Определение № 45 от 27.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2323/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационни жалби на Прокуратурата на РБ срещу решение № 1284/20г., постановено по в.гр.д. 5892/19г. на САС, с което ПРБ е осъдена да плати на А. И. К. обезщетение в размер на 12000лв. на основание чл.2,ал.1, т.3 ЗОДОВ, заедно със законната лихва от 06.06.2016г. до окончателното плащане. В изложенията по чл. 281, ал.3 ГПК се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решиение на основание чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Според касатора решението е неправилно тъй като съдът се бил произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите как се определя размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД и длъжен ли е съдът да обсъди всички обстоятелства за точното прилагане на принципа за справедливост. Въззивният съд е приел, че ищецът е бил незаконно обвинен в извършване на тежко престъпление (набедяване) през 2008г., предвиденото наказание е било от 1 до 10 години лишаване от свобода, продължителността на наказателното преследване е продължила 8 години, настъпили са негативни последици върху професионалната дейност на ищеца, който е театрален режисьор, наложената мярка за неотклонение „Подписка” е била през цялото време на наказателното производство. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Практиката на ВКС по въпроса за това как се определя размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД е трайна и еднозначна. В ППВС №4/68г. и решения на ВКС по чл. 290 ГПК, е прието, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. В мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Такива обстоятелства, при определяне на обезщетението за неимуществени вреди по искове с пр. осн. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди са стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането – в този см. са напр. решение № 115/5.04.2012 г.на ВКС по гр. д. № 593/2011 г. IV г. о., решение № 9/7.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 733/2011 г. на III г. о. о на ВКС, решение № 299/15.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1179/2012 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 49/2011 г. на ВКС по гр. д. № 697/2010 г. на III г. о. на ВКС, решение № 422/22.12.2015 г. по гр. д. № 2407/2015 г. на IV г. о. на ВКС. Справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява и съдебната практика в сходни хипотези. Следва да се отчита и това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното/р. по гр. д. № 411/16 г. на четвърто г. о. на ВКС/. Моралните вреди са индивидуално определими и в дисхармония със справедливостта е определяне на обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди/ р. по гр. д. № 1916/09 г. на четвърто г. о. на ВКС/. В случая въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС като е отчел както размера на обезщетението при сходни случаи, но така също и групите от обстоятелства, които водят до увеличаване, респективно до намаляване размера на обезщетението. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО