Определение № 430 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4130/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 2782 от 25.05.2015 г. на [фирма], представлявано от адвокат С. А. от АК – С. З., насочена срещу въззивно решение № 74 от 25.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 601/2014 г. на ОС – Шумен. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно при отменителните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено, като се постанови ново, с което претенциите на [фирма] бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира присъждането на разноски. В срока по чл. 287 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма] (в несъстоятелност), който поддържа, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна по същество. В срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация [фирма]. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и ал. 2 ГПК и е придружена от изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК. Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, по преценката за наличие на основания по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното: С посоченото решение в атакуваната част окръжният съд, в правомощията на въззивна инстанция при условията на чл. 294, ал. 2 ГПК, е отменил решение № 1136 от 15.12.2012 г. по гр. д. № 3989/2011 г. по описа на РС - Шумен, с което е отхвърлен предявения от [фирма] (в несъстоятелност) срещу [фирма] и срещу [фирма] иск за признаване за установено, че процесните движими вещи - четири броя преси марка “SACMI” с фабрични номера РТС-477, РТС 105-073011, РТС 85-449, РТС 105-073012 и един брой ножица за рязане на ламарина марка „OCSAM” с фабричен номер CA1WE-80 са били собствени на [фирма] към датата на завеждане на исковата молба и че същите не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело № 20108760400732 и в постановлението за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Д. З., като вместо това е признавал за установено по отношение на [фирма] и [фирма], че изброените движими вещи са били собствени на [фирма] (в несъстоятелност) към датата на завеждане на исковата молба – 04.11.2011 г. и че същите не са били включени в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело № 20108760400732 и в постановлението за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Д. З.. В изложението по чл.284, ал.3 ГПК са поставени правни въпроси, като се поддържа, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че произнасянето по същите е от значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото. Изложението не съдържа обосновка в какво конкретно се изразява противоречието между въззивното решение и задължителната съдебна практика, нито в какъв смисъл се търси произнасяне на касационната инстанция поради необходимост от формиране на съдебна практика за удовлетворяване изискванията за точно прилагане на закона и за развитие на правото. Независимо от това, към обсъждане дали са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК следва да се пристъпи едва в случай, че Върховният касационен съд даде отрицателен отговор на въпроса дали е налице основание за допускане на касационното обжалване при условията на т. 1, изр. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК - поради вероятна недопустимост на съдебното решение. Съпоставката между петитума на исковата молба и произнасянето на въззивния съд сочи на несъответствие между сезирането и разгледаните претенции досежно фактите били ли са включени процесните движими вещи в изготвения от ЧСИ Д. З. опис по изп.дело № 20108760400732 и в постановлението за възлагане на движими вещи от 31.08.2011 г. по изп.дело № 20108760400732 на ЧСИ Д. З.. Това мотивира касационния съд да приеме, че е налице предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 281, т. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, както и във връзка с разпоредбата на чл. 482, ал. 1 ГПК. При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 219,30 лв. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия