Определение № 1828 от 02.07.2024 г. на ВКС по т. д. № 493/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ против решение № 305/06.11.2023 г. по в.т.д. № 450/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна, 3 състав, с което е потвърдено решение № 275/19.06.2023 г. по т.д. № 81/2023 г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявения от НАП срещу “АГРО РЕЗЕРВ” ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 102674109, иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т.1 ТЗ за установяване поредността на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.1 ТЗ на предявените и приети в производството по несъстоятелност на ответника публични вземания в общ размер на 1 109 289,72 лева, от които: 289 613,43 лева - данъци, 378 771,95 лева - задължителни осигурителни вноски и 440 904,34 лева - лихви, начислени до 03.11.2022 г., както и законната лихва върху главниците от 04.11.2022 г. до окончателното им плащане, като обезпечени с вписани в ЦРОЗ запори на 10.05.2019 г., 04.06.2019 г., 12.08.2020 г., 08.12.2020 г., 21.04.2022 г. и 11.08.2022 г. В касационната жалба се излагат аргументи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК. Основните оплаквания на касатора са свързани с възприетото от въззивния съд корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, че вписаните в ЦРОЗ запори не пораждат привилегия в полза на НАП в рамките на производството по несъстоятелност. Счита се, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ е ясна и по отношение на публичните вземания, за обезпечаване на които са вписани запори в ЦРОЗ, същата следва да се прилага стриктно до изричната й отмяна от законодателя. Изтъква се, че мотивите за така установеното в закона разрешение се основават на засилената защита на държавния интерес при гарантиране удовлетворяването на публичните вземания, тъй като в търговския оборот търговецът не учредява доброволно обезпечения – залог или ипотека в полза на държавата като кредитор за възникналите задължения, така както прави това към останалите кредитори, които без предоставяне на гаранция не биха финансирали неговата дейност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като е поставен следният въпрос: “Следва ли кредиторът, чиито вземания са обезпечени със запор, наложен по реда на ГПК да се удовлетвори привилегировано по реда на чл. 722, ал.1, т. 1 от ТЗ или посочената разпоредба създава тази привилегия единствено за кредиторите, чиито вземания са обезпечени с учредени по реда на ЗОЗ особени залози, както и допустимо ли е стеснително тълкуване на изрична правна норма, даваща привилегия на удовлетворяване?”. В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на касационната жалба от ответника по касация “АГРО РЕЗЕРВ” ЕООД (н.) и от синдика на несъстоятелното дружество. Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. В случая въззивният съд, за да потвърди първоинстанционното решение, е приел, че същото е валидно и допустимо. Посочил е, че с решение № 439/13.10.2022 г. по т.д. № 480/2022 г. на ВОС е обявена неплатежоспособността на “АГРО РЕЗЕРВ” ЕООД и е открито производство по несъстоятелност по отношение на длъжника. В срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ кредиторът НАП е предявил публични вземания към дружеството, сред които и процесните такива за данъци и осигурителни вноски, които са включени в списъка на приетите вземания на кредиторите, обявен в ТР по партидата на длъжника на 06.12.2022 г. с поредност на удовлетворяване - чл. 722, ал. 1, т. 6 и т. 9 ТЗ. За обезпечаване на предявените с молбата на НАП публични вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски с постановления на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна с изх. С190003-022-0035243/09.05.2019 г., изх. № С190003-022-0042332/29.05.2019 г., изх. № С200003-022-0050075/04.08.2020 г., изх. № С200003-022-0050097/04.08.2020 г., изх. № С210003-022-0038912/04.06.2021 г. и изх. № С210003-022-0058610/ 11.08.2021 г., са наложени запори върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, запори върху стоки в оборот и МПС. Същите са вписани в ЦРОЗ на 10.05.2019 г., 04.06.2019 г., 12.08.2020 г., 08.12.2020 г., 21.04.2022 г. и 11.08.2022 г. Срещу поредността на удовлетворяване по реда на чл. 690 ТЗ е подадено възражение от НАП, което е било оставено без уважение. Въззивният съд е изложил съображения, че е необходимо корективно тълкуване на нормата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, тъй като целта на вписването на обезпечителните мерки по реда на ЗОЗ не е създаване на право на предпочтително удовлетворяване, а предимство при конкуренция на различните форми на принудително реализиране на заложното право, доколкото вписването на насочване на принудително изпълнение по реда на ГПК или ДОПК осуетява пристъпване към изпълнение на заложния кредитор (чл. 32а ЗОЗ). Специалните правила, уреждащи действието на запора и възбраната, също не предвиждат такова при удовлетворяване на взискателя, ползващ се с подобна мярка спрямо конкуриращите кредитори. Акцентирано е, че привилегиите при разпределението на резултата от изпълнението се отчитат според материалните права, стига те да са възникнали преди налагането на процесуалното обезпечение (чл. 459, ал. 1 вр. 457, ал. 1 и чл. 460 ГПК, т. 7 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, и чл. 217, ал. 1 и 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК). С оглед на горното решаващият състав е стигнал до извода, че кредиторът НАП, вписал запори по реда на ЗОЗ, няма специални права и привилегии спрямо останалите кредитори на несъстоятелността, защото наложените в изпълнителното производство такива са им непротивопоставими (чл. 638, ал. 4, изр. 2 ТЗ). Предявеният установителен иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Настоящият състав намира, че не се обосновава достъп до касация. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Поставеният от касатора въпрос в първата си част е общотеоретичен и се отнася до характера на привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ – дали същата ползва кредитор, чиито вземания са обезпечени с наложен по реда на ГПК запор, или само кредитор, в полза на който е учреден особен залог по реда на ЗОЗ. Във въззивното решение съдът е тълкувал горецитираната разпоредба в частта относно вписани по реда на ЗОЗ запори, но не е правено сравнение между учредени залози или запори, наложени по реда на ГПК (т.е. невписани в ЦРОЗ). Поради това така формулираното питане не кореспондира с решаващите мотиви на въззивната инстанция и не покрива общата селективна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, разяснена в т. 1 от Тълкувателно решение от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Липсата на обосноваване на същата изключва необходимостта от обсъждане на поддържания от касатора допълнителен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният въпрос във втората си част е материалноправен и се отнася до допуснато стеснително тълкуване на изрична правна норма, предвиждаща привилегия за удовлетворяване от осребреното имущество на длъжника. Така формулираното питане е релевантно за спора и отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК. В решение № 50112/15.03.2024 г. по т.д. № 1602/2022 г. на ВКС, ТК, II т.о., е даден отговор, че разпоредбата на чл.722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно, като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка “запор”, който е вписан в ЦРОЗ, не се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на спора. Наличието на формирана практика на касационната инстанция по този правен въпрос, която не се обосновава от касатора да се нуждае от промяна, изключва приложение на сочената от страната хипотеза на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допуск до касация. В случая изводите във въззивното решение са в съответствие със същата, поради което не е осъществено и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Апелативен съд - Варна. По разноските: Съгласно нормата на чл. 84, т. 1 от ГПК ищецът е освободен от заплащането на държавна такса. Поради недопускане на касационно обжалване ответникът по касация има право на разноски. Същият не претендира и не представя доказателства за извършването на такива пред касационната инстанция, поради което разноски в настоящото производство не му се присъждат. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,