Определение № 3650 от 19.12.2025 г. на ВКС по т. д. № 2371/2024 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. П. против решение №815/09.07.2024г. по в.т.д.№1331/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение №5434/26.10.2023г. поправено с решение №558/31.01.2024г. по реда на чл.247 от ГПК, по гр. д. № 8824/2021г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлен искът на Е. Г. П. в качеството на цесионер по договор за цесия от 28.02.2017г., сключен с цедента Х. М. Б. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за присъждане на сумата от 65000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от цедента Х. М. Б. в резултат на ПТП настъпило на 25.11.2016г., около 10,30 часа, на път III-37, при км.3+700, между [населено място] и [населено място], причинено виновно от Т. Д. П. при управление на л.а. марка „БМВ“, модел „730Д“, с рег. №ЕН3956 КВ, довело до смъртта на водача му М. Х. Р., баща на цедента Х. М. Б., ведно със законната лихва върху главницата считано от 14.12.2016г., до окончателното й изплащане. Касационната жалбоподателка счита решението за неправилно, като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон и необосновано. Счита, че нормата на чл.99 от ЗЗД допуска предмет на договор за цесия да бъде вземане за обезщетение за неимуществени вреди, тъй като законът не въвежда изрична забрана за това, нито такава следва от естеството на вземането. Поддържа, че САС неправилно не е съобразил, че ищцата не е придобила качеството пострадал и не упражнява чуждо право на обезщетение за неимуществени вреди, а претендира свое парично вземане, придобито чрез сделка. Също излага доводи, че макар да е свързано с личността на пострадалия, това право не погива със смъртта му и може да се упражнява от наследниците му, следователно - упражняването му не зависи от строго личната преценка на имащия право на обезщетение. В изложението по чл.284, ал.3 от ГПК са формулирани следните въпроси: 1.При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия решаващият състав е приложил неправилно разпоредбата на чл.99, ал.1 от ЗЗД и в противоречие със задължителната съдебна практика, съгласно която могат да бъдат цедирани както вземания, така и права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното естество – допълнителният селективен критерий на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК е поддържан с оглед твърдяно противоречие на въззивното решение с решение №32 от 9.09.2010г. по т. д. №438/2009г. на ВКС, ТК, II т. о.; 2.При формиране на изводите относно законосъобразността на процесния договор за цесия САС неправилно е изходил от положението, че правото на обезщетение за неимуществени вреди „по начало“ е ненаследимо – обосновава се наличие на допълнителната предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК с оглед противоречие на въззивния акт с възприетото в решение №60170 от 13.05.2022 г. по т.д.1435/2020 г. на II т.о. на ВКС и определение №230 от 30.05.2022г. по ч. т. д. №711/2022г. II т.о. на ВКС; 3. Следва ли в мотивите си съдът да посочи кои факти се приемат за установени и въз основа на кои доказателства, а когато страните са направили доводи, съдът дължи ли обоснован отговор, защо преценката му е в една или друга посока ? – касаторът поддържа допълнителния селективен критерий по чл. 280, ал.1, т.1 от ГПК, поради постановяване на въззивното решение в противоречие с решение №15 от 30.01.2015г. по гр.д.№4604/2014г. на ВКС, IV г.о., решение №212 от 01.02.2012г. по т.д.№1106/2010г. на ВКС, II т.о. решение от 28.01.2010г. по гр. д. №4744/2008г. на ВКС, II т.о., решение №202 от 21.12.2013г. по т.д. №866/2012г. на ВКС, I т.о., решение №76 от 12.06.2012г. по т.д. №377/2011г. на ВКС, II т.о., решение №581 от 30.09.2010г. по т.д. №1019/2009г. на ВКС, III г.о., определение №652 от 21.12.2020г. по т.д. №2796/2019г. на ВКС, I т.о. и други; 4.Допустимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, да бъде предмет на договор за цесия? 5.Допустимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ да бъде предмет на договор за цесия, след като пострадалият е упражнил правото си да предяви извънсъдебно и/или съдебно претенцията си за обезщетение срещу застрахователя? 6.Прехвърлимо ли е правото на вземане от обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“? – по последните три въпроса се сочи допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Касационната жалбоподателка се позовава и на очевидна неправилност на обжалваното решение, на основание чл. 280, ал.2, предл.3 от ГПК. Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване, както и основателността на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмен отговор. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване въззивен акт. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел за осъществени предпоставките, въз основа на които в полза на Х. М. Б., е възникнало вземане към ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на баща му М. Х. Р., настъпила при ПТП от 25.11.2016г., но е спорен точният размер на това вземане. С молба от 13.12.2016г. част от наследниците на починалия М. Х. Р., сред които и Х. М. Б., са поискали от ЗК „Лев Инс“ АД изплащане на застрахователно обезщетение за причинените неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател в размер на по 200 000 лв. за всеки от наследниците. По тази молба е образувана щета №0000-1000- 01-16-7661/2016г. в ЗК „Лев Инс“ АД, като с писмо на застрахователната компания от 14.12.2016г. поискалите обезщетението лица са уведомени, че за произнасяне по претенцията им следва да представят допълнителни документи. Съставът на САС е установил, че с договор за цесия, сключен на 28.02.2017г., Е. Г. П. в качеството на цесионер, е придобила от цедента Х. М. Б., вземане към ЗК „Лев Инс“ АД на стойност 65000 лв., частично от 200 000 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на баща му М. Х. Р., настъпила при ПТП от 25.11.2016г., причинено виновно от Т. Д. П., за което вземане е образувана щета по молба с вх.№12165/13.12.2016г. от цедента към ЗК „Лев Инс“ АД. Посочената в договора продажна цена на вземането е в размер на 36 499 лв., 25 000 лв. от която платими по банковата сметка на цедента, а остатъка - погасен чрез прихващане. Въззивният съд е изложил съображения, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди е парично имуществено право, чието възникване е тясно свързано с личността на цедента. Счел е, че показателна за това е самата функция на института за поправяне на този вид вредоносни последици. Позовавайки се на доктрината и съдебната практика е споделил извода на първоинстанционния съд, че предмет на договора за цесия не могат да бъдат онези имуществени права, чието възникване е тясно свързано с личността на цедента, каквото е вземането за обезщетение за неимуществени вреди. Поради това е приел, че процесният договор за цесия от 28.02.2017г. е нищожен на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД (невъзможен по своето естество предмет) вр. с чл.99, ал.1 от ЗЗД и не е породил правни последици. С оглед изложеното е стигнал до извода, че ищцата не е придобила процесното вземане за обезщетение на неимуществени вреди, поради което предявеният от нея иск е неоснователен. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280 ал.1 т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. В т.1 и т.2 от изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК са изложени твърдения за неправилно приложение на разпоредбата на чл.99 от ЗЗД от въззивния съд. Тези твърдения не съставляват правни въпроси по тълкуването и прилагането на относима към конкретния спор материалноправна или процесуалноправна норма, а оплаквания за нарушения на материалния закон. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по т.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от касатора. Обуславящи за изхода на спора са трите въпроса в раздел втори от изложението. Тези въпроси могат да бъдат обобщени съгласно разясненията в т.1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС като въпрос относно прехвърлимостта на вземането за обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На този въпрос въззивният съд е дал разрешение, че вземането за обезщетение за неимуществени вреди от застраховател е непрехвърлимо. По поставения въпрос е налице и посоченото от касационната жалбоподателка допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Съгласно дадените в т.4 на Тълкувателно решение №1 от 19.02.2010г. по тълк. дело №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, при неяснота, непълнота или противоречие в правната норма с цел извличане от неясната разпоредба на ясна норма, от противоречивите разпоредби - безпротиворечива норма, а при липса на разпоредба - отстраняване на непълнотата в нормативния акт чрез аналогия на закона или на правото. В случая липсва формирана трайна практика на ВКС по посочения правен въпрос, който е от значение за точното тълкуване на чл.99 от ЗЗД вр. чл. 432, ал.1 от КЗ, вр. чл.52 от ЗЗД, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т.3 от ГПК. С оглед на това касационното обжалване следва да се допусне по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, по материалноправния въпрос относно прехвърлимостта на вземането за обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Третият въпрос в раздел първи от изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, ще бъде обсъден в решението по чл.290 от ГПК, доколкото същият съставлява оплакване за допуснати процесуални нарушения от страна на въззивния съд. При извод за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, не следва да се обсъжда соченото от касационната жалбоподателка основание по чл.280, ал.2, пр.3 от ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационната жалбоподателка следва да внесе по сметката на ВКС държавна такса в размер на 1300 лева. Воден от горното, състав на Върховния касационен съд, Първо търговско отделение