Решение № 195 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 698/2009 г.

Решение № 195 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 698/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 вр. чл. 291, т. 2 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на "М. - изток"- ЕАД, рудник "Т" чрез пълномощник ю. к. Д. срещу решение № 257 от 8.10.2008 г. по гр. дело № 682/2008 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 104 от 21.11.2007 г. на Радневския районен съд, но с други мотиви. Въззивният съд е приел да не разглежда трудовия спор по същество поради формално нарушение на чл. 195, ал. 1 от КТ в заповедта за уволнение и формално основание за нейната отмяна. Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено процесуално нарушение и необосновано. Неправилно от една фактическа грешка е изведен решаващ извод, че заповедта не отговоря на изискванията на закона във връзка със своето съдържание. Ответникът по касационната жалба С. Д. С. заявява отговор, с който оспорва оплакванията срещу решението. Фактите са преценени правилно, липсва реквизит за заповедта. Съображения са развити от адв. Б, пълномощник на ответника по жалбата. С определение № 588 от 8.06.2009 г. на ВКС, III г. о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, по въпроса за изведено по тълкувателен път от нормата на чл. 195 от КТ липса на съдържание в заповедта уволнение, при невярно отразяване на името на лицето, за което заповедта се отнася. При основанието на чл. 291, т. 3 от ГПК и предвид обстоятелствата по делото, Върховен касационен съд намира следното: В съдебната практика на Върховен касационен съд е подчертавано многократно, че необходимо съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ са фактическите признаци на нарушението, съответно кога и от кого е извършено то. Ако заповедта отговаря на горното съдържателно изискване, но в друга своя част, с която работодателят е уредил последици във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение, напр. изплащане на обезщетение за неползван отпуск или други обезщетения, за които е преценил дължимост, погрешно е било посочено име на друго лице, а не лицето, за което заповедта се отнася, тази грешка няма отношение към изискуемото по чл. 195, ал. 1 от КТ съдържание и не е основание да се приеме формално нарушение при издаването на заповедта, обуславящо отмяна на уволнението само на това основание. В обжалваното решение Старозагорски окръжен съд е приел да липсва недвусмислено посочване на нарушителя по чл. 195, ал. 1 от КТ, тъй като в началната и следваща страница на заповед № 19 от 23.11.1996 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е посочено името на касатора С. Д. С. и е описано с какво е нарушил трудовата дисциплина, а на страница последна, където и единствено е положен подпис, е посочено името на К. Г. Д., т. е друго лице, което няма никаква връзка с дисциплинарното производство. Съображения за липса на изискуемо съдържание по смисъла чл. 195, ал. 1 от КТ не могат да бъдат наведени в този случай и даденото от Старозагорски окръжен съд тълкуване на закона е неправилно. Посоченото на стр. трета от заповедта име няма отношение нито към обстоятелственото изложение в какво се състои нарушението и кой го е извършил (там името на уволнения е посочено неколкократно и точно ), нито към диспозитивната част на заповедта -на кого се налага наказания и с кого се прекратява трудовото правоотношение. Очевидно поради фактическа грешка, име на трето лице е посочено в една част на документа, но по въпрос, който няма връзка с дисциплинарната компетентност и същинското спорно съдържание на заповедта. Като е приел съдържанието на цялата заповед за опорочено по смисъла на чл. 195, ал. 1 предл. първо от КТ единствено предвид констатацията за подобна грешка, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като под несъстоятелен претекст се е отклонил от задължението си да разгледа и разреши трудовия спор. Потвърдил е отмяната на дисциплинарно уволнение, без да разгледа по същество спор за неговата законосъобразност. Предвид гореизложеното, основателен доводът в касационната жалба за съществено нарушение на съдопроизводствените правила по чл. 281, т. 3 от ГПК във връзка с формирането на решаващите изводи на съда. Обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Старозагорски окръжен съд, тъй като се касае за необходимост фактическата страна на спора а бъде разгледана от съд, упражняващ компетентност на инстанция по същество. Следва да бъдат обсъдени доказателствата по делото, доводите на страните, да се изложат решаващи съображения, в случая извън изложените от настоящия съд по смисъла на чл. 291, т. 3 от ГПК, т. е целия обем съдопроизводствени действия, които законът свързва с решаващата дейност по смисъла на чл. 271, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 294, ал. 1 предл. второ от ГПК при новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че въпросът за наказателната отговорност на лицето, разследвано за кражба, не е тъждествен с въпроса за дисциплинарното нарушение на същото лице от фактическа страна. Горната разлика спрямо вида отговорност съдилищата следва да съобразяват, предвид изричното правило на чл. 186 от КТ, но във всички случаи принципните разрешения от практиката на Върховен касационен съд са насочвали към изясняване на решаващия въпрос за установяване и преценка на самото дисциплинарно нарушение като действие или бездействие на работника или служителя, накърняващо трудовата дисциплина. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.