Определение № 4626 от 16.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1458/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), срещу Решение № 5 от 13.01.2025 г., постановено по в. гр. д. № 380/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено Решение № 547/21.05.2024 г. по гр. д. № 1644/2020 г. по описа на ОС – Варна. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу С. Б. М. и Х. Й. М. искове за отнемане в полза на държавата на: 1. застроено дворно място с площ 1 125 кв. м., представляващо УПИ ..., в кв. ..., по плана [населено място], общ. Д., обл. С., при граници: от две страни улица, УПИ ..., ... - ..., ведно с построените в имота паянтова жилищна сграда със застроена площ 48 кв.м., с мазе от 16 кв.м., паянтова жилищна пристройка със застроена площ от 52 кв.м. и паянтов гараж със застроена площ от 15 кв. м.; 2. апартамент № ..., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ... по кадастралната карта на [населено място], находящ се в жилищна сграда блок „...", в [населено място], [улица], на трети етаж, със застроена площ 77.49 кв.м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - ... и ..., под обекта - ..., над обекта - ..., съответстващ на апартамент № ..., по строителна документация и по предварителен договор № ..., ведно с принадлежащата към апартамента изба № ..., с площ 5.44 кв. м., при граници - коридор, изба № ..., външен зид, както и 3.3347 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 15.67 кв.м., или с обща застроена площ от 94. 79 кв.м„ както и 3.347 % идеални части и правото на строеж от сградата, съответстващи на 0.4017 % идеални части от правото на строеж върху поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта на [населено място]; 3. 37, 89 кв. м., идеални части от поземлен имот с ид. № ... по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 13 261 кв.м. по скица с административен адрес: в [населено място], [улица], при съседи: ...,..., ..., ..., ..., ..., които ид. ч. са отредени за прилежащи, съгласно площообразуване към апартамент № ..., представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ...; 4. паркомясто № 83, с площ 12, 50 кв.м., при граници паркомясто № 82, паркомясто № 84 и маневрена площ, както и 13.75 кв.м., ид.ч. от маневрената площ, ведно c l, 061% ид. ч. от общите части на подземния паркинг и от правото на строеж на сградата, съответстващи на 0. 8671 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в подземен гараж с 93 броя паркоместа, представляващ самостоятелен обект с ид. № ..., находящ се в [населено място], [улица], разположен на подмезен етаж по строителна документация, а по схема на ет. -1, с площ на целия гараж от 1 177,79 кв.м., като самостоятелният обект се намира в сграда № 9, разположена в поземлен имот с идентификатор ..., както и 21.45 кв.м. идеални част от поземлен имот с идентификатор № ... по кадастралната карта на [населено място].

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано. Поддържа се, че съдът неправилно е достигнал до извод за липсата на значително несъответствие в смисъла по § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като не е изследвал разходите на ответника Х. М. за периода 01.01.2011 г. – 03.05.2014 г., включително за залозите, от които е получил през 2014 г. печалба от хазарт в общ размер 236 920 лева. Счита, че тази сума погрешно съдът е включил три пъти в анализа на приходите, доходите и източниците на финансиране за ответниците, независимо от оплакванията във въззивната жалба, останали неразгледани от апелативния съд. За неправилен счита извода на съда, че изтеглените от банкови автомати суми не следва да се отнасят към разходите на ответниците за проверявания период.

В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните процесуалноправни въпроси:

1. „Подлежи ли на изследване и доказване произхода и размера на разходите за залози при хазартни игри, както и лицето, което ги е направило?“;

2. „Възможно ли е признаване на печалби от хазартни игри за законен приход на проверяваното лице без да е доказан размерът на конкретните залози, който следва да се приспадне като разход от получената печалба, и при липсата на данни за лицата, които са направили залога?“;

3. „Как следва да се разпределя доказателствената тежест между страните за установяване на правнорелевантни факти относно доказване на размера и произхода на разходите за залози?“;

4. „Допустимо ли е изчисляване на размера на нетния доход без определяне на размера на направените разходи?“;

5. „Длъжен ли е съдът в мотивите на решението си да изложи фактически и правни изводи след обсъждане на всички възражения и доводи на страните и на релевантните за спора доказателства, събрани по делото?“.

Поддържа се, че по тези въпроси обжалваното решение е постановено в противоречие с практика на ВКС, намерила израз в постановените по реда на чл. 290 ГПК Решение № 409/26.01.2016 г. по гр. д. № 988/2015 г. на ВКС, Решение № 19/05.02.2021 г. по гр. д. № 1680/2020 г. на ВКС, Решение № 50104/23.01.2024 г. по гр. д. № 4647/2021 г. на ВКС.

Касаторът претендира допускане до касация на обжалваното решение и като очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Ответниците по касационна жалба С. Б. М. и Х. Й. М. са подали в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който възразяват срещу допускане на въззивното решение до касационно обжалване, оспорвайки касационната жалба.

Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е установил, че след постъпило уведомление с вх. № УВКПКОНПИ 163/06.02.2019г. на ОП – Силистра за повдигнати обвинения срещу С. Б. М. за извършено от нея престъпление по чл. 203, вр. чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201 и чл. 26 НК (като длъжностно лице - банков служител, обслужване на клиенти в „ПИБ“ АД, клон Силистра, офис Дулово - е присвоила чужди пари в особено големи размери, собственост на клиенти на банката, поверени й да ги пази и управлява, като за улесняване на престъплението е извършено друго – изготвяне на неистински документи, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание) с Протокол № ТД04ВА/УВ-2020/11.02.2019 г. КОНПИ (Комисията) образувала проверка за установяване на незаконно придобито имущество. За безспорно съдът приел, че с влязла в сила на 28.02.2020 г. присъда (определение за одобряване на споразумение за решаване на делото) ответницата С. М. била призната за виновна в извършване на престъплението, предмет на обвинението, както и че тя възстановила на пострадалото лице сумата от 242 837 лева. Въззивният съд посочил, че престъплението, в извършването на което ответвицата е призната за виновна с влязла в сила присъда, попада в обхвата на чл. 108, ал. 1, т. 8 ЗОНПИ, а проверяваният период бил от 11.02.2009 г. до 11.02.2019 година.

Въз основа на извършената проверка и изготвения доклад на директора на съответната ТД на КОНПИ с Решение № 174/29.01.2020г. Комисията образувала производство за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като било взето и решението за предявяване на настоящите искове. Спорен между страните бил периодът, който следва да обхваща проверката по отношетие на ответника Х. М., сключил граждански барк с ответницата С. М. на 03.05.2014 година. Ищецът, касатор в настоящото производство, приел, че той има качество на свързано лице в смисъла по §1, т. 15, б. “а“ от ДР на ЗОНПИ, като извършил проверка за периода от 03.04.2014 г. до 11.02.2019 година. Апелативният съд приел въз основа на събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства чрез разпит на свидетели, че ответниците живели заедно във „фактическо съжителство на съпружески начала“ по смисъла на §1, т. 18 от ДР на ЗОНПИ, считано от 01.01.2011 година. Ето защо обосновал извод, че проверката спрямо Х. М. следва да обхваща времето от 01.01.2011 г. до 11.02.2019 година.

По спорните между страние въпроси за това налице ли е „значително несъответствие“ по смисъла на чл. 107, ал. 2, вр. §1, т. 3 ЗОНПИ съдът се е позовал на ТР № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, като е възпроизвел неговите разрешения.

От писмените доказателства и заключението към съдебно-икономическата експертиза установил, че в началото на периода ответниците не притежавали имущество. През проверявания период те придобили по възмезден начин недвижимо имущество, МПС и участия в търговски дружества, както и парични суми от преводи от трети лица, като от така придобитото налично в края на проверявания период били: 1. застроено дворно място с площ от 1 125 кв. м., представляващо УПИ ... - ... по плана на [населено място], [община], обл. С., ведно с построените в него паянтова жилищна сграда със ЗП 48, с мазе от 16 кв. м., паянтова жилищна постройка със ЗП 52 кв. м. и паянтов гараж на 15 кв. м., придобити на 06.10.2015 г. за 5 000 лв. – стойност, призната от КОНПИ; 2. апартамент № ..., с идентификатор № ... по КК на [населено място], находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], Е, трети етаж със ЗП 77, 49 кв. м., ведно с прилежаща изба № Е15 с площ от 5, 44 кв. м., както и 3.3347 % ид.ч. от общите части на сградата, представляващи 15, 67 кв. м., който придобили на 23.11.2016 г. за сумата от 136 270, 13 лв. – стойност, призната от ищеца; 3. 37, 89 кв.м. ид.ч. от ПИ с идентификатор ... по КК на [населено място], целият с площ от 13 261 кв. м., [улица], които ид. ч. са отредени за прилежащи съгласно площообразуване към ап. 10, представляващ обект с идентификатор ..., находящ се на ет. ... в жилищна сграда блок “...“, [улица]; 4. паркомясто № 83, с площ от 12, 50 кв. м. и 13, 75 кв. м. маневрена площ, ведно с 1,061% ид. ч. от общите части на подземен паркинг и правото на строеж на сградата, съответстващи на 0, 8671 % ид. ч. от правото на строеж върху дворното място, находящо се в подземен гараж с 93 бр. паркоместа, находящо се в [населено място], [улица], като самостоятелният обект се намирала в сграда № 9, разположена в ПИ ..., както и 21,45 кв.м. ид.ч. от ПИ ..., целият с площ от 13261 кв. м. - паркомястото с идеалните части от дворното място ответниците придобили на 23.11.2016 г. на цена от 12 372, 95 лв., призната от ищеца; 5. мотоциклет „Ямаха“, модел „ФС 600 Ф.“, с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор от 07.06.2017 г. на цена 1000 лв.; 6. лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. [рег.номер на МПС], придобит с договор от 08.12.2017 г. с пазарна стойност към датата на придобиване 3 616 лв.; 7. дружествени дялове на стойност 2 000 лв. от капитала на „Брейн Брос Медия“ ЕООД. Общата пазарна стойност на притежаваното от ответнциите имущество била 160 259,08 лв., като при определянето й въззивнитя съд се позовал на заключенията към оценителните експертизи, изслушани в първоинстанционното производство.

Въз основа на заключението към съдебно-икономическата експертиза (СИЕ) апелативният съд приел, че през проверявания период реализираните от ответниците приходи, доходи и източници на финансиране били общо 1 420 327, 72 лева, включващи подробно описаните пера в т.1 – т. 9 на експертизата и обобщени в таблица № 10-1 - 685 000, 40 лв. - доходи по трудови правоотношения и приравнени на тях, доходи от работа в чужбина, от социални плащания по КСО, от заемни правоотношения, лихви по депозити, усвоено начално салдо по банкови сметки, от продажба на селскостопанска продукция и доходи на въззиваемия М. като тютюнопроизводител, доходи от наеми по ГДД, възнаграждение като член на избирателна комисия, приходи от банкови кредити 221 130, 23 лв. и овърдрафт 25 356, 54 лв., парични средства, получени от роднини и доходи от хазартна дейност в размер на 5 390 лева. Като приход зачел и сумата от 11 190 лв. съгласно отразеното в протокол от 07.01.2021 г. на НАП, обективиращ данни за доходите/приходите и придобитото имущество от 2014 година. В приходната част на анализа включил още като доход от хазартна дейност сумата от 211 229,64 лв., получена от ответника Х. М. през 2014 г. след приспадане на дължимия данък от 23 469, 96 лв. върху сумата от 120 000 евро, равностойни на 234 699, 60 лева. Като доход на ответника Х. М. въззивният съд зачел и сумата от 217 142, 61 лв., представляваща недекларирани доходи за 2014 г. от хазарт. За недоказани счел твърденията на ищеца, че всички приходи на ответниците от хазарт били акумулирани от присвоените от С. М. суми от банковите сметки на клиенти на „ПИБ“АД, тъй като печалбите били получени през 2014 г., т. е. четири години преди извършването на престъплението, за което на въззиваемата било повдигнато обвинение. В приходната част на анализа включил и: сумата от 231 228 лв., представляващ разликата между сумата от 236 920 лв. - деклариран през 2020 г. доход за 2014 г. на ответника Х. А. по декларация приета в ТД на НАП Варна на 18.12.2020 г. - и дължимия данък от 2 052, 01 лева; 18 468, 06 лева - разлика между деклариран доход от 20 520, 07 лева за 2017 г. с декларация по ЗДФЛ, приета в ТД на НАП на 08.02.2021 г., и дължим данък от 2 052, 01 лева; 9 012, 09 лева - представляваща разлика между деклариран доход от 10 013, 43 лева за 2016 г. и дължим данък – 1001, 34 лева, както и сумата от 8 468, 07 лева - разликата между деклариран доход в размер на 10 520, 07 лева и данък – 2 052 лева; 13 224, 87 лв. - разлика между декларирани за 2018 г. доходи от 13 583, 19 лв. с декларация по чл. 50 ЗДДФЛ, приета на 30.04.2019 г., и данък – 358, 32 лева. Допълнител е, че тези доходи Х. А. огласил с декларации, депозирани на 08.02.2021 г., след като бил поканен от данъчните органи въз основа на констатации на проверяващ екип, обективирани в протокол от 07.01.2021 година.

Въз основа на обобщените данни на СИЕ и представените по делото доказателства относно обичайните и извънредни разходи на проверявания и свързаните с него лица въззивният съд приел, че за проверявания период те възлизали на 1 311 090, 70 лв. – разходи за издръжка по данни на НСИ (82 342, 17 лева), разходи за платени данъци, такси и парична гаранция по ДП № 4/2019 г. на ОслС Силистра (21 303, 52 лв.), разходи за пътувания в чужбина (10 104, 48 лв.), вноски за погасяване на банкови кредити (319 360, 82 лева), разходи за обзавеждане, такси за поддръжка на недвижими имоти (15 340, 05 лв.), разходи за залози (180 642, 24 лв.), разходи за погасяване на заем от „Брейн Брос Медия“ ЕООД (95 000 лв.), разходи за придобиване на дружествени дялове (2 000 лв.), разходи за покупка на стоки по ПОС (294 626, 86 лв.), разходи за придобиване на недвижими имоти и движими вещи (160 259,08 лв.), разходи за преводи към трети лица (130 106, 54 лв.).

Съдът е посочил, че не съставляват разход, поради което и не следва да бъдат включвани в анализа за определяне на несъответствието, изтеглените от ответниците в брой парични средства в раземр на 45 930, 52 лева. Допълнил е, че, за да бъде включена дадена сума като разход, следва да бъде доказано за какво същата е потребена, като проверяваното лице не е длъжно да доказва за какво е разходвана преминала през банковите му сметки сума. Тежестта за доказване на това обстоятелство е прието да е върху ищеца, а щом не е установено за какво са изразходвани паричните средства, то и по аргумент от дадените с ТР №4/2021г. на ОСГК на ВКС разрешения тези суми не следвало да участват в направата на извода за несъответствие.

При тези мотиви нетният доход за целия проверяван период, формиран като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране (1 420 327, 72 лв.) и обичайните и извънредни разходи (1 311 090, 70 лв.) бил 109 237, 02 лева. Съпоставката със стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито от ответниците имущество (160 239, 08 лева) сочела, че не е налице несъответствие от 150 000 лева, поради което правото на държавата да отнеме имуществото на ответниците не е възникнало.

За да реши спора между страните, апелативният съд е приел, че дори при извод за значително несъответствие, исковете подлежат на отхвърляне, защото не е установено извършената от ответницата престъпна дейност да е довела до придобиването на имуществото, което се претендира за отнемане. Мотивирал се е, че недвижимите имоти са придобити през 2015 г. и 2016 г., а движимите вещи – през 2017 г., т.е. преди периода на извършеното престъпление. Зачел е и твърдението на ищеца, че до приключване на досъдебното производство ответницата С. М. е възстановила сумата от 244 921, 02 лева, предмет на обвинението, поради което санкционирането на ответниците с отнемане на имущество по реда на ЗОНПИ би представлявало непропорционална намеса в правото им на собственост.

При тези мотиви решението на окръжния съд за отхвърляне на исковете е потвърдено.

Настоящият състав на ВКС, III ГО, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска. Съображенията за това са следните: допускането на касационно обжалване на въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

За да отхвърли предявените искове, въззивният съд не е отрекъл нито необходимостта да бъдат изследвани разходите на ответниците, включително тези за залози при хазартни игри, нито нуждата да се анализира превишението на общия размер на приходите над общия размер на разходите и величината от това сравнение. В основата на решаващия му извод е мотивът, че санкционирането на проверяваните лица с отнемане на процесното имущество, представляващо намеса в правото на собственост, макар и законосъобразно, не е пропорционално на преследваната от закона цел. Обосновал се е с липсата на справедлив баланс между нуждите на общия интерес, правото на проверяваните на мирно ползване на собствеността и тежестта, която те биха понесли с налагане на санкцията по отнемане на имуществото им. Посочил е, че крайният извод за неоснователност на исковете не би бил различен, независимо от установените стойности на нетния доход за целия проверяван период, формиран като разлика между доходите, приходите и източниците на финансиране и обичайните и извънредни разходи (част от които е отел да са разходите за залози в хазартни игри), и стойността на наличното в края на проверявания период възмездно придобито имущество. Мотивирал се е с липсата на каквато и да е връзка между престъпната дейност на ответницата и имуществото, към което ищецът е насочил претенциите си. По изложените съображения разрешението на първите четири въпроса не оказва влияние върху изхода на спора.

При обосноваване на всички въпроси касаторът навежда оплаквания, свързани с обосноваността на правните изводи на съда – касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, което в производството по чл. 288 ГПК не може да бъде проверявано. Въззивният съд е изпълнил задълженията си, като е обсъдил всички относими доказателства и правнорелевантни факти и е посочил кои от тях намира за установени и въз основа на кои доказателства. Той е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да формира правни си изводи. Дали оценката на доказателствата е правилна е въпрос по съществото на спора и в производството по селекция на касационната жалба тя не може да се проверява.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и предвид искането на адвокат Д. К. следва да бъде определено и присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА в размер на 1 500 лева с оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото пред касационната инстанция, реално извършените процесуални действия и при съобразяване на задължителните за националните юрисдикции указания по точното тълкуване и приложение на правото на ЕС, дадени с решението по дело С-438/22 на СЕС.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ВКС и дължимата държавна такса за настоящото производство по чл. 288 ГПК в размер на 30 лв., която не е събрана предварително.

При тези мотиви Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,