Определение № 481 от 17.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3733/2018 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество чрез процесуален представител Д. С. – главен инспектор в ТД-В. на КПКОНПИ срещу решение № 76 от 19.06.2018 г. по в.гр.д. № 181/2018 г. на Апелативен съд Варна, с което се обезсилва решение № 273 от 19.02.2018 г. по гр.д. № 2606/2015 г. на Окръжен съд Варна и е прекратено производството поради недопустимост на исковете по чл.28, ал.1 ЗОПДИППД-отм., вр. с §5 ПЗР ЗОПДНПИ-отм., против С. П. М., Н. С. М., „Матеев и синове“ ЕООД, „Матеев и син“ ЕООД и „Траминер“ ООД, тъй като проверката на Комисията за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество не е приключила в срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД /отм./. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е очевидно неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона, а в изложение към нея се поддържа и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса за характера на срока по чл.15, ал.2 ЗОПДИППД-отм. Касаторът счита, че въпросът е разрешен в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. С определение № 48/05.02.2019 г., настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение е постановил спиране на производството по ч.гр.д. № 3733/2018 г. до произнасянето по тълкувателно дело № 1/2018 г. на Общо събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд по въпроса „Какво е правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество”.. С решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълкувателното дело, се приема, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. С оглед отговора на повдигнатия правен въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че даденото разрешение от въззивния съд в обжалваното решение противоречи на цитираното тълкувателно решение № 1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк.дело №1/2018 на ВКС, ОСГК, което е основание за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение