Определение № 396 от 26.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2003/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Б. Т. срещу решение № 84 от 09.03.2020 г. по в.гр.д.№ 691 от 2019 г. на Врачанския окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 840 от 14.10.2019 г. по гр.д.№ 1578 от 2019 г. на Врачанския районен съд в частта му за уважаване на предявения от М. Ц. Х. срещу С. Б. Т. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищеца и осъждане на ответницата да му предаде владението върху 1/2 ид.ч. от имот, представляващ УПИ ..... от кв. ..... по плана на [населено място] от 1981 г. с площ от 589 кв.м., ведно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда, стопанска постройка и всички други подобрения, както и за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на съставения в полза на ответницата констативен нотариален акт за собственост № ..... от 21.01. ..... г. за спорната 1/2 ид.ч. от имота.

Касаторката твърди, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 ГПК и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Твърди, че обжалваното решение противоречи на посочена в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК практика на ВКС по следните правни въпроси:

1. При съсобственост, възникнала не от наследяване, а от друга сделка, длъжен ли е съсобственикът, упражняващ давностно владение върху частите на другите съсобственици, превръщайки държането на техните части във владение за себе си, изрично да манифестира спрямо тях това си намерение за упражняване на цялостната фактическа власт върху съсобствения недвижим имот ?

2. Съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка е ли необходимо условие, за да се приеме, че е доказано упражняването на давностно владение върху целия съсобствен недвижим имот и че същият е придобит по давност ?

3. Може ли един недвижим съсобствен имот да бъде придобит по давност, продължила повече от десет години, без да е съставян нотариален акт за собственост върху същия имот и може ли давността да изтече и след съставянето на такъв нотариален акт по обстоятелствена проверка ?

4. Само съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка ли може и следва да се приеме като начало на превръщането на частите на останалите съсобственици във владение за себе си ?

5. Длъжен ли е съдът да преценява всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и доводите и възраженията на страните ?

6. При оформяне на две групи свидетелски обяснения, длъжен ли е решаващият съд да ги прецени поотделно и в съвкупността им, след което да посочи защо кредитира вяра на обясненията на едната група свидетели и защо не приема за достоверни и в хармония с останалите доказателства обясненията на другата група свидетели ?

Освен това, касаторката твърди, че решението на Врачанския окръжен съд е очевидно неправилно- основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

В писмен отговор от 13.07.2020 г. ответникът по жалбата М. Ц. Х. оспорва същата. Моли касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд да не бъде допускано и да му се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /ответник по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

За да постави решението си за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаване на предявения ревандикационен иск за 1/2 ид.ч. от процесния имот, въззивният съд е приел, че ищецът М. Х. и ответницата С. Т. са придобили и са съсобственици на имота при равни квоти на основание договор от 22.12.1997 г. за неговата покупко-продажба от родителите им. Фактическата си власт върху имота ищецът и ответницата установили именно въз основа на този договор, тоест, установили са съвладение върху него.

По направеното от ответницата възражение за придобивна давност, съдът е приел, че С. Точевска не можела да се полза от презумпцията на чл.69 ЗС, тъй като тя намирала приложение само когато по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването й, а в конкретния случай не е така. Затова, за да установи владение върху целия имот ответницата е следвало да промени намерението за държане на притежаваните от ищеца ид.ч. от имота във владение и да манифестира и противопостави на ищеца това свое намерение. Следвало е да докаже, че е извършила явни фактически действия, които да са достигнали до знанието на ищеца. Доказателства за такива действия и демонстрирано явно собственическо намерение, което да доведе до придобиване собствеността на имота на основание давност, по делото не били събрани. Служенето с целия имот от ответницата е било със знанието и позволението на ищеца. Всички разпитани по делото свидетели, включително и тези, посочени от ответницата, установявали, че никой не е забранявал на ищеца да посещава имота, нито някой свидетел твърди за наличие на конфликти по повод ползването на съсобствения имот. В подкрепа на извода, че ответницата не е променила намерението си за владение на имота, е установеното с представения по делото протокол на нотариус обстоятелство, че на 14.11.2018 г. ищецът и ответницата са се явили пред нотариус и са преговаряли за условията, при които да сключат договор за делба на процесния имот.

На следващо място, съдът е посочил, че заплащането на консумативи и разноски за съсобствения имот не представлява действие на отричане на правото на собственост на ищеца, тъй като те са в тежест именно на този съсобственик, който ползва имота. Адресното регистриране на ответницата и нейния син също не е доказателство за промяна на намеренията й. Извършването на подобрения в имота от ответницата също не налага извод, че тя е започнала да свои имота, защото подобряването на една вещ е юридически факт извън установените елементи на придобивното основание. П. по време на подобряването на имота следва да има съзнанието, че упражнява правомощия на собственик /ППВС № 6 от 1974 г./, а по конкретното дело именно това субективно отношение на ответницата не било доказано.

Според съда, владението на ищеца върху притежаваната от него идеална част от имота не може да се счете за изгубено до момента, в който ответницата не го е уведомила, че установява самостоятелна фактическа власт за себе си. С оглед данните по делото, съдът е приел, че това е станало едва с вписване на нотариалния акт за собственост № ..... от 21.01. ..... г., с който ответницата е призната за самостоятелен собственик на целия имот на основание давност.

Бездействието на ищеца като съсобственик нямало за последица изгубване на вещното му право. Правото на собственост се изгубвало само ако друг го придобие, но в конкретния случай, по подробно изложените правни съображения, това не било доказано в процеса.

С оглед на тези мотиви на съда в обжалваното решение не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените от касаторката въпроси, поради следното:

1. По първия поставен правен въпрос /При съсобственост, възникнала не от наследяване, а от друга сделка, длъжен ли е съсобственикът, упражняващ давностно владение върху частите на другите съсобственици, превръщайки държането на техните части във владение за себе си, изрично да манифестира спрямо тях това си намерение за упражняване на цялостната фактическа власт върху съсобствения недвижим имот ?/ няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, приетото в обжалваното решение напълно съответства на задължителната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, според което когато основанието, на което е установена фактическата власт върху съсобствен имот, показва съвладение, презумпцията на чл.69 ЗС следва да се счита за оборена. В този случай съсобственикът, който се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част от съсобствения имот, трябва да докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните идеални части за себе си. Посоченото от касаторката решение № 123 от 15.06.2010 г. по гр.д.№ 431 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о. не следва да се прилага, тъй като е поставено преди приемането на горепосоченото Тълкувателно решение № 1 от 2012 г., с което е уеднаквена съдебната практика по този въпрос.

2. Вторият поставен въпрос /Съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка е ли необходимо условие, за да се приеме, че е доказано упражняването на давностно владение върху целия съсобствен недвижим имот и че същият е придобит по давност ?/ не може да обуслови допускането на касационното обжалване, тъй като не е правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, разяснен в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.1 от 2009 г. на ОСГТК на ВКС: По този въпрос въззивният съд не се е произнесъл в мотивите на решението си и той не е обусловил неговите правни изводи. Съдът не е приел, че доказването на установяване на владение върху съсобствен имот може да стане само с констативен нотариален акт по давност. Напротив, изложил е изрични мотиви, че ползващият имота съсобственик може да установи владение върху притежаваните от другия съсобственик ид.ч. от имота с предприемането на каквито и да било явни спрямо другия съсобственик действия, с които манифестира намерението си да владее имота изцяло за себе си.

3. Третият поставен въпрос /Може ли един недвижим съсобствен имот да бъде придобит по давност, продължила повече от десет години, без да е съставян нотариален акт за собственост върху същия имот и може ли давността да изтече и след съставянето на такъв нотариален акт по обстоятелствена проверка ?/ не може да обуслови допускането на касационното обжалване по същите съображения, изложени за втория поставен въпрос: В мотивите на решението си въззивният съд не е приел, че имотът не е можел да бъде придобит по давност от ответницата преди снабдяването й с констативен нотариален акт за собственост по давност и че давността не може да изтече след съставянето на такъв нотариален акт, а че ответницата не е доказала да е установила владение върху притежаваната от ищеца 1/2 ид.ч. от имота преди съставянето на констативния нотариален акт от 21.01.2019 г.

4. Четвъртият поставен въпрос /Само съставянето на нотариален акт по обстоятелствена проверка ли може и следва да се приеме като начало на превръщането на частите на останалите съсобственици във владение за себе си ?/ не може да обуслови допускането на касационното обжалване по същите съображения, изложени за втория поставен въпрос: В мотивите на решението си въззивният съд не е приел, че превръщането на държането на идеалните части на съсобствениците във владение може да се извърши само със съставянето на нотариален акт по обстоятелствената проверка. Както вече бе посочено по-горе, съдът е приел, че ответницата е можела да превърне държането на идеалните части от имота на ищеца във владение, като демонстрира пред ищеца наверението си за своене, като тази демонстрация може да бъде извършена с всякакви фактически и правни действия, а не само чрез съставяне на констативен нотариален акт за собственост по давност.

5. По петия поставен въпрос /Длъжен ли е съдът да преценява всички събрани по делото гласни и писмени доказателства, както и доводите и възраженията на страните ?/ няма противоречие между обжалваното решение и практиката на ВКС. Напротив, напълно в съответствие с тази практика и с разпоредбата на чл.269 ГПК в решението си въззивният съд е обсъдил всички доказателства, твърдения и възражения на страните, които са относими към въведените във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и е изложил изрични мотиви по тях.

6. Шестият поставен въпрос /При оформяне на две групи свидетелски обяснения, длъжен ли е решаващият съд да ги прецени поотделно и в съвкупността им, след което да посочи защо кредитира вяра на обясненията на едната група свидетели и защо не приема за достоверни и в хармония с останалите доказателства обясненията на другата група свидетели ?/ също не е правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като касае фактическа обстановка, различна от установената по делото: По настоящото дело няма противоречие между свидетелските показания по въпроса дали ответницата е предприела действия, с които да манифестира пред ищеца намерението си да свои целия имот, тоест да владее и притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имота. Напротив, никой от свидетелите не твърди ответницата да е извършила такива действия.

Не са налице и основанията на чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо, тъй като същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск за собственост, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на този иск.

Решението не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на решението, като предпоставка за допускане до касационен контрол, е необходимо неправилността на решението да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на решението, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави решението си, съдът е приложил относимите към спора материалноправни разпоредби на ЗС, както и процесуалноправните разпоредби на ГПК в действащите им редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Врачанския окръжен съд не следва да се допуска.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение