Определение № 767 от 18.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 3230/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Й. С. от [населено място] срещу въззивно решение № 1236 от 10.06.2015 г., постановено по в. гр. д. № 885/2015 г. на Софийски апелативен съд, 7 състав, с което след отмяна на решение № 17670 от 24.10.2014 г. по гр. д. № 3454/2012 г. на Софийски градски съд, І-7 състав, е отхвърлен предявеният от касатора против Гаранционен фонд иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ за заплащане на сумата 70 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 13.04.2008 г. ПТП, и са присъдени разноски на Гаранционен фонд в размер на 6 360 лв. Решенията са постановени при участие на П. А. П. като подпомагаща страна на страната на ответника Гаранционен фонд. В касационната жалба се прави искане за отмяна на въззивното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК. Навеждат се оплаквания срещу извода на въззивния съд, че неимуществените вреди от проявилата се вследствие на произшествието симптоматична посттравматична епилепсия са предмет на обезщетяване в производството по гр. д. № 11496/2010 г. на Софийски районен съд, 45 състав, в което е разгледан иск на касатора за обезщетяване на неимуществени вреди от същото ПТП. Касаторът поддържа, че с исковата молба по посоченото дело не е претендирал обезщетение за неимуществени вреди във връзка с получената епилепсия, а искането му за изменение на иска чрез включване на претенция за заплащане на обезщетение за такива вреди е оставено без уважение. Поради това счита, че позоваването на въззивния съд на мотивите към невлязлото в сила решение по гр. д. № 11496/2010 г., в които е отразено, че при определяне на справедливото обезщетение по чл.52 ЗЗД се съобразяват и вредите от епилепсията, противоречи на материалния и процесуалния закон и води до необоснованост на обжалваното решение. С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В срока по чл.287, ал.1 ГПК не са постъпили отговори от ответника по касация Гаранционен фонд и от подпомагащата страна П. А. П.. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че макар да е пасивно легитимиран да отговаря по предявения от Б. Й. С. иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ за обезщетяване на вреди от ПТП, настъпило на 13.04.2008 г. по вина на участващия като подпомагаща страна водач П. А. П., управлявал превозно средство без наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, ответникът Гаранционен фонд не дължи обезщетение за претендираните по конкретното дело неимуществени вреди - болки и страдания от проявила се вследствие на произшествието симтоматична посттравматична епилепсия, тъй като тези вреди са взети предвид при постановяване на решение от 24.07.2012 г. по гр. д. № 11496/2010 г. на Софийски районен съд, с което на ищеца е присъдено обезщетение по чл.52 ЗЗД за неимуществени вреди от същото произшествие. Въззивният съд не е възприел извода на първоинстанционния съд, че неимуществените вреди във връзка с проявилата се епилепсия се претендират като вреди от състояние на ексцес и не са били предмет на обезщетяване в рамките на по-рано заведеното гр. д. № 11496/2010 г. Без да анализира съдържанието на исковата молба, по която е образувано неприключилото с окончателен съдебен акт гр. д. № 11496/2010 г., Софийски апелативен съд е направил извод, че „прочитът на решението на СРС, вкл. и на диспозитива на този акт”, сочи, че наличието на епилепсия е взето предвид при решаване на спора по предходното дело. В зависимост от така направения извод съдът е преценил иска по чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./ като неоснователен и го е отхвърлил за целия претендиран размер от 70 000 лв. По допускане на касационното обжалване: В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал следните въпроси, с които е обосновал общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК: 1. Съставляват ли мотивите на съдебните решения източници на информация за предмета на спора по делата, по които са постановени; 2. Следва ли въззивният съд да зачита факти и обстоятелства по друго дело, по което няма постановено влязло в сила решение; 3. Следва ли съдът да очертава спорния предмет на делото въз основа на анализ на събраните по същото доказателства, включително и чрез съпоставка на тези, които си противоречат. Допускането на касационно обжалване по първия въпрос се поддържа на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдение, че при разрешаването му въззивният съд се е отклонил от задължителната съдебна практика в решение № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г. на ВКС, І т. о. За втория въпрос се сочат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК като се твърди противоречие на въззивното решение със задължителната практика в решение № 49/14.04.2011 г. по т. д. № 561/2010 г. на ВКС, І т. о., и с практиката в постановените по реда на отменения Граждански процесуален кодекс от 1952 г. решение № 2877/30.06.1980 г. по гр. д. № 1280/80 г. на ВС, І г. о., и решение № 762/23.10.1990 г. по гр. д. № 688/90 г. на ВС, ІІІ г. о. Относно третия въпрос касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с аргумент, че неговото разрешаване от въззивния съд противоречи на задължителните постановки в т.5 от ППВС № 6/21.02.1979 г. Преценени в аспекта на указанията и разясненията, дадени с т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, първите два въпроса са от значение за изхода на конкретното дело и отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да отхвърли предявения от касатора иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.”а” КЗ /отм./, въззивният съд се е позовал на мотивите към невлязлото в сила решение по гр. д. № 11496/2010 г. на Софийски районен съд и това е обусловило решаващите му изводи за неоснователност на иска. По отношение на тези въпроси е осъществена и допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като при разрешаването им въззивният съд се е отклонил от последователната и задължителна практика на ВС и ВКС, според която предмет на делото е спорното материално право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба; източник на силата на пресъдено нещо, с която се разрешава спорът за съществуване или несъществуване на претендираното или отричано с исковата молба материално право, е диспозитивът на влязлото в сила решение, с оглед на който следва да се преценява и непререшаемостта на спора поради забраната на чл.299 ГПК; мотивите към решението, в които се съдържат констатации на съда относно доказателствените и правнорелевантни факти по делото, не се ползват със сила на пресъдено нещо. Задължителната практика в посочения смисъл е залегнала както в посочените от касатора решения по чл.290 ГПК - решение № 49/14.04.2011 г. по т. д. № 561/2010 г. на ВКС, І т. о., решение № 16/24.03.2011 г. по т. д. № 354/2010 г. на ВКС, І т. о., и решение № 43/13.02.2012 г. по гр. д. № 229/2011 г. на ВКС, І г. о., така и в Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по тълкувателно дело № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС - т.18, с което е изяснена ролята на мотивите към съдебното решение и е отречена възможността те да бъдат обжалвани самостоятелно, отделно от самото решение. Констатираното отклонение от задължителната съдебна практика е основание въззивното решение да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения от касационната инстанция, в съответствие с указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, процесуалноправен въпрос за значението на мотивите към невлязлото в сила решение по друго дело между същите страни при определяне предмета на спора по висящото пред съда дело. При наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не следва да се обсъжда сочената в изложението казуална практика на ВС, представена за доказване на основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Касационно обжалване не следва да се допуска по третия формулиран в изложението въпрос - за възможността съдът да очертае предмета на делото въз основа на анализ на събраните по делото доказателства. Преценката на въззивния съд, че претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди от причинена вследствие на процесното ПТП епилепсия е разгледана при постановяване на невлязлото в сила решение по заведеното по-рано дело срещу Гаранционен фонд, не е обвързана с преценка на доказателства, а е основана изцяло на мотивите към решението. С оглед на това поставеният въпрос не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и е безпредметно да се обсъждат твърденията на касатора за противоречие на въззивното решение със задължителната практика в ППВС № 6/1979 г. Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,