Определение № 3017 от 11.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 756/2025 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Прокуратура на Република България срещу въззивно решение № 507/22.11.2024 г., постановено по в.гр.д. № 475/2024 г. по описа на Окръжен съд – Плевен в осъдителната му част, с която е потвърдено решение № 443/12.04.2024 г. по гр. д. № 5784/2023 г. на Районен съд – Плевен, като прокуратурата е осъдена на основание чл. 2б ЗОДОВ да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на наказателно производство по пр. пр. № 3307/2021 г. на РП – Плевен, както следва: на И. Ц. Й. сумата 1 000 лв., а на Л. Л. Д. и М. Л. П. сумата от по 1 200 лв., със законната лихва от 12.10.2023 г. Първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери от по 5 001 лв. В изложението си касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК, но конкретен правен въпрос не е формулиран. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на решение № 69/29.04.2020 г. по гр. д. № 3169/2019 г. на ВКС, IV г.о. и решение от 12.02.2004 г. на ЕСПЧ по жалба № 47287/1999 г. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационно обжалване намира следното: Въззивният съд е посочил, че наказателното производство по пр. пр. № 3307/2021 г. на РП – Плевен, образувано на 07.06.2021 г., е във връзка с осъществен състав на престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК за нанасяне на средни телесни повреди на четири лица от двама извършители. По отношение на подсъдимия М. М. Д., за извършеното от него престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. с ал. 1 НК с пострадал И. Й., е внесено споразумение за прекратяване на наказателното производство, одобрено на 27.10.2023 г. от РС – Плевен по нохд № 2249/2023 г. На 07.11.2023 г. е внесен обвинителен акт срещу подсъдимия О. Д. Л., причинил телесни повреди на Л. Д. и М. П., което не е приключило, като досъдебното производство е продължило около две години и пет месеца. Обсъждайки събраните по делото доказателства, позовавайки се и на разрешенията в относимата практика на ЕСПЧ, въззивната инстанция е приела, че в случая е нарушен разумният срок по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС за провеждане на производството по пр. пр. № 3307/2021 г. по описа на РП – Плевен. Вследствие на това, ищците безспорно са претърпели неимуществени вреди, изразяващи се в разочарование, несигурност, чувство за липса на справедливост и притеснения. Прието е, че моралните вреди се свеждат до обичайните за такива случаи негативни изживявания. Липсват доказателства за претърпени други по-специфични вреди и с по-висок интензитет, които да са пряка и непосредствена последица от неразумно бавните действия на правозащитните органи. Продължителността на воденото производство не се установява да е рефлектирало върху личния и социален живот на пострадалите и не са им причинени други неудобства освен типично присъщите. Предвид изложеното е направен извод, че сумата от 1 000 лв. за ищеца И. Й. и по 1 200 лв. за ищците Л. Д. и М. П. са справедливите и достатъчни компенсации за моралните вреди от неразумната продължителност на досъдебното производство. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата. Допускането на касационно обжалване на въззивно решение, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС (т. 1), правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Основателността на искането за допускане на касационен контрол се преценява само с оглед конкретните правни разрешения на въззивния съд, обусловили изхода на спора, доколкото във връзка с тях касаторът е изпълнил задължението си да формулира относим правен въпрос. Въззивното решение не може да бъде допуснато до касационно обжалване, без да е поставен обуславящ въпрос или на основания, различни от посочените в касационната жалба. В случая, в изложението на касатора липсва въобще формулиран правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК (и съобразно разясненията в цитираното по-горе тълкувателно решение), нито се съдържа обосновка по допълнителните условия за допускане на касационно обжалване. Изложението преповтаря съдържанието на касационната жалба, като наведените доводи представляват оплаквания за неправилност и необоснованост на възприетите фактически констатации и правни изводи на съда, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение