по посочения текст от предварителния договор, ведно с приложимата в Република България законна лихва, считано от 31.08.2020г. до изплащането.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното въззивно решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, въз основа на които се претендира отмяната му.

Допускането на касационното обжалване касаторът основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал.2 ГПК, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК формулира следните въпроси:

1 .„При предявен иск за претърпени от ищеца вреди от неизпълнение на договор, свързани с невъзможността да използва вещта съгласно договореното, следва ли ищецът да докаже настъпването на вредите ?“

2 .„При предявен иск за обезщетение за неизпълнение на договор, следва ли ищецът да докаже настъпването на вредите /загуби и пропуснати ползи/, или това е ирелевантно за изхода от делото ?“

3 .„При предявен иск за обезщетение за неизпълнение на договор, при преценката си относно присъждане на обезщетението, следва ли съдът да следи за недопускане на неоснователно обогатяване ?“

4. „Допустимо ли е въззивният съд да приеме като безспорно твърдение, което е обявено като спорно и подлежащо на доказване в доклада на първоинстанционния съд, без изобщо да уведоми страните ?“

5. „Когато въззивният съд приеме като безспорно обстоятелство, което е обявено като спорно в доклада на първоинстанционния съд, следва ли да уведоми страните и да разпредели доказателствената тежест?“

6. „Липсата на изрично оспорване и изрично признаване на твърдян от ищеца факт, освобождава ли ищеца от доказателствената тежест съгласно разпоредбата на 154 ГПК ?“

7. „При тълкуване на множество непълноти в търговски договор, коя воля е меродавна - изявената от страните или предполагаемата ?“

Допълнителният селективен критерий по първите седем въпроса е обоснован с хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие на атакуваното решесние с Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и с Решение № 102 от 26.11.2020г. по т. д. № 2429/2019г. на ВКС, II т. о.; Решение № 240 от 07.05.2015г. по т. д. № 317/2014г. на ВКС, I т.о.; Решение № 115 от 01.11.2010г. по т.д. № 939/ 2009 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 192 от 20.01.2011г. по т.д. № 1057/2009 г. на ВКС; Решение № 1226 от 10.07.2001г. по гр. д. № 1528/2000г. на ВКС., V г.о. и Решение № 535 от 13.08.2007г. по т. д. № 211/2007г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№ 1 и 2; по въпрос № 3 - Решение № 272 от 05.10.2011г. по гр. д. № 1637/2010г. на ВКС; - по въпроси №№ 4,5 и 6 - Решение № 886 от 13. 12.2010г. по гр.д. № 1553/2009 г. на ВКС; Решение № 5 от 08.02.2019г. по гр.д. № 1362 /2018г. на ВКС, II г.о. и Решение № 190 от 14.12.2016 г. по т.д. № 2349/2015г. на ВКС, I т.о. и по въпрос № 7 - Решение № 115 от 01.11.2010 г. по т. д. № 939/2009 г. на ВКС, I т. о.

8.„ При ненаименован договор за предоставяне на право на ползване върху кораб /яхта с механичен двигател/ за определено време, следва ли страните да са договорили елементите, посочени в разпоредбата на чл. 185 КТК ?“

9. „Могат ли елементите, посочени в разпоредбата на чл. 185 КТК, да се приемат като „съществени елементи“ на правоотношението, обуславящи валидността на договора за предоставяне на право на ползване върху кораб ?“

10 .„Ако договорът за предоставяне на право на ползване на кораб за определено време е ненаименован следва ли от това, че такъв договор няма съществени елементи или те следва да се изведат по пътя на тълкуването от същностната характеристика на правоотношението ?“

По тези въпроси се твърди, че е налице основание за достъп до касация в приложното поле на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, доколкото отговорът по тях би бил от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В условията на алтернативност, касаторът моли, в случай че по въпроси от 1 - 6 посочената от него съдебна практика не е релевантна, да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.

Сочи се и самостоятелно селективно основание по чл.280, ал.2, ГПК- поради недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът „БГ Яхтинг“ ЕООД депозира писмен отговор, с който изразява становище за отсъствие на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да отмени обжалваното решение, съставът на въззивния съд след споделяне на дадената от първата инстанция правна квалификация на иска по чл. 79, ал.1 ЗЗД, е взел предвид следното от фактическа и от правна страна:

Първоинстанционното производство е образувано по предявена от „БГ Яхтинг“ ЕООД срещу „Си Енерджи“ Н.Е.П.А. искова претенция за заплащане на сумата от 16 000 евро, заявена като обезщетение за неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от сключен на 02.02.2018г. между ищеца, ответника, в качеството му на купувач, и „Парадайз - Транс“ ООД, в качеството му на продавач, тристранен предварителен договор за покупко-продажба на плавателен съд тип яхта (ветроходен катамаран, марка и модел Fountain Pajot Saba 50), по който договор „БГ Яхтинг“ ЕООД /ищец/ има качеството на брокер по сделката.

Сезиран с жалба на ищцовото дружество срещу отхвърлителното първоинстанционно решение, след подробно обсъждане становищата и възраженията на страните, въззивният съд е приел за безспорни следните факти: сключването на 02.02.2018г. на тристранен предварителен договор между дружествата „Парадайз - Транс“ ООД, „Си Енерджи“ Н.Е.П.А /Sea Energy М.С.Р.У/ и „БГ Яхтинг“ ЕООД, с който продавачът „Парадайз - Транс“ ООД се е задължил да продаде на купувача „Си Енерджи“ Н.Е.П.А плавателен съд /яхта/ - ветроходен катамаран с име Paradise Sailing - 2, с per. № Бс 2436, регистриран в пристанище Бургас, марка и модел Fountain Pajot Saba 50, за цена от 699 788 евро без ДДС; поето задължение по сключения предварителен договор от брокера „БГ Яхтинг“ ЕООД спрямо двете страни да получи по своя банкова сметка първата вноска от цената в размер на 69 978 евро, която е следвало да се заплати в срок от 10 дни от подписването на предварителния договор, като тази вноска следвало да се преведе на продавача след сключване на окончателния договор, или да се върне на купувача, в хипотезата при която не се стигне до сключване на окончателен договор; сключен на 23.04.2018г. окончателен договор между съконтрахентите; включена в чл. 15, ал. 2 от предварителния договор клауза, по силата на която купувачът /ответник/ е поел задължението да предостави на брокера /ищец/ едноседмично безвъзмездно ползване на яхтата през 2018г. и 2019г. при определени условия; непредоставяне на яхтата за ползване в посочения период от ответника на ищеца, за което последният претендира заявеното обезщетение за неизпълнение на договорно задължение.

Като спорни по делото въззивният съд е очертал възраженията на ответника, а именно за: - нищожност на това съглашение, поради липса на уговорки за същественото съдържание, съобразно чл.185 КТК; - едностранно прекратяване на договора от страна на ответника; - липса на задължение на ответника за заплащане на възнаграждение на брокера за посредничеството при продажбата на яхтата; - отпадане на действието на тази клауза, тъй като не била предвидена в последващия окончателен договор; - липса на уговорени условия за предоставяне на ползването, тъй като яхтата била ангажирана /заета/ изцяло през 2018 г. и 2019 г.; - липса на вреди за ищеца - не било доказано, че е претърпял загуби или пропуснал ползи от неизпълнението; - невъзможност претендираното обезщетение да се съизмерява със средния пазарен наем на яхтата, тъй като не включва наемане на екипаж, гориво, провизии и др. разходи, каквито страните не са уговаряли; - вземането е погасено по давност.

По направените възражения въззивната инстанция е приела, че сключеният на 02.02.2018г. в писмена форма на английски и български език предварителен договор е търговски, с международен елемент, предвид факта, че страните по него са с различна националност – ответникът е търговско дружество, регистрирано в Гърция, а ищецът и продавачът са български търговски дружества, като приложимото към договора право е българското, доколкото страните с чл.18 от същия изрично са избрали българските съдилища за международно компетентни. Исковата претенция се основава на чл.15, ал.2 от процесния договор, съгласно която „Купувачът се задължава да предостави на брокера едноседмично безвъзмездно ползване на катамарана SABA 50 с минимум триседмично уведомление, но извън периода 15.07.2018 г. – 31.08.2018 г. и в случай, че яхтата не е ангажирана. В случая, че яхтата не е налична в желания период, купувачът трябва да предложи първата налична дата. Ако яхтата е напълно резервирана за сезон 2018 г., брокерът си запазва правото да използва яхтата през сезон 2019 г. при същите условия, както е описано в настоящия член.“ Прието е, че тази клауза представлява самостоятелен договор между ищеца и ответника, различен от сключения предварителен договор за продажба между ответника и продавача. Тълкувайки действителната обща воля на страните, съдът е стигнал до извода, че периодът на едноседмично безвъзмездно ползване следва да е през 2018г. или 2019г., извън периода 15.07.2018г. - 31.08.2018г., като ползването принципно следва да е през 2018г., а само по изключение - през 2019г. Ищецът следвало през 2018 г. да уведоми еднократно ответника за желания период на ползване поне три седмици преди началото на този период. Ответникът от своя страна можел да откаже заявения период, ако яхтата е била резервирана за ползване от негови клиенти или неналична по други причини, включително да откаже на това основание за цялата 2018г., като при подобен отказ ответникът следва да предложи за ползване „първата налична дата“, т. е. сам да предложи друг възможен едноседмичен период, през който ще осигури наличността на яхтата. След тълкуване волята на страните с оглед различните възможни хипотези на развитие на облигационната връзка, въззивният съд е приел, че ответникът изпада в неизпълнение при наличието на следните кумулативни предпоставки: заявено през 2018г. от ищеца желание за ползване на яхтата през посочен едноседмичен период, различен от периода 15.07.2018г. - 31. 08.2018г.; отказ на ответника да предостави ползването на яхтата през този период; липса на предложен от ответника друг период за ползване през 2018г. или 2019г., или макар и предложен и приет, но фактически неизпълнено задължение за предоставяне на яхтата през този период.

Въззивният съд е приел също така, че противно на направените от ответника възражения, договорът за безвъзмездно предоставяне ползването на яхта е ненаименован и не представлява договор за наем на кораб по смисъла на чл. 184 КТК, тъй като липсва уговорена наемна цена, а е уговорено бъдещо безвъзмездно ползване, нито пък представлява договор за заем за послужване по смисъла на чл. 243 ЗЗД, тъй като се касае за обещание да се предостави за бъдещо безвъзмездно ползване плавателен съд, като едва след реалното предоставяне може да възникне заемно отношение. Като неоснователни са преценени от въззивния съд и възраженията относно липсата на задължение на ответника за заплащане на възнаграждение на брокера за посредничеството по продажбата на яхтата и отпадането на действието на клаузата за безвъзмездно предоставяне на плавателния съд, тъй като не била включена в окончателния договор. В тази връзка решаващият въззивен състав е посочил, че доколкото клаузата на чл. 15, ал.2 от предварителния договор представлява сама по себе си самостоятелен договор, то е без значение, че липсва задължение на ответника за заплащане на възнаграждение на брокера за посредничеството по продажбата на яхтата, и че тази клауза не била възпроизведена в окончателния договор за продажба. По съображения, че страните по окончателния договор са различни от страните по съглашението по чл. 15, ал. 2 от договора от 02.02.2018 г., то и действието на клаузата на чл. 15, ал. 2 не е отпаднало предвид последващия окончателен договор.

По възражението на ответника /касатор/, че не са били налице уговорените условия за предоставяне ползването на яхтата през 2018г. и 2019г., въззивният съд е акцентирал на факта, че същото обхваща единствено твърдението, че яхтата е била ангажирана изцяло през 2018г. и 2019г., като същевременно ответникът не е заявил оспорване на другите условия по чл. 15, ал.2, и по-специално - че ищецът своевременно е заявил искане за ползване през конкретно посочен период през 2018г. Предвид заявеното в исковата молба твърдение на ищеца, че е отправял многобройни покани да му бъде предоставено ползването на плавателния съд през 2018г., което фактическо твърдение не било оспорено от ответника нито в отговора по чл. 131 ГПК, нито впоследствие в хода на първоинстанционното производство, въззивният съд е приел наличието на своевременно отправено искане за ползване на катамарана за 2018г. за установен по делото факт.

След съобразяване, че ответникът е отказал да предостави на ищеца яхтата за ползване през посочените от последния периоди, доколкото ответникът сам е заявил, че яхтата е била ангажирана изцяло през 2018г. и 2019г. и затова не е била предоставена на ищеца, въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 15, ал. 2 от договора - да предложи на ищеца за ползване „първата налична дата“, т.е. сам да предложи друг възможен едноседмичен период през 2018г. или 2019г., през който да осигури наличността на яхтата. След като ответникът не е твърдял по делото и съответно не е доказал, че е отправил подобно насрещно предложение към ищеца, доказано и от събраните свидетелски показания, въззивната инстация е приела, че ответникът е в неизпълнение на задължението му по чл. 15,ал.2 от сключения на 02.02.2018г. предварителен договор, още повече, че не са въвеждани твърдения и съответно установени обективни оневиняващи неизпълнението причини - случайно събитие или непреодолима сила.

Като неотносимо е преценено от въззивния съд и възражението на ответника за липсата на доказани претърпени загуби или пропуснати ползи за ищеца, предвид факта, че с предявения иск по чл.79, ал.1 ЗЗД ищцовата претенция не е за обезщетение за вреди, а е за паричната равностойност на дължимата по договора непарична престация – предоставяне ползването на яхтата, поради което за ирелевантно е намерено възражението дали ищецът е доказал настъпването на вреди. От значение е единствено фактът на неизпълнена от ответника непарична престация по договора. В допълнение е посочено, че ответникът не е предложил реално изпълнение в хода на процеса, което освен това е прието и за несъответно на договорения времеви период, водещо до отпадане на интереса на кредитора от реално изпълнение.

Изложени са съображения, че процесната непарична престация се изразява в обещано ползване на процесната яхта за 1 седмица през 2018г. или 2019г. и че паричната й равностойност се изразява в паричната сума, която ищецът би заплатил като разходи за да наеме същата яхта за същия едноседмичен престой през посочените години. Досежно размера на претенцията решаващият съд се е позовал на прието по делото експертно заключение, установило на база публикувани туристически оферти от самия ответник за същата яхта, че средната наемна цена на същата за една седмица извън м.07 и 08, е в размер на 16 000 евро, през н.нар. среден сезон, включваща и разходите за екипаж.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не следва да се допуска до касационна проверка.

Не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, обосновани с твърдения за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивния съдебен акт. В случая не се констатира вероятност, включително и при извършената служебна проверка, атакуваното решение на Софийския апелативен съд да е процесуално недопустим съдебен акт. Недопустимостта на атакуваното решение е аргументирана с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по иск, различен от предявения, който според касатора е иск за обезщетение на вреди /претърпени загуби и пропуснати ползи/ от неизпълнение на договора. Възражението е неснователно. Въззивният съд се е произнесъл по предявения от ищеца иск, който е за обезщетение за неизпълнение по чл.79, ал.1, предл.второ ЗЗД, в хипотезата на обезщетение вместо изпълнение по смисъла на ал.2 от текста. В този случай предмет на претенцията е паричната равностойност на дължимата по договора непарична престация, която е сурогат /заместител/ на реалното изпълнение. В този смисъл е практиката на ВКС и правната доктрина, приемащи, че това обезщетение не е форма на гражданска отговорност, каквато е обезщетението за претърпените от неизпълнението вреди, разбирани като допълнително настъпили за кредитора негативни последици, различни от неизпълнената престация. Претендираното в случая обезщетение не е за вреди /имуществени и/или неимуществени/ от неизпълнението, което води до неоснователност на възражението за произнасяне на съда по различен от предявения според касатора иск за обезщетение за претърпени загуби и пропуснати ползи.

Въззивното решение не се преценява и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. За да е очевидно неправилно, атакуваното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция от мотивите към решението, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Особено тежък порок би бил налице например, когато въззивният съд е постановил акта си въз основа на отменен закон, приложил е закона във видимо противоречие с неговия смисъл, нарушил е основополагащи принципи на съдопроизводството, формирал е изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Несъгласието на касатора с решаващите изводи на съда само по себе си не определя обжалваното решение като очевидно неправилно.

Първите три въпроса от изложението не съответстват на данните по делото и на правната воля на съда, поради което не са правни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Същите предпоставят произнасяне по иск за обезщетение за вреди от неизпълнението, какъвто с оглед изложените по-горе съображения, не е предявен и въззивният съд не е разгледал. В мотивите си, решаващият състав изрично е посочил, че исковата претенция не се основава на обезщетение за вреди, а има за предмет паричната равностойност на дължимата престация. При това положение не следва са се обсъжда наличието на допълнителната предпоставка на т.1 от чл.280, ал.1 ГПК.

Следващите три въпроса №№ 4, 5 и 6, обосновани с несъгласието на касатора с приетото от съда за безспорно, поради липса на изрично заявено оспорване на твърдението в исковата молба за отправени многобройни покани до ответника за изпълнение на задължението по чл.15, ал.2 от предварителния договор, са по обосноваността на обжалваното решение, като относими към възприемането на фактическата обстановка и обсъждане на събраните по делото доказателства. По естеството си въпросите представляват твърдение за нарушение на процесуалния закон от състава на Софийския апелативен съд при мотивиране на решението, което е основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и такова по чл. 280, ал. 1 ГПК. Следва да се отбележи, че изводът за установеност на твърдението за отправяне на покани от ищеца до ответника за ползване на яхтата, е направен не само въз основа посочената липса на спор по това обстоятелство, но и след обсъждане и кредитиране от въззивния съд на събрани във въззивното производство свидетелски показания. Следователно, въпросите нямат решаващо значение за изхода на спора, поради което не удовлетворяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол, съответно не следва да се преценява посочения допълнителен критерий.

Въпрос № 7, относим към тълкуването на сключения между страните търговски договор, е принципен и също не удовлетворява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съдът е длъжен да тълкува договорните клаузи в тяхната взаимна връзка, като търси действителната обща воля на страните, като очевидно касаторът не е съгласен с направеното от въззивния съд тълкуване на клаузи от процесния договор, което обаче е относимо към правилността на атакуваното решение, преценката на която не е предмет на селективната фаза на касационното производство.

Основанието по чл.280, ал.1 ГПК не е осъществено и по отношение на въпроси №№ 8,9 и 10, защото апелативният съд, противно на съдържащите се в тези въпроси твърдения, изрично по повод възраженията на ответника е приел, че в случая не се касае за договор за наем на кораб по смисъла на чл. 184 КТК, а за безвъзмездно предоставяне на ползването му. Въпросите не съответстват и на правната воля на решаващия съд, който без да отрича необходимостта от договаряне на съществени условия във връзка с ползването на плавателния съд, след като е съобразил обстоятелството, че процесната яхта е закупена от ответника с оглед предмета му на дейност – отдаване под наем на яхтата за туристически услуги, при които екипажът и всички разходи по яхтата се поемат от ответника, е приел, че уговаряйки предоставянето на ползването на яхтата страните са имали предвид, че ползването й ще се осъществи съобразно обичайните условия, при които ответникът предоставя на своите клиенти туристическите си услуги за същата яхта – като осигури екипаж и поеме обичайните разходи за 1-седмично ползване на яхтата. Неуговарянето на място на предаване и на връщане на яхтата, като подлежащи на допълнително договаряне, не са счетени за съществени елементи от процесния договор. Следователно въпросите не са правни по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобразно задължителните указания, дадени с ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, т.1, а именно - да са включени в предмета на спора, да са обусловили правната воля на съда за неговия изход и поради това – значими за разрешаването на конкретното дело, което е достатъчно основание за недопускане на исканото касационно обжалване,

Не е налице твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както към последните три въпроса, така и по въпросите от 1 до 6, поради необосноваване от касатора, поради което се преценява като бланкетно.

Поради изложените съображения, касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

При този изход на делото разноски не следва да се присъждат, предвид липсата на такова искане от ответника по касационната жалба.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК