Определение № 1779 от 21.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4898/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Р. Х., [населено място], срещу въззивно решение №1154 от 19.08.2022 г. по в.гр.д. №1163/2022 г. на Софийския апелативен съд, с което е отменено решение №260004/04.02.2022 г. по гр. дело №670/2019 г. на Врачанския окръжен съд и е отхвърлен предявеният от касатора срещу Б. Д. А., Т. Т. А., „УниКредит Булбанк“АД и „Агенция за събиране на вземания“ЕАД иск за прогласяване нищожността на договорна ипотека, учредена в полза на "УниКредит Булбанк"АД, с нотариален акт № ...., том VII, рег. № ..., нот. дело № ..../27.06.2007 г. върху недвижими имоти в [населено място], поради противоречието и със закона, на основание чл. 167, ал. 3 ЗЗД. Въззивният съд е приел, че ответникът „УниКредит Булбанк” АД е предоставил на „МБИ“ЕООД банков кредит, който е бил обезпечен с ипотека върху недвижими имоти, която е била учредена от ответниците Б. Д. А. и Т. Т. А. с н.а.№ ..., н.д.№844/2007г, вписана в Служба по вписванията –гр.В. на 28.06.2007г. С влязло в сила решение от 03.11.2016 г. по в.гр.д.№518/2016г. Окръжен съд - Враца е признал за установено по отношение на Б. Д. А., Т. Т. А. и „УниКредит Булбанк” АД, че ищецът Р. Р. Х. е собственик по давност, изтекла в негова полза на 02.06.2007 г., на имотите, които са били предмет на посочения по-горе договор за ипотека. „УниКредит Булбанк” АД е цедирал на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД вземането си по договора за кредит, сключен с „МБИ“ЕООД, ведно с учредените обезпечения. Вземането е било прехвърлено по време на висящия процес за собственост върху процесните имоти. Ответникът „Агенция за събиране на вземания“ЕАД е придобил въз основа на договор за цесия вземанията на „УниКредит Булбанк” АД срещу „МБ“ЕООД в хода на процеса, посочен по-горе. Новият кредитор е обвързан от силата на присъдено нещо, че към 02.06.2007 г. ипотекираните имоти не са принадлежали на ипотекарните длъжници. Според т.2 от ТР№4/2012г. на ОСГК на ВКС, „за да се трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез позоваване на последиците от придобивната давност. При наличие на позоваване, правните последици - придобиване на вещното право - се зачитат от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл. 79, ал. 1 ЗС и по чл. 79, ал. 2 ЗС. Това означава, че страните по делото са обвързани от формираната по в.гр.д.№518/2016г. сила на пресъдено нещо, че ищецът е бил собственик по давност на ипотекираните имоти към 02.06.2007г. В случая между ищеца и ответниците Б. Д. А. и Т. Т. А. е бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на процесните имоти. Възникналото с действителните собственици облигационно отношение е било основание купувачът да придобие владението върху имота. Договорни правоотношения са възникнали и между Б. Д. А. и Т. Т. А. от една страна и „УниКредит Булбанк” АД от друга. Действителността на учредената в полза на банката ипотека е обусловена от принадлежността на правото на собственост върху ипотекираните имоти от учредителите на обезпечителното право. Изложеното означава, че е налице конкуренция между две групи лица, които черпят правата си от един и същ праводател, която следва да се реши съобразно разпоредбата на чл.113 ЗС. Позоваването на придобивна давност има за последица придобиване на правото на собственост само при осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС. При приложението на чл. 120 ЗЗД, позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл. 587 ГПК, касае хипотезите на придобивна давност. /т.1 от ТР№4/2012г. на ОСГК на ВКС/. В настоящия случай ищецът се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност чрез предявяване на иск, което като процесуално действие е било осъществено след вписване на учредената в полза на банката ипотека. При условие, че владелецът не се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност - не е предявил иск или не е вписал титул за собственост, преди датата на вписване на ипотеката, придобитото от него материално право на собственост не може да бъде противопоставено на ипотекарния кредитор. Това означава, че ищецът е придобил правото на собственост върху имотите с вещна тежест. Учредената в полза на „УниКредит Булбанк” АД ипотека не е нищожна, поради което предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Касаторът счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В представеното към касационната жалба изложение има позоваване на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност. Поставени са и следните правни въпроси в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- позоваването на придобивна давност елемент ли е от фактическия състав на придобивната давност; при наличие на позоваване на изтекла придобивна давност от кой момент настъпват правните последици на придобивното основание; ако предполаг аемото от закона намерение за своене не бъде потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на собственост, но при наличие на позоваване правните последици /придобиване на вещното право/ зачитат ли се от момента на изтичане на законно определения срок съобразно елементите на фактическия състав на придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и чл.79, ал.2 ЗС. Твърди се наличие и на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК относно въпроса дали учредената върху недвижим имот ипотека е недействителна на основание чл.170 вр. с чл.167, ал.3 ЗЗД когато трето лице, различно от ипотекарния длъжник, е придобило собствеността върху ипотекирания имот на оригинерно основание чрез изтекла придобивна давност, ако владелецът се е позовал на придобиването след вписването на ипотеката. Представени са ТР №4/2012 от 17.12.2012 г. по тълк. дело №4/2012 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС. Ответникът по касационната жалба „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, [населено място], оспорва касационната жалба. Претендира деловодни разноски. Ответниците Б. Д. А., Т. Т. А. и „УниКредит Булбанк“АД не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №1154 от 19.08.2022 г. по в.гр.д. №1163/2022 г. на Софийския апелативен съд. Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – т. 1, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото. След измененията на ГПК с бр. 86 от 2017 г. на ДВ, касационно обжалване може да бъде допуснато и на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради вероятната нищожност или недопустимост на решението или очевидната му неправилност. Обжалваното решение не е очевидно неправилно съобразно самостоятелното селективно основание на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения, въведена от законодателя като самостоятелно основание за достъп до касационно обжалване (ЗИДГПК, обн. в ДВ бр.86/2017г.), не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл.281, т.3 ГПК основания за касационно обжалване. За да е очевидно неправилно по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, въззивното решение трябва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол по чл.290, ал.2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол в някоя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК. Обжалвано въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона /contra legem/, нито извън закона /extra legem/, нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Повдигнатите правни въпроси са неотносими, защото не са обусловили изхода на спора. В разглеждания случай е предявен иск за нищожност на договор за ипотека поради противоречие със закона в хипотезата на чл.167, ал.3 ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС /решение №98 от 27.04.2017 г. по гр. дело №60379/16 г. на ВКС, IV г.о. и решение №173 от 18.07.2019 г. по гр. дело №2906/18 г. на ВКС, IV г.о./ договорът за ипотека върху чужд имот не е нищожен поради противоречие на закона - ако основанието е нищожност поради противоречие на закона, такъв иск би могло да бъде предявен и от длъжника, както и от всяко трето лице, което е неприемливо. Разпоредбата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД постановява, че ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява, но не урежда какви са правните последици от сключването на договор за ипотека при неспазването на това императивно изискване. Ако договорът за продажба на чужда вещ не е абсолютно нищожен, а само недействителен по отношение на истинския собственик, обременяването на същия имот с ипотека не може да страда от по-тежка форма на недействителност. Не при всяко нарушение на императивни правни норми договорът противоречи на закона. Той противоречи на закона само когато неговото основание /причина/ противоречи на закона или предметът му е забранен, т.е. когато неговият резултат /приложението на правните му последици/ противоречи на закона. Договорът има свои основание /причина, кауза/, съдържание /на престациите, когато договорът е престационен/ и предмет. Порокът „противоречие на закона“ е налице, когато основанието /причината, каузата/ на договора противоречи на закона и когато неговият предмет е забранен от закона /правно невъзможният предмет е различен порок на договора, който води до друг вид нищожност/. Противоречието на закона е най-тежкият порок на договора – толкова тежък, че чл. 366 ЗЗД изключва възможността страните да се спогодят върху непозволения договор, дори когато те признават неговата нищожност, а според чл. 34, ал. 3 ЗЗД /отм. ДВ, бр. 12/1993/ даденото по такъв договор не подлежеше на връщане, а на отнемане в полза на държавата. Нарушаването на императивна разпоредба на закона във връзка със съдържанието на договора не го прави нищожен, то води до нищожност само на съответната клауза /частична нищожност/, която се замества от уреденото в закона императивно правило. Сделката противоречи на закона, когато нейният резултат /приложението на правните й последици/ противоречи на закона. Затова заобикалянето на закона също е основание за нищожност, тъй като в този случай страните се опитват да постигнат забранения резултат с „позволени” средства. Ако законът позволява същият резултат да бъде постигнат чрез друг договор, очевидно порокът на сключения договор не е нищожност поради противоречие на закона. Нарушаването на императивните законови разпоредби е неправомерно поведение, но ако последиците от нарушението са посочени в закона, нарушението не може да има други правни последици, освен посочените. Когато правната норма урежда императивно изискване или забрана, без да определя последицата от нарушението, последицата не е нищожност поради противоречие на закона, най-често тя е право на обезщетение, но може да бъде потестативно право за разваляне или отказ от договора, непротивопоставимост, унищожение или друг вид нищожност. На относителната недействителност могат да се позоват единствено лицата, в чиято полза тя е уредена в закона. Да се позволи на нарушителя да се позове на предизвикания от него порок на сделката означава да му се предоставят права, черпени от неправомерното му поведение. Ако порокът на такава сделка бъде квалифициран като абсолютна нищожност, правонарушителят би могъл да претендира реституция – връщане на даденото по абсолютно нищожния договор. Реституцията по чл. 34 ЗЗД обаче е уредена като правна последица единствено на абсолютната нищожност и на унищожаемостта. Тя не е и не може да бъде правна последица на относителната недействителност, при нея договорът не поражда действие единствено за засегната от порока страна, в чийто интерес е уредена недействителността. Правните възможности на другите засегнати лица се уреждат от други правила на закона: продажбата на чужда вещ обвързва страните, тя не поражда действие единствено за действителния собственик, отстраненият купувач може да развали обвързващия го договор, но продавачът на чужда вещ няма никакви права – той носи гражданска отговорност; увреждащото кредитора разпореждане обвързва длъжника и третото лице, то е недействително само по отношение на увредения кредитор, който може да се удовлетвори от прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето лице. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, [населено място], трябва да се присъдят деловодни разноски в размер на 450 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение