Определение № 142 от 20.03.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4495/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Я. чрез особения му представител адвокат К. И. против решение № 239 от 13.07.2018 г., постановено по гр.д. № 350 по описа за 2018 г. на Окръжен съд-Перник в частта, с което е отменено решение № 9 от 16.02.2018 г. по гр.д. № 983/2016 г. на Районен съд-Радомир за отхвърляне на предявения по реда на чл.346 ГПК иск за сумата 3 725.50 лв. и вместо него е постановено друго за осъждане на Д. П. Я. да заплати на Р. С. Я. сумата 3725.50 лв., представляваща направени разноски за неотложни ремонти на делбената сграда – ремонт на покрив и поставяне на дограма на първия етаж. Въззивното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до претендираната сума от 8950 лв. е влязло в сила като необжалвано. Р. С. Я. не е подала писмен отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване настоящият съдебен състав съобрази следното: Въззивният съд е приел, че гласните доказателства и свидетелските показания на Н. П. С., М. М. В. и А. Т. А. и експертното заключение установяват, че през 2011 г. /по време на фактическа раздяла с ответника/ Р. Я. и дъщеря й със средства на първата са извършили ремонт на покрива и смяна на дограмата на първия етаж, тъй като покрива течал, а дограмата била в лошо състояние и духало през зимата. Стойността на необходимите разноски е установена от експертното заключение и ответникът дължи половината от тях с оглед правата си в съсобствеността или сумата 3725.5. лв. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя въпросът: длъжна ли е въззивната инстанция да обсъди всички факти и обстоятелства, които са от съществено значение за спора, да обсъди всички доводи на страните и да изложи мотиви за тях, както и да направи задълбочен анализ на всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Въпросът е обоснован с твърдението, че въззивният съд не е обсъдил част от установените от свидетелите факти, а именно, че ремонта е извършен и заплащан от дъщерята на страните, нито доводите на ответника във връзка с тези факти. Въпросът е относим към данните по делото и начина на формиране на волята на съда, като по него е дадено тълкуване в трайната практика на ВКС /вкл. и посочената от касатора/, на което тълкуване въззивното решение противоречи и е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение