Определение № 2190 от 28.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 559/2026 г.
ВКСIII гражданско отделение28.04.2026 г.докладчик Емил Томов
Диспозитив
Не допуска до касационно обжалване решение №1321 от 14.11.2025г по в.гр.дело № 2733/2025г. на Софийски апелативен съд Определението не подлежи на обжалване ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Л. С. Я. чрез адвокат И. Д. срещу решение №1321 от 14.11.2025г по в.гр.дело № 2733/2025г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.03.2023гпо гр.д №1600/2020г на Софийски градски съд. По същество е отхвърлен иска на А. Г. П. по чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне поради неизпълнение на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 15.05.2017г с А. И. Т., като след проведеното пред първоинстанционния СГС последно съдебно заседание ищецът е починал. Като приемник в процеса въз основа на обявено универсално завещание е конституирана настоящата жалбоподателка Л. С. Я., чиято жалба срещу първоинстанционното решение въззивният съд е приел за неоснователна. Искът, предявен на 06.02.2020г е основан на отрицателното твърдение ,че от сключването на договора на 15.05.2017г, повече от две години ответницата трайно не полага каквито и да било грижи за прехвърлителя и не покрива ежедневните и режийни разходи. В оспорване на тези твърдения ответницата, която от дълги години живеела в къща срещу тази ,в която живеел ищеца в кв. Д., е изтъкнала грижите си за него ,помагала му е, пазарувала е за него ,редовно му е носила храна и продукти и винаги е била насреща в случай на нужда,като ищецът ,който живеел сам и нямал близки родственици, приемал тези грижи с удовлетвореност до м.януари на 2020г, по- точно до 06 януари същата година ,когато отказал да ги получава, забранил й да идва повече в дома му и отказва по-нататъшни контакти,като я избягва. Според отговора на исковата молба, поводът за влошаване на отношенията бил свързан с изявленията на ангажиран от А. П. адвокат за защита по дело, заведено срещу двамата от трето лице, претендиращо собствеността върху двата прехвърлени с алеаторния договор незастроени имота в кв.Д.. Ищецът е репликирал в писмено становище ,че посоченото висящо дело, заведено срещу двамата не е причината за разваляне на отношенията им през м. януари на 2020г,а разочарованието му от ответницата,липсата на грижи от нейна страна и отказът му не е неоснователен, затова е поискал разваляне на договора, като опитите ответницата да се постави в изправност при условия на „трансформация”, и да праща с пощенски запис пари, съдът да не взема предвид. За периода от 01.02.2020г насетне/до м.02.2022г/ 23 броя парични преводи с пощенски запис за сумата 200 лева с получател А. П.,са върнати като непотърсени от него ,както е установено от справка. Направено е искане от ответницата първоинстанционният съд да определи паричен еквивалент за задължението,което искане не е разгледано, но така или иначе, ищецът се е противопоставил.За да отхвърли иска, първоинстанционният съд е взел предвид показанията на доведените от ответницата свидетели Б. и И. като съседи с преки впечатления ,че до момента, в който ищецът е престанал да допуска до дома си А. Т., тя е обгрижвала ищеца,посещавала го е често и му е носела храна ,която готви за нейното домакинство, докато по отношение на показанията на свидетелите К. и Я., доведени от ищеца, е посочил ,че наблюденията им са с времетраене, което изключва наблюдение на ежедневието на А.. Последният е плащал сам консумативните си разноски за дома си и за комунални услуги,но не е изразявал несъгласие с това. Разпитаната като свидетел в първа инстанция Л. Я. /понастоящем жалбоподателка/е посочила, че през м. декември 2019г А. П. бил приет по спешност в болница „Св. Е.”, помолил нея да му занесе някои неща,защото А. не можела да дойде, от болницата се прибрал сам, на контролни прегледи през м. януари 2020г бил придружаван от Я. ,тя отишла да му купи и лекарствата,защото,по негови думи, някакъв отказ получил от А.. Първоинстанционният съд е посочил ,че поднесеното не може да отрече поддържаното поведение на приобретателя явяващо се изпълнение на договора. Въззивният съд, предвид представената с въззивната жалба като ново доказателство епикриза на УМБАЛ”Св.Е. за хоспитализиране на А. П. за времето от 06.12.2019г до 10.12.2019г и оплакванията на конституираната като страна / въз основа на обявено саморъчно завещание по чл.16, ал.1 ЗН Л. Я./,е дал указание за доказателствената тежест,с възможност за доказателства по въпроса за полаганите грижи към датата на хоспитализиране на А. П., допуснал е на страните гласни доказателства и е приел писмени, които не са им били известни до смъртта на прехвърлителя. Въззивният съд е обсъдил показанията на всички изслушани свидетели ,като показанията на св.С. са снети за обстоятелства, при които след смъртта на А. П. в дома му са били открити негови писмени декларации,че към 27.11. 2017г и 16.08.2019г /без достоверна дата на частните документи/ е получил от А. Т. дължимата издръжка и гледане,като първата декларация съдържа и изявление ,че А. П. е уведомен за предстояща продажба на прехвърлените имоти и няма претенции.Не е спорно,че приобретателката е сключила предварителни договори да прехвърляне на двата имота. Оспорена е автентичността на декларациите ,поради което са назначени и приети графологически експертизи – основна, тройна и повторна тройна СГЕ. Според първото експертно заключение, подписите не са положени от А. П., въпреки че според вещото лице в двете декларации подписите нямат типичните признаци за имитация, т.е. тъпи начала, тъпи краища, а са изпълнени с бърз темп. Първата тройна СГЕ дава обратно заключение - подписите и почеркът са автентични,което заключение е категорично ,тъй като според вещите лица в количествено и в качествено отношение предоставените сравнителни образци са достатъчни за решаване на поставените идентификационни задачи. Признаците на имитация не са установени. Повторната тройна СГЕ дава заключение, че подписите са автентични, но при особено мнение на едно от вещите лица. Въззивният съд е възприел и отразил като свой мотив обосновката ,с която преобладаващия брой експерти са били категорични за автентичността при изписването на името и положените подписи и в двете декларации, преценил е съотношението - 5 към 2 и е приел,че оспорваните декларации могат да бъдат кредитирани като извънсъдебно признание на неизгоден факт, а именно – че до 16.08.2019г. /когато е съставена втората по време декларация/е налице надлежно изпълнение на задължението за полагане на грижи и предоставяне на издръжка. Извод за надлежно изпълнение на задълженията съдът е формирал и по възприетите свидетелските показания .Въз основа на събраните гласни доказателствени е приел за доказано пълно и главно,че страните по договора се познават от години, като ответницата е общувала с ищеца още от дете, понеже са живеели къща срещу къща в кв.Д., като дете ответницата често е пребивавала в неговия дом, тъй като по сведение на св.И. ,сестрата и майката на прехвърлителя са я отгледали заедно, полагайки грижи за нея. На тези показания въззивният съд на свой ред е придал най-голяма тежест.Направен е извод за създала се емоционална близост,аналогична на родствени отношения, намерила отражение в уговорката именно А. да се грижи за А. П. като му осигури нужното, за да води спокоен живот до края на дните си. Въззивният съд водещо е изхождал от положението, че при така сключения договор, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи.В случая страните по договора са живеели в две съседни къщи като взаимно са полагали грижи един за друг много години преди сключването на процесния договор,не се е налагало живеене в едно общо домакинство- прехвърлителят се е намирал в добро здравословно състояние, като сам е бил напълно подвижен, за да излиза и да пазарува,както и да се среща на кафе с когото пожелае и необходимите грижа и издръжка са били предоставяни в необходимия обем. А. П. е нямал собствено семейство и деца, не е получавал грижи и издръжка от трети лица и е прието за доказано, че е получавал надлежно изпълнение по договора за времето от неговото сключване. За спорната ситуация през м.декември на 2019г,когато П., тогава на 81 години ,се е почувствал зле и се е налагало да бъде приет за изследвания в болница,въззивният съд е посочил, че не могат да бъдат кредитирани показанията на Л. Я.,конкретно за обстоятелствата защо е била потърсена именно тя, а не А. и дали последната е била уведомена от А. П. и отказала съдействие,което въззивният съд не е приел за доказано. Въззивният съд е посочил ,че след смъртта на ищеца,именно Я. е конституирана на негово място по реда на чл.227 ГПК като ползваща се от завещание, съставено от ищеца в нейна полза и в този смисъл нейните показания се явяват обяснения на страна по делото,които не могат да бъдат кредитирани от съда като свидетелски такива,още повече е налице конфликт на интереси - тя е „страна и заинтересована от изхода”. Същевременно и доколкото е било установено ,че се е наложила медицинска помощ при която прехвърлителят е бил придружен, респ. обгрижен от Я., а не от А. Т., фактът е преценен по критерия дали обстоятелствата, при които гледането и издръжката не са дадени може да са усложнили състоянието на кредитора,т.е дали неизпълнението е незначително предвид специфичния за този вид договори интерес на кредитора. По този критерии въззивният съд на свой ред е приел,че не може да се направи извод за съществено неизпълнение на задълженията до момента ,в който на 06.01.2020г отношенията са се влошили по причини, които също не са установени. При отказ да приема грижи както до тогава и липса на съдействие на кредитора за изпълнение след тази дата, след като не е установено предхождащо неизпълнение на длъжника,то ответницата е изправна, след като веднага е започнала да изпраща 200лв месечно с пощенски записи, тъй като задължението за издръжка може да се трансформира в паричен еквивалент, за разлика от полагането на грижи,което без съдействие на кредитора не може да се осъществи.За да претендира разваляне на договора, кредиторът трябва да е изправен. Касационната жалба съдържа оплаквания по чл. 281, т.3 ГПК.В приложеното към жалбата изложение се поддържа основанието по чл. 280, ал.2 ,предл трето от ГПК като защитата счита за очевидно неправилно показанията на Я. като свидетел да се приемат за обяснения на страна,тя да се означава като „ищца”,при положение че ищец е А. П.,както и поради сочени като погрешни доказателствени изводи на съда. Изтъква се основание по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса:
Когато едно лице е разпитано като свидетел в процеса и впоследствие ,поради настъпило правоприемство ,бъде конституирано като страна на мястото на починала страна ,следва ли показанията на това лица да бъдат изключени от доказателствата по делото. Основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК се поддържа по процесуалноправния въпрос:
Следва ли съдът при наличие на противоречиви заключения на съдебно графологически експертизи да изложи подробни мотиви защо възприема едни от тях ,а други не възприема .Сочи се противоречие с реш№57/2016г по гр.д №5932/2015г на 2-ро г.о и реш. №58/2012г по гр.д №408/2015г, 1-во г.о на ВКС. Същото основание се изтъква по материалноправни въпроси поставени в следващия раздел на изложението:
Когато се установи,че известен период от време приобретателят не е изпълнявал задълженията си за гледане и издръжка ,подлежи ли на разваляне този договор поради неизпълнение;
Кога неизпълнението е незначително по чл.84, ал.4 ЗЗД Неполагането на грижи към момент на влошаване на здравословното състояние на прехвърлителя и негово хоспитализиране незначително изпълнение ли е. Противоречието е с реш. №60284/2021г по гр.д №491/2021г 3-то г.о на ВКС и трайно установена по-стара практика на ВКС/реш. по гр.д №5326/2007г,пето г.о, реш. по гр.д 944/2001г на 2-ро г.о и др./ Ответницата по касационната жалба А. И. Т. поддържа в отговор чрез пълномощниците си адв. П. С. и Ал. В., че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Не става дума за „изключване” на свидетелски показания. На жалбоподателката по нейно искане е допуснат нов свидетел за установяване на тези факти и обстоятелства, за които страната ,придобила това качество /ищец/ е била разпитана като свидетел в първа инстанция. Подробно са анализирани приетите експертизи, а поставените материалноправни въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС, включително изтъкваната в изложението. Върховен касационен съд, трето гражданско отделение намира, че не е налице основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Изключване на вече събрани по делото доказателства процесуалният закон не предвижда извън случаите по чл.194 ГПК.Тази уредба се прилага ограничено - необходимостта от нея е свързана с обвързващата доказателствена сила на определени писмени документи. Формално изключване на вече събрани по делото в първа инстанция гласни доказателства – в частност свидетелските показания на Л. Я., въззивният съд не е постановил, нито е обективирал при решаващата си дейност, напротив, обсъдил е показанията на Я. наред с останалите гласни доказателства,събрани по делото, при което ги е означил именно като свидетелски показания. Действително ,в решението е приета за изключена възможността да се ценят показанията на Л. Я. от въззивния съд, защото конституирано й впоследствие, като правоприемник на ищцовата страна въз основа на направеното в нейна полза универсално завещание, разкрива явната им заинтересованост, която именно заинтересованост съдът е длъжен да съобрази /чл.172 ГПК/.Процесуалният закон регламентира свидетелските показания отделно от обясненията на страните. От тази уредба се извежда и несъвместимостта на двете процесуални качества за едно и също лице, в един доказателствен процес, а доказателственият процес по делото не приключва задължително на първа инстанция.Това съставът на апелативния съд също е бил длъжен да съобрази и е съобразил в случая.Дали в решението въззивният съд е дефинирал с най-точните правни означения положението ,при която моментът на снемане на свидетелски показания на доведен свидетел предхожда придобиването на качеството страна от същото лице /по спорното правоотношение и в процеса/няма самостоятелно значение, решаващо за формираната и обективирана в решението преценка на събраните доказателства е обсъждането им пооотделно и в съвкупност.Извън случая,в който законът пряко отчита заинтересоваността с недопускане страна по делото да свидетелства, за всички отделни случаи законът възлага на съда да прецени заинтересоваността на свидетеля, с оглед на всички данни по делото.Тази преценка,основаваща се на чл.172 ГПК не липсва в обжалваното въззивно решение, тя е извършена.Поради това първият формулиран въпрос в изложението процесуалноправен въпрос няма претендираното обуславящо значение за решаващите изводи на съда. Следващият процесуалноправен въпрос не е разрешен в противоречие с формираната практика на ВКС, според която при невъзприемане едно или друго заключение на вещо лице и когато го отхвърля ,съдът е длъжен да изложи мотиви,в които да посочи това заключение, неточните или ненаучни позиции ,като прецени всестранно другите доказателства.Въззивният съд е възприел експертните изводи от изследването на първата разширена СГЕ,споделен и от повторната експертиза,при особено мнение на един от експертите,за което е изложил и мотиви, според които сравнителните образци отпреди и след датировката на двете декларации, са били подложени на сравнителни графически изследвания. Установени са индивидуални съвкупности,отнасящи се съответно за ръкописните текстове и за подписите. Наличието на индивидуализиращите съвкупности са дали основание за категорично заключение на петима експерти, че посочените сравнителни образци са изписани от едно и също лице - починалият А. П. ,защото в тях се наблюдава както устойчивост на почерковите признаци, така и обичайна вариантност, която отразява динамиката в почерка и на тази база са решени поставените идентификационни задачи.Освен съвпаденията в общите графически признаци,при сравнителното изследване между обектите на експертизата,са приети за установени и съвпадения в индивидуалните графически признаци и при идентификационни изследвания между ръкописните текстове и подписите в декларациите от една страна и сравнителните образци от друга страна,така се възприема заключението,според което не са установени различаващи се общи или частни графически признаци. Установените съвпадащи групови и индивидуални графически признаци образуват съвкупности,които са индивидуализиращи и няма проявени признаци на имитация в двете декларации ,в каквато насока е било поддържаното особено мнение на едно от вещите лица при повторната експертиза,в тази насока е било и оспореното първоначално заключение, работило по микроскопски снимки. Изслушването на вещите лица не е дало основание да се формира извод за различни методологични подходи при експертното графологично изследване, или за неправилни и неточни изходни научни позиции на някои от експертите,за да може съда да възприеме ,или отхвърли заключение с подобни мотиви, каквато примерна насока е дадена в реш.№57/2016г по гр.д № 5932/2015г на ВКС Потвърдената от повторната експертиза категоричност на вещите лица,дали заключение по разширената експертиза, макар при особено мнение на едно от вещите лица,не е довела до невъзможност за съда да вземе становище по разногласието, за разлика от анализирания по решение №58/13.02.2012г на ВКС случай на необоснованост на самите противоположни заключения, при налични две приети експертизи,и двете с този недостатък. Не е налице противоречие на приетото от въззивния съд спрямо установеното в практика на Върховен касационен съд разрешение на повдигнатите материалноправни въпроси.Те се привързват към неточно възприемане на изводите на съда по фактите. По първия от поставите въпроси защитата постулира ,че съда приема изпълнение на задължението от А. Т. само до датата 16.08.2019г / стр.15 от решението/ Това е датата, посочена в приетата за автентична декларация на прехвърлителя, но тази дата е коментирана при обсъждането на декларацията като признание /стр.12 от решението/.Именно защото изпълнението трябва да бъде съответно на нуждите в пълнен обем и всяка форма на неизпълнението се приравнява на пълно такова, за обстоятелствата, настъпили след тази дата изводът на въззивния съд е основан на дължимия анализ на доказателствата и свидетелските показания. Изводите на въззивния съд не са в насока, че от 16.08.2019г насетне ответницата е в неизпълнение и като да е счел този период за незначитилен,напротив, съгласно изложените мотиви е прието,че ответницата,която носи доказателствената тежест,е доказала пълно и главно наличието на надлежно и точно изпълнение на поетото договорно задължение, включително чрез трансформация след 06.01.2020г /стр 9 от решението /,като до тази дата грижи са полагани /кредитираните показания на св.И./, но след Йордановден 2020г предлаганите в натура грижи са били отказани от прехвърлителя, без да е устантовена причина, която може да се вмени във вина на приобретателката. Въззивният съд е отчел положението,че за да вмени на кредитора последиците свързани с отказ от съдействие,до момента в който това съдействие е било отказано/06.01.2020г/, престираното от длъжника трябва да представлява пълно изпълнение на договора”ден по ден”,според нуждите и неотлагаемо.Като приема,че изпълнението е продължавало да бъде същото според нуждата и изискванията на прехвърлителя, каквото приема да е било и приетото от него изпълнение до датата на декларацията, въззивният съд обосновава решаващите си съображия за неоснователност на иска, а за случая с хостипатизирането на П. през м.декември 2019г изтъква ,че дори да се приеме за установено,че вместо А. Т. на нуждата е отреагирала настоящата жалбоподателка Л. Я. която тогава била до него,това не обосновава извод за съществено неизпълнение,съобразно специфичния за този вид договори интерес на кредитора.В обосновка на мотивите си по-натакък, въззивният съд е изтъкнал приетото в решение №60284/2021г по гр.д №491/2021г 3-то г.о на ВКС,което дава и отговор на поставения от защитата правен въпрос,че от значение е не толкова продължителността на периода на неизпълнение,колкото обстоятелствата,при които гледането и издръжката не са дадени и които може да са усложнили състоянието на кредитора. Въззивният съд не постановява решението си в противоречие,а в съответствие с така формираната практика на ВКС. При възприетата за установена фактическа обстановка,въззивният съд се е ориентирал в приложимата за случая практика на ВКС. Не е приемал,че до настъпилото влошаване на отношенията през м.януари 2020г има период на неизпълнение на длъжника по алеаторния договор, нито е определял продължителността му по сочения от касатора начин ,с извод за незначителност на неизпълнението и прилагане на чл.84,ал.4 ЗЗД, както се постулира и в следващите два въпроса. Освен недоказаност на твърдението,че тогава А. е отказала помощ /според св.Чекова ,тогава А. П. бил възложил на А. да поддържа печката в къщата ,за да не замръзнат тръбите/ въззивният съд отчита, че и след този случай, както и до тогава, здравословното състояние на А. Т. не е налагало по-засилени грижи,той е ходел на пазар и по магазини, сядал на кафе /със св.К./,продължил да избягва роднините си, следвал е същия начин на живот,но след м.февруари споделил с тази свидетелка за договора с А. и че иска да го развали. В тази връзка,изтъкнати са съвпадащите показания на свидетели ,че А. Т. общувал с малко хора, за особения му и конфликтен характер. Предвид изложеното,не са изпълнени общите и сочените от защитата специални критерии за допускане на касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси. Съображенията на касатора за очевидна неправилност на решението не се обосновават от обстоятелството, че в мотивите на решението въззивният съд нарича конституираната страна „жалбоподателката –ищца”.Нейното положение на конституирана страна и правоприемник / включително на вече упражненото от прехвърлителя потестативно право да иска разваляне на договора/ е съобразено от съда съгласно приложимия закон,не се касае за правна грешка ,която да да обоснове посочения квалифициран порок. Не се установява приложение на несъществуваща правна норма, на правна норма в нейния противоположен смисъл или грубо нарушени основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, видимо от мотивите на съдебното решение не се се касае и за явно нарушаване на основните логически, опитни правила при формиране на решаващи изводи на съда. В изложението, отделни мотиви на съда се съпоставят и интепретират от защитата на касатрора, за да се направят от тях издводите,които се посочват за очевидно неправилни,без такива изводи да представляват съдържание на решението. Ответницата по жалбата не е заявила съдебни разноски за настоящата инстанция Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.