Определение № 846 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2023 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от С. И. П. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат М. против въззивно решение № 176 от 11.02.2023г. по в.гр.д. № 2093 по описа за 2022г. на Окръжен съд Пловдив, с което е потвърдено решение № 1899 от 30.05.2022г. по гр.д. № 17500/2020г. на Районен съд Пловдив като е отхвърлен предявения от него, в качеството му на поръчител отрицателен установителен иск, с правно основание чл.439, ал.1 ГПК, за недължимост на сумата от 12 985.50лв., главница по договор за кредит Овърдрафт № 30 от 14.08.2008г. и сумата 1 730.90лв., просрочена лихва за периода 14.08.2010г.- 6.01.2012г., ведно със законната лихва, считано от 6.01.2012г., като са присъдени разноски по делото. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Банка ДСК“ АД, с който се оспорват нейната допустимост и основателност. Изразеното становище е, че никой от поставените от касатора въпроси не е съотносим. Те не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, а и по отношение на тях не е налице посоченото специално основание, доколкото е налице установена съдебна практика, която е съобразена от взъззивния съд. Счита постановеният съдебен акт за правилен и законосъобразен. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото: Въззивният съд е приел иска за неоснователен, възприемайки установената фактическа обстановка за безспорна, а изводите на първоинстанционния съд за правилни. В случая изпълнителното дело № 26/2012г. е било образувано по подадена на 25.01.2012г.молба, въз основа на издаден на 11.01.2012г. изпълнителен лист. Счел е, че давностен срок не е текъл до постановяване на 26.06.2015г. на ТР № 2/2013г. на ОСГК на ВКС /пред вид приложимостта на постановките на ППВС №3 от 18.11.1985г./ След посочената дата, първото изпълнително действие е от м.07.2015г.- запор на трудово възнаграждение/. Подобни запори непръснато са били налагани до м.10.2017г. След това, кредиторът е подавал молби за извършване на изпълни действия - на 21.01.2019г./за опис на вещи/, на 3.10.2019г./за опис/, на 14.07.2019г. /запор на банкови сметки, и МПС, възбрана на недвижими имоти и опис на движими вещи/, а на 3.10.2020г. е подадена настоящата искова молба. Следователно, не е изтичал двегодишен срок на бездействие на взискателя, което изключва както възможността за приложимост на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, така и за изтичане на давността. Налице са предприети изпълнителни действия, всяко от което е прекъсвало давността. В представеното към касационната жалба изложение касаторът се позовава на основанията за допустимост по чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, без да я аргументира и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, във връзка със следните въпроси: 1. Имат ли действие хипотезите на чл.147, ал.1 и ал.2 ЗЗД в отношенията между кредитор, длъжник и поръчител по образувано изпълнително производство, при споразумение, сключено между длъжник и кредитор, без съгласието на поръчителя?, 2. Прекъсват ли срока по чл.433, ал.1, т.8 ГПК искания за изпълнителни действия срещу длъжник, по отношение на поръчителя, срещу когото е налице бездействие от страна на взискателя?, 3. Следва ли, за да прекъснат погасителната давност, действията по принудително изпълнение да са предприети по висящ изпълнителен процес, с оглед тяхната надлежност?, 4. При прекратяване на изпълнителния процес – от коя дата започва да тече погасителната давност за притезанията по изпълнителния лист?, 5. Извънсъдебните плащания от длъжника към взискателя по изпълнителното дело и сключването на извънсъдебно споразумение, възпрепятстват ли реализиране правата на поръчителя по суброгация? и 6. Следва ли въззивният съд да обсъди всички възражения и оплаквания относно неправилността на постановения първоинстанционен акт? Твърди противоречие на въззивния акт с приетото в ТР № 2/2015г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГК на ВКС и ТР № 5/2022г.по т.д.№ 5/2019г.на ОСГТК. Имайки пред вид гореизложените мотиви, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси не следва да се допуска касационно обжалване, доколкото повечето не са от значение за изхода на спора и не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост /въпроси № 1 - 5, защото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд/, а за всички не са налице посочените специални основания. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС – материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В случая поставените от касатора въпроси с № 1, 2, 3, 4 и 5 не отговарят на тези условия. Първият и петият от поставените въпроси, по начинът по който са поставени са общи, без да са релевантни на настоящия спор, който визира хипотеза на сключено между длъжник и кредитор споразумение в хода на изпълнителния процес, което е свързано с преструктуриране на дълга с разсрочване на изпълнението на длъжника, въз основа на нов погасителен план и при променен размер на погасителните вноски. В тази хипотеза, съгласно установената практика /вж.напр.решения по т.д.№ 2483/2014г.на ІІ т.о., т.д.№ 729/2015г.на І т.о./ за поръчителя не отпада задължението за изпълни, съгласно останалите клаузи на първоначално договореното, но в новите срокове и размери на погасителните вноски. Противоречие с цитираното от касатора решение по т.д.№ 3696/2014г. на І т.о. няма, доколкото то е постановено по друг въпрос, при различна фактическа обстановка. /Разглежданата в решение по т.д.№ 3696/2014г. хипотеза е относно промени в съдържанието на договора, сключен между кредитора и длъжника, без съгласие на поръчителя, но преди образуване на изпълнителното производство и се обсъждат различни възможности, касаещи промяна в съдържанието на договора, утежняващи отговорността на длъжника. Независимо от различията, водеща е постановката, че при „договори с продължаващо изпълнение, поръчителят се освобождава от отговорност единствено за задълженията с падеж, следващ първоначално уговорения, но не и за тези, чийто падеж попада в рамките на първоначално определения такъв. Той отговаря и в хипотеза на предсрочна изискуемост, обоснована с неизпълнение на задължения с падежи до първоначално уговорения краен срок“/. Независимо, че не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, във връзка с втория поставен въпрос следва да се посочи следното: Поръчителят е солидарен длъжник, дължащ един и същ предмет на задълженията с длъжника. Затова и доколкото взискателят може да получи изпълнение само веднъж, изпълнителните действия по отношение на един от солидарните длъжници, срещу които е образувано изпълнително дело въз основа на един изпълнителен лист, рефлектират върху останалите. Третият поставен въпрос е ирелевантен, защото той съдържа условието, че въззивният съд преценявал дали предприети изпълнителни действия са довели до изтичане на давността за периода, в който изпълнителното производство е спряно /не е било висящо/, а видно от гореизложените мотиви, настоящият случай не е такъв. Четвъртият поставен въпрос предпоставя прекратяване на изпълнителното производство, а в случая въззивният съд не е приел за установено да има такова. В случая релевантният въпрос не е за началният момент, от който тече погасителната давност по отношение на вземането, а относно приложението на нормата на чл.115, ал.1, б.”ж” ЗЗД по изпълнителни дела, образувани за принудително събиране на вземания преди 26.06.2015г. и той е разрешен от въззивния съд при съобразяване с ТР № 3 от 28.03.2023г.по т.д.№ 3/2020г.на ОСГТК на ВКС, съгласно което „погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013г., ОСГТК“. Последният поставен от касатора въпрос е разрешен в съответствие с установената практика, изискваща въззивният съд да обсъди всички изложени от страната възражения, както и оплакванията й относно неправилността на постановения първоинстанционен акт. Правилността на изведените изводи обаче не могат да са предмет на проверка в производството по допустимост. Изложеното дотук изключва и приложимостта на другото посочено от касатора специално основание за допустимост – очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, доколкото същата предполага видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно, без необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, а подобен порок, в случая не се установява. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд