Определение № 4255 от 01.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 976/2026 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), чрез служител А. Т. (с юридическо образование) срещу въззивното решение №185/28.10.2025 г. на Апелативен съд – Варна, постановено по в.гр.д. №336/2025 г. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на въззивното решение. Насрещната страна Л. Р. Р. с писмен отговор, чрез адвокат Е. С., оспорва жалбата. Твърди, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване поради липса на приложена съдебна практика, на която въззивното решение да противоречи. Излага, че цитираните от касатора решения са постановени преди приемане на ТР №4/2023 г., поради което не са относима съдебна практика, а обжалваното решение е постановено в съответствие с решението по гр.д. №704/2024 г. на ВКС. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Насрещната страна С. А. М., редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор и не изразява становище по жалбата. Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното: Въззивният съд потвърдил решението на първостепенния Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от КОНПИ срещу Л. Р. Р. и С. А. М. искове за отнемане в полза на Държавата на подробно описано незаконно придобито имущество, както следва: от Л. Р. Р. – на стойност 115 000лв., на основание чл.142, ал.2, т.1, във връзка с чл.141 от ЗОНПИ, представляващо: недвижим имот, находящ се в [населено място], [община], област Ш., а именно: апартамент №., [улица], ет.., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, със застроена площ от 61, 79 кв.м., заедно с избено помещение №. с площ от 8, 99 кв.м., както и 0, 04399 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № ., и от С. А. М. – на стойност 2 500лв., на основание чл.142, ал.2, т.5, във връзка с чл.141 от ЗОНПИ, а именно: лек автомобил, марка „О.“, модел „В.“, с рег. [рег.номер на МПС], с дата на първа регистрация ...г., рама № W., двигател № Y.. За да постанови този резултат, съдът приел, че по делото са надлежно установени следните факти: КОНПИ била сезирана с уведомление от Окръжна прокуратура – Ш. от 15.09.2022 г. за привличане на Л. Р. Р. като обвиняема по ДП № 1/2020 г. по описа на ОСлО при ОП Ш., прокурорска преписка № 2324/2019 г. за извършено от престъпление по чл.210, ал.1 вр. чл.209, ал.1 НК, което попадало в обхвата на чл.108, ал.1, т.10 от ЗОНПИ. Посочил, че по внесен на 13.09.2022г. обвинителен акт против ответницата за горепосоченото престъпление, било образувано НОХД №1835/22г. по описа на Районен съд – Шумен. С постановената по същото присъда №55/08.11.2022г., влязла в сила на 24.11.2022г., ответницата била призната за виновна, като на същата било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на което било отложено за срок от три години и четири месеца. Съдът констатирал, че с протокол от 20.09.2022 г., КОНПИ образувала проверка за установяване на значително несъответствие на проверяваното лице за периода от 20.09.2012 г. до 20.09.2022 г. Приел, че по време на същия Л. Р. била във фактическо съжителство със С. М., с когото имали общо дете, родено 2009 г. Съдът установил, че с решение №130/07.02.2024 г. Комисията образувала производство за отнемане на незаконно придобито имущество срещу Л. Р., а с решение №409/09.05.2024 г. взела решение за предявяване на иск за отнемане на незаконно придобитото от ответниците имущество. Въззивният съд определил правната квалификация на исковете по чл. 153, ал. 1 от ЗОНПИ. Приел, че „значително несъответствие“ по смисъла на закона ще е налице, когато размерът на несъответствието между имуществото и нетния доход на проверяваните лица надхвърля 150 000 лв. за целия проверяван период. Позовал се на дадените в ТР №4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС разрешения, според които не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период. Посочил още, че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Отбелязал още, че съгласно трайно установената практика на ВКС, отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ в края на периода се е увеличило в сравнение с това в началото му и това увеличение е над посочения в закона размер. Приел, че едва при установяване на такова превишение, на изследване подлежи въпросът, дали даден доход има законен характер, а отнемането се извършва при наличие на несъответствие. Последното ще е налице, когато превишението не е резултат от получен през проверявания период законен доход. Изложил още, че съгласно правилото на §1, т.2 от ДР на ЗОНПИ доходите, приходите и източниците на финансиране били не изчерпателно изброени, като акцентът бил поставен върху изискването за тяхната законност, т.е. да не са придобити от незаконен източник или от осъществяването на забранена от закона дейност. Приел, че начинът на получаване на паричните средства (в брой, превод по сметка в банка, системи за бързи разплащания и др.) бил неотносим към въпроса дали същите представляват законен доход, което зависело от основанието за тяхното плащане, съответно получаване. Въз основа на тези принципни разрешения, въззивният съд констатирал, че в началото на периода (20.09.2012 г.), притежаваното от проверяваното лице и фактическия му съжител имущество (суми по банкови сметки) било в общ размер от 78, 21лв. (т.4 от СИЕ от 03.02.2025г.). Установил, че през проверявания период ответниците придобили възмездно следното имущество: 1/ недвижим имот, придобит от Л. Р., представляващ апартамент №., находящ се в [населено място], [улица], ет.., с площ от 61, 79 кв.м., с идентификатор ... по КККР на [населено място], закупен с н.а.№..г., с пазарна стойност към момента на придобиване 57 400лв. Същият бил наличен в края на периода и бил на стойност 57 400 лв. 2/ лек автомобил, марка „О. В.“, с рег. [рег.номер на МПС], закупен на 17.11.2015г. от С. М., с пазарна стойност към датата на придобиване 2 500 лв. Същият бил наличен в края на периода и бил на стойност 2 500 лв. Съдът констатирал, че наличните парични средства по банкови сметки на ответниците в края на периода били в размер на 42, 86 лв. (т.22 от СИЕ). С оглед на горните факти, въззивният съд направил извод, че общо придобитото през проверявания период и налично към края му имуществото било на стойност от 59 942, 86лв. (т.23 от СИЕ неоспорена от ищеца). По отношение на получените през проверявания период от въззивниците законни доходи, приходи или източници на финансиране съдът направил извод, че същите били в общ размер на 523 261, 35 лв., от които: 1/ 20 093, 99 лв. доходи от начислен месечен облагаем доход, доходи, съгласно справки по чл.73 от ЗДДФЛ, социални помощи, получени суми от роднини (признати от ищеца), усвоени начални салда по банкови сметки, суми, получени по банкови сметки със законен източник/застрахователни обезщетения, признати от ищеца (т.7 от СИЕ); 2/ 18 040 лв. – приходи от продажба на МПС, придобити и отчуждени в периода; 3/ 485 127, 36 лв. – получени суми чрез системи за бързи разплащания (т.15 от СИЕ), без тези преведени от роднини в размер на 1 540, 38 лв. (т.5 от СИЕ). По отношение на тези суми, съдът кредитирал извода на вещото лице, че сред наредителите не фигурирал Д. О. оглу М. (свързан с престъпната дейност на проверяваното лице), поради което направил извод, че същите са част от приходите на ответниците. Заключил, че от доказателствата по делото не можело да се направи обоснован извод, че придобитото имущество било с неустановен или незаконен източник. Съдът приел, че разходите на ответниците за проверявания период възлизали на 191 123, 21 лв., от които: 1/ 139 972 лв. – разходи за издръжка на проверяваното лице и семейството му (т.8 от СИЕ); 2/ 1 262, 13 лв. – разходи за заплащане на данъци, такси и застраховки (т.11 от СИЕ); 3/ 23 510 лв. – разходи за придобиване на МПС, впоследствие отчуждени в периода; 4/ 4 033,53 лв. – разходи за задгранични пътувания (т.9 от СИЕ); 5/ 22 345, 55 лв. – преведени/изпратени суми от ответниците към трети лица чрез системи за бързи разплащания (т.16 и т.17 от СИЕ). Съдът не включил в графата разходи получените от трети лица суми чрез системи за бързи разплащания, които отнесъл към графа доходи, както и сумите изтеглени на ПОС терминал от 10 313, 69 лв. (т.12 от СИЕ) и АТМ или на каса от 50 304, 81 лв. (т.13 от СИЕ), тъй като техният сбор не превишавал данните за издръжка по НСИ. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът направил извод, че полученият от ответниците чист доход за проверявания период възлизал на 332 138, 14лв. Извършил съпоставка между стойността на наличното в края на периода имущество (59 942, 86 лв.) и стойността на притежаваното от проверяваните лица имуществото в началото на периода (42, 86 лв.), въз основа на която приел, че е налице увеличение на същото, но с оглед установения доход направил извод за липса на несъответствие в размер на 150 000 лв. В допълнение развил съображения, че изводът за липса на несъответствие не би се променил и ако към графата приходи не бъдат включени получените суми чрез системи за бързи разплащания в размер на 485 127, 36лв. Отбелязал, че в този случай ответниците нямало да имат установен положителен нетен доход, но с оглед стойността на придобитото от тях и налично в края на периода имущество (59 942, 86 лв.), същото не надхвърляло посочения в §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ размер от 150 000лв. за целия проверяван период. Съдът намерил за неоснователни твърденията на ищеца, че евентуално установеният отрицателен доход следвало да се сумира с размера на имуществото. Посочил, че доходът не следвало да се пресмята като отрицателна величина, т.к. съставлявал благо, с което се увеличавал патримониума на лицето, след приспадане на разходите, извършени за придобиване на това благо. Приел, че при липса на увеличение, същото не би следвало да се залага като величина, която да се сумира със сумата на имуществото. Отбелязал, че добавянето към имуществото на разходите, превишаващи брутните приходи представлява нарушение и на трите дефинитивни разпоредби на §1, т.3, т.4 и т.8 от ДР на ЗОНПИ и противоречи с трайно установената практика на ВКС, включително и с актуалната задължителна такава (ТР № 4/2021 от 18.05.2023г. на ОСГК на ВКС). Заключил, че в случаи като настоящия, когато стойността на самото имущество по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000лв., не се формира значително несъответствие по смисъла §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на §1, т.8 от ДР на ЗОНПИ. Тези съображения обосновали и крайния му извод за неоснователност на предявените искове. В изложението към касационната жалба касаторът обосновава хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК със следните въпроси: Допустимо ли е отъждествяването на придобитото и налично в края на периода имущество с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗОНПИ. Твърди, че същият е разрешен в противоречие с практиката на ВКС в решение №95/19.02.2025 г. по гр.д. №704/2024г. на ІІІ г.о. Въпросът е неточно формулиран и разглеждането му няма да доведе до промяна в крайния резултат по спора. Решаващите мотиви на въззивния съд за неоснователност на предявените искове са за липса на изискуемото се от закона несъответствие, които са изведени след анализ на размера на имуществото на проверяваните лица в началото и в края на периода, размера на неговото увеличение, както и на приходите и разходите в периода на проверката. Въпросът е свързан с допълнителното съображение на съда, че в случаите, когато стойността на самото имущество по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ не надвишава 150 000 лв., не би могло да се формира значително несъответствие по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, независимо от размера на нетните доходи по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ. Същото не представлява извод за „отъждествяване“ на понятието „имущество“ по § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ с понятието „значително несъответствие“ по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Изведено е след тълкуване на разпоредбите на закона и при съобразяване на задължителните разяснения дадени с ТР № 4/2021 от 18.05.2023 г. на ОСГК. По този въпрос не са налице както общата предпоставка за допускане на обжалването по чл.280, ал.1 ГПК, така и допълнително посоченото от страната основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. В изложението са поставени и въпросите: 1/ Допустимо ли е, предвид разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ, за законен доход да се признават всички получени парични преводи, без предварително изследване дали с оглед събраните по делото доказателства се установява законно основание за получаването им; 2/ Допустимо ли е, предвид разпоредбата на пар.1, т.2 от ДР на ЗОНПИ, за законен доход да се признават всички получени суми от продажба на имущество, без предварителен анализ дали за придобиването му са установени законни източници на средства; 3/ Следва ли парични суми, получени от трети лица с неустановен законен източник, както и изтеглени на ПОС терминал и каса парични средства да се изключат от разходната част на анализа, доколкото техният сбор не превишава данните за издръжка по НСИ. Навел твърдения за противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС в решение №50221/08.02.2023 г. по гр.д. №4789/2021г. на ІІІ г.о. и решение №71/25.06.2018 г. по гр.д. №2336/2017 г. на ІV г.о. Съставът на Върховния касационен съд намира, че няма основание за допускане на касационно обжалване и по тези въпроси. Както беше посочено, при постановяване на обжалваното решение въззивният съд направил анализ на имуществото на ответниците, доходите, приходите и разходите им през проверявания период, като посочил кои от получените суми отнася към приходи и кои към графа разходи и защо. В допълнение, съдът отбелязал, че дори всички суми получени от ответниците чрез системите за бързи разплащания да не бъдат включени като приход, отново не е налице несъответствие, предвид размера на увеличението на имуществото в края на периода. В този смисъл, разглеждането на въпросите не би довело до различен карен резултат по спора. Същото се отнася и до въпросите свързани със сумите получени от продажба на имущество (18 040 лв.), както и тези изтеглени на ПОС (10 313,69 лв.) и на АТМ (50 304,81 лв.). Изваждането на сумата от 18 040 лв. от графата доход и включването на сумите от 10 313, 69 лв. и 50 304, 81 лв. в графата разход, отново няма да се отрази върху крайния извод на съда, защото и в този случай няма да се постигне изискуемото се от закона несъответствие в размер на 150 000 лв. на наличното, спрямо притежаваното в началото на проверявания период имущество. В заключение, касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, тъй като не е налице соченото от жалбоподателя основание за това по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, нито е налице друго основание за служебно допускане на обжалването от касационната инстанция по чл.280, ал.2 от ГПК. На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати на Л. Р. Р. сумата от 500 евро, представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение. КОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за производството пред ВКС в размер на 15, 34 евро в полза на съдебната власт, по сметка на Върховния касационен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение,