Определение № 580 от 27.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2217/2018 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. С. М. чрез пълномощника й адвокат М. К. против решение № 377 от 6.03.2018 г., постановено по гр.д. № 911 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Варна, с което е потвърдено решение № 771 от 24.02.2017 г. по гр.д. № 14936/2014 г. на Районен съд-Варна за извършване на съдебна делба чрез изнасяне на публична продан на имот с идентификатор 10135.5421.39 и построената в него сграда с идентификатор 10135.5421.39.1 и всички други приращения, като получената цена се разпредели поравно между Г. С. М. и Л. В. Б.. Л. В. Б. чрез пълномощника си адвокат М. В. е подал отговор на касационната жалба по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и претендира направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Въззивният съд, кредитирайки заключението на съдебно-техническата експертиза, е приел, че за местността „Малка чайка“, където се намира имотът няма одобрен ПУП-ПРЗ, нито местността е определена за селищно образование и за нея съществува план за новообразуваните имоти, поради което имотът е земеделски. Доколкото имотът не е в регулация за него не важат изискванията на ЗУТ, а за земеделски имот следва да бъдат спазени изискванията на чл.72 ЗН, която норма определя минималните размери на различните земеделски имоти при делбата. Тъй като процесният имот е под посочените граници, то той е неподеляем, както е посочило и вещото лице и делбата му следва да се извърши чрез изнасянето му на публична продан. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката поставя шест въпроса, свързани с приложението на Конституцията на Република България и на правото на Европейския съюз като пряко приложимо право, които не могат да обосноват основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не могат да бъдат свързани с релевантния за изхода на спора и залегнал в мотивите на съда въпрос дали при преценка поделяемостта на имота следва да се приложат изискванията на ЗУТ или на чл.72 ЗН. Въпроси от 7-ми до 24-ти са свързани с извода на съда, че след като имотът не е урегулиран с подробен устройствен план, то същия е земеделски по своя характер и с отказа на съда да изиска становище от главния архитект по чл.201 ЗУТ за поделяемостта му. Същите следва да бъдат обобщени до въпроса: по какви критерии се определя дали поземлен имот е земеделски или урбанизиран по своя характер с оглед това дали при преценка реалната му поделяемост се прилагат правилата на ЗУТ или чл.72 ЗН и ЗСПЗЗ. Посочената от касаторката практика на ВКС не дава отговор на този въпрос, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение