Определение № 852 от 14.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 386/2025 г.

Производството по делото е образувано по подадена от „Агропродукт Стойкови“ ЕООД чрез адв. Й. П. касационна жалба срещу решение № 224 от 05.11.2024 г. по в.г.д. 523/24 г., ОС – Ловеч, с което е потвърдено решение № 38 о т05.04.2024 г. по гр.д. 496/21 г., РС-Луковит, в частта, с която е признато за установено в отношенията между страните, че „Агропродукт Стойкови“ ЕООД дължи на [община] сумата в общ размер на 18 049,53 лв, представляваща дължимите арендни плащания по Договор за аренда на земеделска земя от 07.08.2015 г., вписан в СВ при РС- Луковит с вх. № 1384 и вх. рег. № 1381 от 13.08.2015 г., № 120, том III за стопанските 2017/2018 г и 2018/2019 г, както и сумата от общо 3 034,17 лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.11.2017 г. до 28.05.2020 г. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Законодателят в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е предвидил, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв относно гражданските дела и до 20 000 лв относно търговските дела. С оглед определяне допустимостта на разглежданата в настоящето производство касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да определи дали решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване, с оглед предмета на делото и цената на иска. С посочената норма законодателят е предвидил, че не подлежат на касационно обжалване решенията на въззивния съд по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Съгласно разясненията в ТР 3 от 23.02.2022 г. по тълк.д. 3/19 г. на ОСГТК на ВКС дали делото е търговско се определя с оглед неговия предмет. Търговски са делата, по които за материалните правоотношения са приложими разпоредбите на ТЗ и/или на специалните закони, отнасящи се до сделки, регламентирани като търговски от ТЗ. Търговски са делата, които имат за предмет търговски сделки или е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните или търговската сделка. Търговски са сделките, които са абсолютни търговски сделки, съгласно нормата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, както и тези, които са сключени от търговец и са свързани с упражняваното от него занятие. Законодателят е въвел оборима презумпция за квалифициране на сделката като търговска, достатъчно е да е сключена от търговец, за да се счита за свързана с неговото занятие. В настоящия случай, спорът е относно търговска сделка, която се регламентира от специалния Закон за арендата в земеделието. Едната страна е търговец и се счита, че сделката е свързана с упражняваното от него занятие, предвид предвидената от законодателя в чл. 286, ал. 1 от ТЗ презумпция. Предвид това обстоятелство следва да се приеме, че предмет на установителния иск са права и правоотношения, произтичащи от търговска сделка. Следователно делото е търговско. Видно от данните по делото е подадено заявление по реда на чл. 417 от ГПК от [община] за вземане в размер на 15 309,53 лв главница за стопанската година 2018/2019 г., дължима на основание договор за аренда на земеделска земя и главница в размер на 3840 лв за стопанската година 2017/2018 г. съответно са предявени установителни искове за посочените суми и обезщетение за забава, в размер на 3 304,32 лв. С оглед паричната оценка на предмета на делото, следва да се определи, че цената на отделните искове е под предвидения в закона лимит за касационно обжалване до 20 000 лв. Делото е търговско по своя характер. Поради това се налага извода, че с оглед цената на иска, под 20 000 лв и търговския характер на делото, касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Върховният касационен съд