Определение № 301 от 02.02.2026 г. на ВКС по т. д. № 2072/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Столична Община против решение № 298 / 30.05.2025 г. по в.т.д. № 164/2025 г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение №1695/05.12.2024 г. по т.д. № 1034/2023 г. на СГС за отхвърляне на иска на касатора против „Инфра Роудс“ЕООД с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 66 616,18 лв., представляваща връщане на дадено по договор с рег. № С0А16-ДГ55-81/18.02.2016 г. за изпълнението на следните СМР по части: „консервации и реставрации“ - „реинтеграция на оригинална зидария в опус тестацеум (кула и стена) с преупотребени оригинални тухли и разтвор по рецепта на технолог“, „реинтеграция на оригинална зидария в опус микстум еднолицева с разтвор по рецепта на технолог с преупотребени оригинални тухли и камък с разтвор по рецепта на технолог“, „консервационен /запечатващ/ надзид над късна крепостна стена и кула в опус тестацеум с тухли, изработени по поръчка с р-ри 30/30/4 см и разтвор по рецепта на технолог“, „консервационен надзид за запечатване на ранната крепостна стена в опус микстум от преупотребени камъни и тухли“ и „консервационен надзид за запечатване на зидовете на помещения от антични сгради с преупотребени камъни и разтвор по рецепта на технолог“; от част „конструкции“ - „боядисване на стоманена профилна кутия“ и „боядисване на стоманена профилна кутия“; от част „ВиК“ - „доставка и монтаж на рш от готови бетонови елементи до 2м“; от част „електро“ - „клеморед 6мм2-2х 8бр.“ и „монтаж на клеморед в основа на метален стълб“ и е прекратено производството по исковата молба. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно. Излага основания по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „Инфра Роудс“ЕООД оспорва основателността на касационната жалба. Оспорва наличието на основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване и по същество касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че производството по т.д. № 1034/23год.пред СГС е било образувано след развило се заповедно производство по заявление от Столична Община за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „Инфра Роудс“ ЕООД за сума в размер на 66 616,18 лв., представляваща недължимо платена за строително-монтажни работи по сключен между Столична Община и „Инфра Роудс“ ЕООД договор с рег.№ СОА16-ДГ55-81/ 18.02.2016г.; издадена заповед № 7967 от 16.03.2023год. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и след постъпило от длъжника възражение, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Въззивният съд е установил, че на кредитора е било връчено съобщение да предяви иск за установяване на своето вземане в едномесечен срок, като подадената от Столична община срещу „Инфра Роудс“ ЕООД искова молба е с петитум ответникът да заплати на ищеца на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и при условията на евентуалност – на основание чл. 79, ал.1 вр. с чл. 266, ал.1 вр. с чл. 268, ал.1 от ЗЗД сумата от 66 616.18 лв. по договор с рег.№ СОА16- ДГ55-81/18.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на получаване на поканата за доброволно плащане - 23.03.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. След указания на съда по Разпореждане № 4174 от 14.06.2023год., ищецът е уточнил / молба вх.№ 62113/29.06.2023год./, че исковата му претенция е осъдителна. С оглед на това е формулирал и осъдителен петитум на исковата молба. В с.з. на 30.04.2024г. след оттегляне на предявената с исковата молба евентуална искова претенция първоинстанционният съд е прекратил производството по евентуалния иск на основание чл. 232 от ГПК. Определението е влязло в сила. САС е констатирал, че по главния иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД първоинстанционния съд е постановил обжалваното във въззивното производство решение, като е уважил осъдителния иск. Счел е, че обжалваното решение се явява недопустимо, тъй като e постановено по осъдителен иск на кредитор, в полза на който е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу същия длъжник и за същото вземане. Изложил е съображения, че с разпоредбата на чл. 416 ГПК законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК значението на изпълнителен титул, въз основа на който кредиторът може да пристъпи към принудително изпълнение на отразеното в съдържанието на заповедта за изпълнение парично задължение. След издаване на заповед за изпълнение кредиторът не разполага с правен интерес от предявяване на осъдителен иск, при условията на кумулативност, срещу длъжника за изпълнение на същото задължение, включително в случай на оспорване с възражение по чл. 414 ГПК Оспорването, съставлява процесуална пречка за влизане на заповедта за изпълнение в сила и наред с това поражда необходимост от защита на оспореното вземане по пътя на исковия процес. Кредиторът няма право на избор относно вида на иска, чрез който следва да защити вземането си, тъй като искът е посочен изрично в разпоредбата на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК – „иск за установяване съществуването на вземането“. Следователно предвиденият в закона специален ред за защита изключва допустимостта на осъдителен иск за присъждане на вземането, предмет на оспорената заповед за изпълнение. Ако въпреки наличието на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК кредиторът предяви осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, то осъдителният иск е недопустим поради липса на правен интерес, което от своя страна води до недопустимост и на постановеното от съда решение. Правен интерес от предявяването на осъдителен иск, вместо специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК или в обективно съединение осъдителен иск, при условията на кумулативност, със специалния установителен иск по чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК, може да възникне според САС единствено в хипотезата на обезсилване на издадената заповед за изпълнение, извършено от заповедния съд, преди приключване на исковото производство било по искане на кредитора – ищец, било служебно - поради наличие на предпоставките на чл. 415, ал. 5 ГПК, когато заявителят не е представил доказателства, че е предявил иска в посочения в 415, ал. 4 ГПК едномесечен срок. В тази хипотеза осъдителният иск остава единственият възможен способ за защита на спорното вземане и поради това сезираният първоинстанционен съд, ако обезсилването е настъпило преди неговото произнасяне, следва да съобрази отпадането на процесуалната пречка за присъждане на вземането, предмет на вече обезсилената заповед за изпълнение и да разгледа така предявеният осъдителен иск. САС е посочил, че случаят не е такъв, тъй като нито се твърди, нито се установява по делото издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл.410 ГПК да е била обезсилена от заповедния съд, което би определило предявеният осъдителен иск като единствен възможен способ за защита на спорното вземане,респ. обосновало извод за неговата допустимост. Акцентирал е, че извод за допустимост на предявения осъдителен иск не би могъл да се основава на преценката на исковия съд за недопустимост на заповедното производство, тъй като в исковото производство по чл.415 ГПК не се осъществява контрол, дори и косвен върху законосъобразността на издадената заповед за изпълнение, включително и досежно допустимостта на заповедното производство. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Допустимо ли е предявяване на осъдителен иск по чл.415 ГПК след подадено възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, когато съдът не е постановил изрично обезсилване на заповедта, но последната е загубила изпълнителна сила по силата на закона?; 2/Длъжен ли е въззивният съд да даде указания на страната при евентуална констатация за недопустимост, когато такава не е направена от първоинстанционния съд и делото е приключено по същество?; 3/Може ли въззивният съд да прекрати делото поради недопустимост на иска, когато първата инстанция е дала противоречиви указания, които страната е изпълнила добросъвестно и така е изгубила процесуална възможност за защита? Касаторът се позовава на допълнително основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, без да сочи конкретна практика на ВКС, на която противоречи въззивното решение. Съставът на ВКС намира следното: По първия правен въпрос касаторът обосновава довод, че издадената заповед за изпълнение е изгубила изпълнителната си сила по силата на закона, тъй като е било подадено възражение от длъжника. Нито въззивният съд приема в мотивите си, нито законът /ГПК/ предвижда сочената от касатора правна последица при подаване на възражение срещу заповед за изпълнение, издадена на осн. чл.410 ГПК. В този случай при подаване на възражение заповедта за изпълнение не влиза в сила и докато е висящо исковото производство по чл.415 ГПК няма основание за издаване на изпълнителен лист, такъв се издава в хипотезите на чл.416, ал.1 ГПК – при оттегляне на възражението или по чл.416, ал.2 ГПК – след влизане в сила на съдебното решение за уважаване на установителния лист за вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение. Втори и трети правен въпрос са свързани и касаят задълженията на въззивния съд във връзка с проверка допустимостта на иска по чл.415 ГПК относно вземане, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, при дадени от първоинстанционния съд указания и изпълнение от ищеца на същите, с които въззивният съд не е съгласен. По същия процесуалноправен въпрос не е налице съдебна практика на ВКС, поради което следва да бъде допуснато касационно обжалване на обжалваното решение, на осн.чл.280,ал.1, т.3 ГПК. Касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 681,20 евро /равностойни на 1 332,32 лв./ за разглеждане на касационната жалба по същество. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение