Определение № 908 от 20.12.2018 г. на ВКС по д. № 981/2018 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК, ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на И. Иванова срещу въззивното решение на Градски съд София по гр.д. №2962/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са отхвърлени исковете на касаторката срещу „Овъргаз сервиз” АД, с пр. осн. чл.344, ал.1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжност „Главен мениджър, процес „Метрологично осигуряване и оценка на съответствието”, извършено на осн. чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, със заповед от 22.08.16 г. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторката се позовава на чл.280, ал.1,т.1-3 и ал.2 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по следния значим за спора и за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото процесуален въпрос: Съставлява ли съществено процесуално нарушение при събирането на доказателствата, опорочаващо постановения съдебен акт, отказът на съда да допусне своевременно поискани, допустими и относими доказателства? Пояснява, че като ищца своевременно е поискала да се допусне съдебна експертиза, която след запознаване с доказателствата да даде заключение по въпроса: след прекратяване на тр. правоотношение, дейността, която е извършвала, извършва ли се и понастоящем, може ли да функционира ответното предприятие, без да бъде извършвана тази дейност и кои длъжности я извършват след прекратяването на тр. правоотношение? Въззивният и първоинстанционният съд не са допуснали поисканата експертиза, като са приели, че формулираната задача касае правни въпроси. Във връзка с въпроса не са обосновани сочените в изложението допълнителни основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК, според указаното в ТР №1/19.02.10 г., за което е възразил и ответникът по жалба. Освен това в практиката на ВКС и съдилищата, обобщена в опр. по гр.д. №2913/16 г. на четвърто г.о. на ВКС, е утвърдено разбирането, че съгласно чл. 195, ал. 1 ГПК вещо лице се назначава по искане на страната или служебно, но съдът няма служебно задължение да назначи експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси не са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и др. и може сам да извърши преценка въз основа на представените по делото доказателства. Отказът на първоинстанционният и въззивният съд да назначат експертиза по поставената задача, при представените в случая писмени доказателства – дл. характеристики и щатни разписания, съответства на това разбиране. Затова не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения процесуален въпрос. Очевидната неправилност по чл.280, ал.2 ГПК според касаторката е свързана с материалноправния въпрос: Законно ли е съкращаване на щата от длъжност, която не е съществувала в щатното разписание, за която не е връчвана длъжностна характеристика на работника и при положение, че той е заемал друга длъжност? Според касаторката този въпрос е от значение и за точното прилагане на закона, защото не е застъпен в съдебната практика. Въпросът е относим към изводите на първоинстанционния съд, споделени от въззивната инстанция, че ищцата, видно от данните по делото, е заемала въз основа на сключения с ответника трудов договор длъжността „Главен мениджър”. Наред с това е била и ръководител на лаборатория, като допълнителна дейност по проверка на средствата за измерване / съгл. заповед от 9.06.16 г. на ДАМТН – л.19 от делото/. За тази дейност се отнася връчената й дл. характеристика по БДС 17025 и наръчника за качество, както е пояснено в отговора на исковата молба. Ищцата е уволнена от заеманата от нея по тр. договор с ответника длъжност „гл. мениджър”, която е премахната от длъжностното разписание, действащо към 22.08.16 г. Премахването на длъжността / в случая единствена/ със същественото й съдържание от щатното разписание, обосновава наличието на реално съкращаване на щата, като предпоставка за уволнение по чл.328, ал.1,т.2, пр.2 КТ, както е посочено в практиката на ВКС – р. по гр.д. №1500/11 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №7732/13 г. на трето г.о. Затова във връзка с поставения въпрос не се установяват допълнителните предпоставки на осн. по чл.280, ал.1,т.3 ГПК – ТР №1/19.02.10 г. Не се установява и тежка неправилност на решението/ изразяваща се едновременно в нарушение на материалния и на процесуалния закон и в необоснованост/, която да се квалифицира като очевидна по см. на ал.2 на с.р. и да е сравнима като порок с посочените в същата алинея вероятна нищожност и недопустимост на въззивното решение Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.