Определение № 616 от 27.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 1022/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ДАР ФИНАНС” ЕООД, представлявано от адв. А. К. и адв. Н. К., срещу решение № 28 от 17.01.2025г. по в.т.д. № 480/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 105 от 19.01.2024г. по т.д. № 724/2022г. на СГС, ТО, VI-11 състав за отхвърляне на предявените от касатора против „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД искове за признаване за нищожни взетите решения на общи събрания от 22.01.2021г. и 23.02.2021г. и несъществуващи вписвания по партидата на ТР на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД с дата 09.02.2021г. и 24.03.2021г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е недопустимо поради произнасяне по искане, което е различно от заявеното, както и неправилно поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че с оглед направеното изменение на иска под формата на изменение на обстоятелствата е предприета съответната промяна в предмета на делото, с оглед на което, като е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които ищецът не се е позовал, тъй като ги е заменил, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Твърди, че в нарушение на чл.236, ал.2 ГПК въззивният съд не е обсъдил множеството оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, като единствено е приел, дори и да е налице противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, това не може да обоснове неправилност и отмяна на решението поради съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции по отношение на основателността на предявените искове. Поддържа, че в разрез с разпоредбата на чл.372, ал.2 ГПК въззивният съд е отказал да разгледа основанията за нищожност на процесните решения, наведени в допълнителната искова молба, като е приел, е направено недопустимо изменение на иска. Сочи, че въззивният съд се е произнесъл по допустимостта на това изменение на иска, без да е наведено оплакване от страните в тази връзка, с което е допуснал нарушение на чл.269, изр.2 ГПК. Твърди, че в противоречие с практиката на ВКС въззивният съд е отказал да анализира изложените в исковата молба твърдения относно липсата на проведени общи събрания, съответно липсата на взети решения, които са обсъдени в мотивите на първоинстанционното решение и срещу тези мотиви са наведени оплаквания във въззивната жалба, като е приел, че са процесуално недопустими. Поддържа, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, ценейки като признания съдържащи се в исковата молба твърдения, които впоследствие с допълнителната искова молба са били заменени с нови твърдения. Излага и подробни съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че решенията, отбелязани като взети на общи събрания на акционерите, проведени на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., са отменяеми, а не нищожни. Сочи, че успешно е оспорил автентичността на документите, съставени във връзка с двете общи събрания, автентичността на списъка на акционерите, както и истинността на протоколите като частни свидетелстващи документи, поради което намира, че не следва да се вземат предвид и останалите обстоятелства, описани в протоколите, доколкото не отговарят на действителността. Оспорва като неподкрепено от нито едно доказателство по делото заключението на въззивния съд, че акционерът „М Техник” ЕООД е присъствал на общите събрания. Поддържа, че въззивният съд неправилно е приел, че не е оспорил надлежно истинността на процесните протоколи, макар въпросното оспорване да е надлежно извършено още в първоинстанционното производство.

В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК поради вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение. Излага и доводи за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради произнасяне на въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС по следните процесуалноправни и материалноправни въпроси:

1. Длъжен ли е въззивният съд в решението си да обсъди възраженията и оплакванията във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, както и събраните по делото доказателства за верността на обстоятелствата, от които възраженията произтичат? Твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 50 от 04.07.2016г. по гр.д. № 5163/2015г. на ВКС, II г.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 60242 от 04.11.2021г. по гр.д. № 650/2021г. на ВКС, IV г.о., решение № 59 от 14.04.2015г. по гр.д. № 4190/2014г. на ВКС, IV г.о.

2. Може ли въззивният съд да не съобрази твърденията, изложени в допълнителната искова молба, като приеме, че същите са процесуално недопустими на този етап от производството, въпреки че първоинстанционният съд ги е обсъдил и не са налице оплаквания на страните в тази връзка? Твърди се противоречие на въззивното решение с определение № 52 от 09.02.2009г. по ч.т.д. № 393/2008г. на ВКС, I т.о., ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, определение № 322 от 05.11.2012г. по гр.д. № 422/2012г. на ВКС, решение № 126 от 13.05.2015г. по гр.д. № 5688/2014г. на ВКС, IV г.о., определение № 227 от 11.04.2014г. по гр.д. № 1339/2014г. на ВКС, определение № 932 от 15.12.2010г. по ч.пр.д. № 741/2010г. на ВКС.

3. Следва ли при постановяване на своето решение въззивният съд да обсъди всички възражения и доводи на страните, както и събраните доказателства за релевантните факти, на които те се основават, и да изложи мотиви по тях? Касаторът твърди, че въззивният съд е допуснал противоречие с ППВС № 1 от 13.07.1953г., ТР № 1 от 04.01.2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС, ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, решение № 173 от 03.01.2016г. по т.д. № 1689/2015г. на ВКС, II т.о., решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, II т.о., решение № 202 от 21.12.2013г. по т.д. № 866/2012г. на ВКС, I т.о. и др.

4. Процесуално допустимо ли е твърдения, което представляват изменение на иска под формата на изменение на основанието по смисъла на чл.372, ал.2, изр.2 ТЗ, да бъдат изложени в допълнителната искова молба? Твърди се противоречие с решение № 266 от 28.12.2017г. по гр.д. № 635/2017г. на ВКС, IV г.о., решение № 146 от 26.07.2017г. по т.д. № 61210/2016г. на ВКС, IV г.о., определение № 198 от 09.03.2016г. по т.д. № 1250/2015г. на ВКС, II т.о.

5. Може ли съдът да тълкува като признание на неизгодни за ищеца факти твърдения, направени в исковата молба, които впоследствие са заменени с други твърдения в допълнителната искова молба, и достатъчно ли е позоваването на въпросното тълкуване, за да се отхвърлят като неоснователни предявените искове? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с решение № 162 от 17.12.2014г. по т.д. № 1742/2013г. на ВКС, решение № 232 от 27.09.2016г. по гр.д. № 1083/2016г. на ВКС, IV г.о., решение № 31 от 04.03.2021г. по гр.д. № 1919/2020г. на ВКС, I г.о., определение № 1484 от 07.12.2009г. по гр.д. № 1128/2009г. на ВКС, определение № 1001 от 20.07.2011г. по гр.д. № 1589/2010г. на ВКС, решение № 35 от 09.04.2021г. по т.д.№ 67/2021г. на ВКС, I т.о., решение № 79 от 16.07.2015г. по т.д. № 1535/2014г. на ВКС, I т.о.

6. Нищожно ли е невзето, респ. липсващо, решение на общо събрание на акционерите, обективирано в протокол, чиято доказателствена сила е изцяло оборена? Чрез какви доказателства и доказателствени средства се установява несъществуването на обстоятелство, подлежащо на вписване в Търговския регистър? Касаторът твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1 от 06.12.2002г. по тълк.д. № 1/2002г. на ОСГК на ВКС, решение № 38 от 24.04.2012г. по т.д. № 8/2011г. на ВКС, I т.о.

7. Може ли да се приеме, че определени обстоятелства са се осъществили, макар единствените материализиращи обстоятелствата документи да са с изцяло оборена доказателствена сила? Твърди се произнасяне в противоречие с решение № 38 от 24.04.2012г. по т.д. № 8/2011г. на ВКС, I т.о.

Ответникът „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ” АД, представлявано от адв. Г. Я., представя отговор, с който оспорва касационната жалба. Оспорва наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като твърди, че всички въпроси са базирани на/предопределени от изцяло неверни твърдения на касатора за фактически констатации и правни изводи на двете съдебни инстанции. По отношение на формулираните въпроси излага следните доводи: по първия и третия въпроси въззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС, според която въззивният съд дължи обсъждане на твърденията и доказателствата, които са от значение за изхода на делото; отговорът на втория и четвъртия въпроси не е обуславящ изхода на делото, тъй като въззивният съд, макар да е приел за недопустимо разглеждането на изменените фактически твърдения, ги е разгледал, но ги е намерил за неоснователни; по пети въпрос въззивният съд не се е произнасял; шести и седми въпроси не съответстват на фактите по делото. Оспорва и доводите за вероятна недопустимост на въззивното решение и за очевидна неправилност, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по очертания с доклада на първоинстанционния съд предмет на делото. Излага и съображения за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

Въззивният съд е приел за безспорни между страните твърдените от ищеца в исковата молба факти, на които са основани исковете: в периода от 29.11.2016г. до 02.06.2021г. от името на управителя на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - г-н А. Т., е действал г-н Л. С. в качеството си на негов пълномощник с право да представлява дружеството при свикване на общи събрания на дружества, в които има участие; на 21.12.2020г. г-н Л. С. е получил от името на дружеството покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД; събранието се е провело на 22.01.2021г., като взетите решения са свързани с освобождаването на член на Съвета на директорите и избор на нов член; в списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание, проведено на 22.01.2021г., фигурират името и подписът на г-н А. Т.; на 20.01.2021г. от името на дружеството е получена покана за свикване на извънредно общо събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, като подписът наподобява подписа на г - н Т., без да е указано изрично, че се подписва той в лично качество; събранието се е провело на 23.02.2021г., като взетите решения са по съществени въпроси като брой на членовете и персонален състав на Съвета на директорите, начин на представляване, продължителност на мандата на членовете, както и освобождаването от длъжност и от отговорност на някои от членовете; в списъка на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание, проведено на 23.02.2021г., фигурират името и подписът на г-н А. Т.; по време на провеждането на събранията, както и на получаването на поканата на 20.01.2021г. г-н А. Т. не се е намирал на територията на Република България, а на територията на Халкидики, Република Гърция. Посочил е, че с оглед на това ищецът е изложил твърдения, че след като г-н Т. не се е намирал на територията на Република България по време на провеждане на събранията и на получаване на поканата, то същият в качеството си на единствен едноличен управител на дружеството не е имал възможността действително да положи подписа си върху списъците на присъстващи акционери на общите събрания, проведени на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., както и да удостовери с подписа си приемането на поканата на 20.01.2021г. Посочил е още, че ищецът е оспорил присъствието на акционера „Дар Финанс“ ЕООД чрез управителя - г-н А. Т., както и автентичността на подписа му, отразени в списъците и върху поканата, и е навел довод, че същите са с невярно съдържание. Посочил е, че според твърденията на ищеца отразените в протоколите като „взети“ решения впоследствие са вписани по партидата на „Прохорово Майнинг“ АД, като по заявления А5 20210209120132 и А5 20210324145912 оспорваните решения са взети в противоречие с правния ред чрез подправяне на личния подпис на г-н Т., а и същите са взети от лице, което не е член на общото събрание.

Въззивният съд е взел предвид, че според заявените от ищеца с допълнителната искова молба твърдения протоколите от проведените общи събрания на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., присъствените списъци към тях, както и констативните протоколи за проверка на кворум са неверни и неавтентични - неистински, с невярно съдържание, тъй като г-н Т. не е присъствал на събранията, а положеният подпис на присъствените списъци не е негов; изброените документи съдържат твърдения, че на въпросните събрания е бил налице 100% кворум и е бил представен 100% от капитала на ответното дружество, което е категорично невярно; протоколите не отразяват действителните обстоятелства; общи събрания не са провеждани; посочените решения не са приети; оспорва се присъствието на г-н Т. в качеството му на представител на „Дар Финанс“ ЕООД, притежаващ 50% от капитала на дружеството.

Въззивният съд е приел, че според приетите заключения на съдебно-почеркови експертизи подписите, положени както следва: в мястото за „Дар финанс” ЕООД на покана от „Прохорово майнинг“ АД за свикване на извънредно общо събрание, насрочено за 23.02.2021г., получена на 20.01.2021г.; в графа „Подпис на акционера:“ за „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - А. Т.“ в списък на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ АД, проведено на 22.01.2021г.; в графа „Подпис на акционера:“ за „ДАР ФИНАНС“ ЕООД - А. Т.“ в списък на акционерите, присъствали на извънредното общо събрание на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ АД, проведено на 23.02.2021г., са ксерокопия на подписи, които не са изпълнени от А. Т..

Въззивният съд е приел, че нищожно е липсващото /невзето/ решение, което обаче е отразено в протокола на ОС или в протоколната книга, като конкретните хипотези на липсващо решение са, когато въобще не е проведено ОС на търговското дружество или когато такова е било проведено, но въпросът не е бил предмет на обсъждане и взето решение на това събрание. Приел е, че нарушенията на процедурата по свикването и провеждането на ОС, наличието на кворум и необходимото мнозинство за вземане на решенията води до тяхното опорочаване, но не ги прави липсващи, а незаконосъобразни. Посочил е, че ищецът е основал исковете си на твърдения за проведени извънредни общи събрания на акционерите в „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и 23.02.2021г., в които не е взел участие управителят А. Т. на един от акционерите - „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, който в периода от 29.11.2016г. до 02.06.2021г. е бил представляван от Л. С., и че взетите решения на проведените извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД са нищожни поради противоречието им с правния ред чрез подправяне на личния подпис на А. Т. на присъствените списъци на акционерите и на поканата за провеждането на събранието на 23.02.2021 г., както и поради приемането на решенията от лице, което не е член на общото събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД.

Въззивният съд е приел, че при съобразяване на постоянна практика, на твърденията на ищеца в исковата молба и на представените с исковата молба протоколи от проведените извънредни общи събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД от 22.01.2021г. и 23.02.2021г., съдържащи оспорените решения, не са налице вписвания на несъществуващи обстоятелства по смисъла на чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ по партидата в търговския регистър на ответното дружество, а вписване на съществуващи обстоятелства като последица от взети решения от извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, проведени на посочените дати. Изтъкнал е, че с исковата молба не са оспорени протоколите от процесните извънредни общи събрание на акционерите на ответното дружество, които не носят подписа на управителя на ищцовото дружество - акционер, удостоверяват провеждането на събранието и съдържат взетите решения, които според ищеца са нищожни. Добавил е, че твърденията на ищеца в исковата молба относно провеждането на извънредните общи събрания и съставянето на протоколи, в които са отразени взетите оспорени решения, съставляват признание, съдържащо неизгодни за ищеца факти, релевантни за спорното право, което, преценено по реда на чл.175 ГПК с оглед на всички обстоятелства, включително и представените с исковата молба протоколи, които не са оспорени, обосновава извод, че на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. са проведени извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, за които са съставени протоколи, съдържащи взетите решения, оспорени от ищеца.

Въззивният съд е посочил, че съгласно чл.372, ал.2, изр.2 ГПК в допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната, като уточняването на обстоятелствата би могло да е с характер на пояснение относно наведени твърдения, които не изменят релевантните за спора факти, обуславящи основанието на претенцията, а допълнителните - нови твърдения за факти и обстоятелства, също следва да са във връзка с първоначалните. Намерил е, че в случая с допълнителната искова молба ищецът е направил допълнения и уточнения на исковата си молба, като е изменил част от твърденията си за релевантните за спора факти – вече твърди, че протоколите от проведените извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и 23.02.2021г. са неверни и неавтентични; протоколите не отразяват действителните обстоятелства; общи събрания не са провеждани; посочените решения не са приети. Приел е, че това е процесуално недопустимо на този етап от производството, поради което тези твърдения не следва да бъдат съобразявани при решаването на спора по същество. Посочил е, че дали взетите решения от проведените извънредни общи събрание на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. съответстват на закона и устава на дружеството и дали същите са породили целените правни последици, съответно дали лицата, които са взели участие в общите събрания предвид установените факти по делото /отсъствието на управителя на акционера „ДАР ФИНАНС“ ЕООД от страната и неподписването от него на поканата за свикване на общото събрание на 23.02.2021г., списъка на акционерите, присъствали на общото събрание, проведено на 23.02.2021г., и списък на акционерите, присъствали на общото събрание, проведено на 22.01.2021г./, са имали право да участват в общите събрания и как това се е отразило на взетите решения, са въпроси, които могат и следва да бъдат преценявани в производство по чл.74 ТЗ, каквито искове в случая не се твърди да са предявени. Приел е, че спорът относно участието или неучастието на акционер в процесните извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД, проведени на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г., съответно законосъобразното упражняването на членствени права от него, какъвто в същността си е спорът между страните, не може да бъде разрешен в производството по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, а следва да намери разрешението си в производство по реда на чл.71 или чл.74 ТЗ, което ще се отрази върху доказването редовноста на свикването и провеждането на процесните извънредни общите събрания на акционерите /кворума за приемане на решения/, съответно на извода относно законосъобразността на взетите решения от общото събрание. Изтъкнал е, че в производството по чл.29, ал.1, пр.3 от ЗТРРЮЛНЦ съдът не може да извършва проверка по отношение законосъобразността на вписаното обстоятелство – дали е опорочена процедурата по свикване на ОС, редът и кворумът за приемане на решения /процесуална незаконосъобразност/ поради обстоятелството, че в процесните общи събрания не е взело участие лице - акционер, което по същество се иска да бъде установено чрез предявените искове.

Въззивният съд е приел за неоснователни възраженията във въззивната жалба, основани на твърдения за необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в противоречие между фактическа и правна част на мотивите на първоинстанционния съд, в които е прието, че доказателствената сила на двата протокола относно отразеното в тях за присъствалите акционери е изцяло оборена, във връзка с което са посочени различни констатации на съда и са обсъдени доказателства по делото /заключенията на приетите експертизи/, и едновременно с това, че другият акционер „М ТЕХНИК“ ЕООД е присъствал на общите събрания. Посочил е, че дори и тези доводи да бъдат споделени, това не може да обоснове твърдяната неправилност на обжалваното решение и отмяна на същото поради съвпадането на крайните изводи на съдилищата по отношение неоснователността на предявените искове и мотивите на въззивния съд.

Въззивният съд е приел за неоснователни и възраженията във въззивната жалба за нарушение на материалния закон, тъй като атакуваните решения са нищожни, защото протоколите не отразяват действителните обстоятелства, че общи събрания не са провеждани, че посочените решения не са приети, както и че г-н Т. в качеството му на представител на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД не е присъствал на тях. Посочил е, че по въпроса за провеждане на процесните общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. вече е изложил мотиви, като въз основа на преценка на доказателствата по делото и изявленията на ищеца в исковата молба е приел, че такива са проведени. Изтъкнал е, че въпросът дали съставените протоколи отразяват действителните обстоятелства относно присъствието на общите събрания на г-н Т. в качеството му на представител на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, а и на други лица, включително и на другия акционер, и как това отразява на атакуваните решения на общите събрания, е въпрос, който касае законосъобразността на взетите решения и следва да бъде разрешен в производство по реда на чл.71 или чл.74 ТЗ, а не в производството по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ, в което проверката не следва да се простира по отношение законосъобразността на самото вписано обстоятелство, в какъвто смисъл са и мотивите към т.1 и т.3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. на ВКС по тълк.д.№1/2002г., ОСГК.

По изложените съображения е приел за неоснователни и възраженията, основани на следните твърдения: че протоколите от общите събрания и присъствените списъци към тях са подписани от лице, което не е имало право нито да присъства на събранията, нито да взема решения от името на „Дар Финанс“ ЕООД - основание за нищожност на решенията; че съдът неправилно е приел, че решенията са незаконосъобразни поради липса на кворум поради неучастие на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, което заключение противоречи не само на закона и на съдебната практика, но и на морала и добрите нрави. Намерил е, че наведените доводи за правна несигурност и несъстоятелност на ограничаване оспорването на решения, взети с подправени подписи на акционер, със сроковете за предявяване на иск по чл.74 ТЗ, са несъстоятелни, тъй като не са свързани конкретно с обжалваното решение и предмета на делото, а и не съответстват на разпоредбите на закона и Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002г. по тълк.д. №1/2002г. на ОСГК на ВКС.

Настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Не е налице вероятна недопустимост на въззивното решение. Доводът на касатора се основава на твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по искане, което е различно от заявеното, тъй като е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, които ищецът е изложил в исковата молба, а не въз основа на въведените с допълнителната искова молба под формата на изменение на иска обстоятелства. Противно на това твърдение на касатора, въззивният съд, макар да е приел, че ищецът е предприел недопустимо изменение на иска в нарушение на чл.372, ал.2 ГПК, се е произнесъл по изложените от ищеца в допълнителната искова молба твърдения, като е приел, че процесните общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. са проведени, а останалите твърдения - че съставените протоколи не отразяват действителните обстоятелства относно присъствието на общите събрания на г-н Т. в качеството му на представител на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, а и на други лица, включително и на другия акционер, са относими към предявени искове по чл.71 или чл.74 ТЗ, но не и към искове по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ. С оглед на това не е налице произнасяне от въззивния съд по непредявен иск.

Поставените от касатора първи и трети процесуалноправни въпроси се отнасят до задължението на въззивния съд да обсъди доводите и възраженият на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях. По въпроса за задължението на въззивния съд по чл.236, ал.2 ГПК е формирана постоянна практика, обективирана в служебно известните на настоящия състав Тълкувателно решение № 1/2013г. от 09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, решение № 55/03.04.2014г. по т. д. № 1245/201 Зг. на ВКС, I т. о., решение № 63/17.07.2015г. по т. д. № 674/2014г. на ВКС, II т. о., решение № 263/24.06.2015г. по т. д. № 3734/2013г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 1 11/03.11.2015г. по т. д. № 1544/2014г. на ВКС, ТК, II т. о., както и посочените от касатора решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Прието е, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При отчитане на въведените нови съдопроизводствени правила за въззивното производство въззивният съд е длъжен да мотивира решението си съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора по чл.263, ал.1 ГПК.

В настоящия случай касаторът e обосновал значението на първия от поставените въпроси с доводи за необсъждане от въззивния съд на оплакванията му за допуснати противоречия в мотивите на първоинстанционното решение, обуславящи неговата необоснованост. В съответствие с формираната постоянна практика въззивният съд е разрешил материалноправния спор, като е извършил самостоятелна преценка на доказателствата и е субсумирал установените факти под приложимата материалноправна норма, което е непосредствената цел на въззивното производство, и поради това липсата на изричен извод по основателността на направеното във въззивната жалба оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение не представлява нарушение на задълженията му по чл.236, ал.2 ГПК. Противно на твърденията на касатора, въззивният съд се е произнесъл по изложените от страните доводи и възражения, които е преценил като допустимо въведени в процеса. Несъгласието на касатора с изводите на въззивния съд представлява оплакване за неправилност на въззивното решение, което не може да обоснове допускане на касационен контрол. Поради това искането за допускане на касационен контрол по поставените първи и трети въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е неоснователно.

Формулираните в изложението втори и четвърти въпроси се отнасят до допустимостта на направено с допълнителната искова молба по чл.372, ал.2 ГПК изменение на иска. Тези въпроси не осъществяват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не се явяват обуславящи изхода на делото. Въззивният съд, макар да е приел, че е процесуално недопустимо направеното от ищеца с допълнителната искова молба изменение на част от твърденията му за релевантните за спора факти /като вече твърди, че протоколите от проведените извънредни общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и 23.02.2021г. са неверни и неавтентични; протоколите не отразяват действителните обстоятелства; общи събрания не са провеждани; посочените решения не са приети/, е изложил и допълнителни мотиви, с които се е произнесъл по тези твърдения. Така въззивният съд е приел въз основа на преценката на доказателствата по делото и изявленията на ищеца, че процесните общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД на 22.01.2021г. и на 23.02.2021г. са проведени, като въпросът дали съставените протоколи отразяват действителните обстоятелства относно присъствието на общите събрания на г-н Т. в качеството му на представител на „ДАР ФИНАНС“ ЕООД, а и на други лица, включително и на другия акционер, и как това се отразява на атакуваните решения на общите събрания, е въпрос, който касае законосъобразността на взетите решения и следва да бъде разрешен в производство по реда на чл.71 или чл.74 ТЗ, а не в производството по чл.29, ал.1, пр.3 ЗТРРЮЛНЦ. Поради това, доколкото произнасянето на въззивния съд по поставените процесуалноправни въпроси не се явява обуславящо изхода на делото, искането за допускане на касационен контрол по тях се явява неоснователно.

Поставеният от касатора пети въпрос се отнася до изложените от въззивния съд мотиви за направено в исковата молба признание на неизгодни за ищеца факти. В случая въззивният съд действително е приел, че твърденията на ищеца в исковата молба относно провеждането на извънредните общи събрания и съставянето на протоколи, в които са отразени взетите оспорени решения, съставляват признание, съдържащо неизгодни за ищеца факти, релевантни за спорното право, които е ценил по реда на чл.175 ГПК с оглед всички факти по делото. Решаващия му извод, че извънредни общи събрания на посочените дати да проведени, е обусловен обаче от съвкупната преценка на всички факти по делото, в това число на обстоятелството, че ищецът е представил протоколите за тези общи събрания с исковата молба и в нея не е оспорил автентичността им, както и че тези протоколи не носят подписа на управителя на ищцовото дружество – настоящ касатор, като е установена единствено неавтентичността на поканата за ОС на 23.02.2021г. и списъците на акционерите, присъствали на процесните две общи събрания. Поради това и доколкото решаващите мотиви на въззивния съд не се основават единствено на тълкуване като признание на неизгодни за ищеца факти на твърдения, направени в исковата молба, в какъвто смисъл е поставеният въпрос, последният не може да обоснове допускане на касационен контрол.

Останалите два въпроса по начина, по който са формулирани, са поставени във връзка с невъзприети от въззивния съд твърдения на касатора, че доказателствената сила на представените по делото протоколи за общи събрания на акционерите на „ПРОХОРОВО МАЙНИНГ“ АД от 22.01.2021г. и 23.02.2021г. е изцяло оборена. Противно на това твърдение, съдържащо се и в двата въпроса, въззивният съд не е приел, че доказателствената сила на тези два документа е оборена. Приел е, че не са подписани от г-н А. Т., управител на ищцовото дружество – настоящ касатор, поканата за ОС на 23.02.2021г., както и списъците на акционерите, присъствали на процесните две общи събрания, но е взел предвид, че представените протоколи от процесните извънредни общи събрания на акционерите на ответното дружество не носят подписа на управителя на ищцовото дружество – акционер и не е формирал извод за неавтентичност на тези два документа. Поради това така поставените въпроси не съответстват на мотивите на въззивния съд и не се явяват обуславящи решаващите му изводи, с оглед на което не могат да обосноват допускане на касационен контрол.

Не е налице и твърдяната очевидна неправилност на въззивното решение. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице, когато е налице видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен е съдебен акт, който е постановен „contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или който е постановен „extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост, поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая обжалваното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да се присъдят направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 7200 лева, равняващи се на 3681,30 евро.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение