Определение № 2764 от 02.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3691/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М. против определение № 6881//05.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 5277/2023 г. от VІ-и състав на СГС. Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, съдът е потвърдил разпореждане на СРС, с което е върната исковата молба на жалбоподателя. Съдът е приел, че ищецът не твърди да е осъществено нарушение на норми на ЕС, предоставящи права на частноправни субекти, като в подадените искови молби се твърди, че не са предприети действия по подадени жалби. Тези твърдения съдът е приел, че не са основания за да се квалифицира предявен иск по смисъла на ЗОДОВ, поради което е прието, че правилно исковата молба е върната, като недопустима. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, в противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и че определението на това основание е и очевидно неправилно, без да се излагат доводи в тази насока. Сочения правен въпрос е, за да е налице основанието по чл.126, ал.1 ГПК, необходимо ли е да е налице пълен обективен и субективен идентитет между делата. По така поставения правен въпрос съдът не е формирал правни изводи, още по-малко това произнасяне да е обосновало изводите на съда относно недопустимостта на предявения иск. Само на това основание не може да се търси противоречие с практиката на ВКС по този въпрос, като и не може да бъде основание за допустимост на касационното обжалване. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане до касационно обжалване на определението на СГС. Водим от горното, състав на ВКС