Определение № 185 от 12.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3586/2015 г.

Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК. С решението си от 17.10.2014 год. по гр. д. № 575/2014 год. Хасковският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 14.01.2014 год. по гр. д. № 1002/2013 год. на Хасковския районен съд, с което са осъдени И. Г. Й. и Г. Г. Й. от [населено място] да премахнат стената и вратата, с които е преградена стълбищната площадка на втория етаж към самостоятелен обект с идентификатор 77181.11.60.1.2 в сграда с идентификатор 77181.11.60.1, със застроена площ 115 кв. м., на два етажа, с предназначение жилищна сграда, многофамилна, която преграда, както е показано на скицата към заключението на вещото лице – приложение № 2 /на л. 51/ със зелен цвят препятства достъпа на Т. Х. Т. от [населено място] до подпокривното пространство, като ответниците изместят тази стена и врата с 1.5 м. на юг, в положението, показано на същата скица в червен цвят, като скицата се счита неразделна част от решението, и са отхвърлени предявените от Т. Х. Т. срещу тях искове за връщане на стария ключ от входната врата на сградата от към [улица], за премахване на незаконни постройки в съсобствения поземлен имот с идентификатор 77181.11.60 – сградата-гараж с идентификатор 77181.11.60. 2 със застроена площ 21 кв. м., сграда-магазин за пиротехника и снек-бар с идентификатор 77181.11.60. 3 със застроена площ по скица 109 кв. м., а на място 133.56 кв. м., за премахване на кучето, отглеждано от ответниците в имота, подробно описано в решението, заедно с построеното за него помещение. Ищецът Т. Т., чрез пълномощника му адв. П. Т., обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с касационна жалба, подадена в срока по чл. 283 ГПК. Поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и иска неговата отмяна. В приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Счита, че произнасянето на въззивния съд по въпроса: необходимо ли е ищецът по иска по чл. 109 ЗС да доказва, че построеният в съсобствен имот от друг съсобственик строеж му пречи да упражнява правото си на собственост при условие, че същият е незаконен строеж или фактът, че строежът е незаконен е достатъчно основание искът да бъде уважен, е в противоречие на посочената съдебна практика – ТР № 31/84 год. по гр. д. № 10/84 год. ОСГК на ВС и решение № 1291 от 16.11.92 год. по гр. д. № 1038/92 год. на ІV г. о. на ВКС, което не е приложено. Ответниците по касационната жалба И. Г. Й., чрез адв. Д. С., и Г. Г. Й., чрез адв. В. А., оспорват наличието на релевираните основания за допускане на касационното обжалване с неотносимост на формулирания правен въпрос, евентуално оспорват жалбата като неоснователна. Същите са предявили насрещни касационни жалби против въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното в осъдителната му част, позовавайки се на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените в изложенията въпроси относно елементите на фактическия състав на негаторния иск по чл. 109 ЗС съобразно спецификата на конкретния иск за достъп до обща част в имота. Доколкото разглеждането на насрещните касационни жалби е обусловено от разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК, съдът следва да се произнесе на първо място по последната в настоящето производство с предмет допускане на касационното обжалване на обжалваното с нея въззивно решение. В тази връзка намира следното: За да потвърди първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска по чл. 109 ЗС за премахване на процесните две сгради в поземления имот, въззивният съд, препращайки на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, приел, че не са събрани доказателства за наличието на една от предпоставките за основателността на иска – наличието на неоснователни и противоправни действия или бездействия от страна на ответниците, които да пречат на ищеца да упражнява правата си на собственик в пълен обем. С оглед поддържания довод за незаконност на тези сгради поставеният от касатора въпрос дали този факт е достатъчно основание за уважаване на иска, без да е необходимо да се доказва в какво се състои преченето и с оглед съображенията в тази насока в мотивите на първоинстанционното решение в обратния смисъл, следва да се приеме същият за обуславящ извода на съда. Настоящият състав констатира, че по образуваното т. д. № 4/2014 год. на ОСГК на ВКС формулираният в т. 2б въпрос: „Необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право” е поставен с оглед уеднаквяване на съществуващата противоречива съдебна практика по него и обуславя спиране на настоящето производство до постановяване на решение по него по цитираното тълкувателно дело /мотивите по т. 1 на ТР № 8 от 7.05.2014 год. по т. д. № 8/2013 год. на ОСГТК на ВКС/. По изложените съображения и на основание чл. 292 ГПК настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.