Определение № 985 от 07.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 2602/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „ФЕШЪН СЪПЛАЙ“ ЕАД против решение № 552/01.08.2022г. по в.т.д. № 278/2022г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 84/23.12.2021г. по т.д. № 56/2021г. на ОС-Благоевргад за осъждане на касатора да заплати на "Жизатекс“ООД сумата от 156 000 лв. - авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя маски, за които е издадена фактура №[ЕГН]/19.05.2020г. поради разваляне на договора с уведомление от 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 9 660,52 лв., представляваща сторени по делото разноски. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения отговор на ответника "Жизатекс“ООД се оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на основанията по чл.280, ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Въззивният съд е приел, че пред първоинстанционния съд е бил предявен главен осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД за осъждане на „Фешън Съплай“ ЕООД да заплати на „Жизатекс“ ООД сумата от 156 000 лв., представляваща авансово платена цена по договор за изработка, опаковане и доставка на 250 000 броя маски, за които е издадена фактура №[ЕГН]/19.05.2020г., поради разваляне на договора с уведомление от 13.11.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 12.02.2021г., до окончателното плащане на задължението. В отношение на евентуалност е бил предявен и иск с правно основание чл.307 ТЗ, за намаляване на цената на 24 000 лв. Констатирал е, че в исковата молба се навеждат твърдения, че през месец май 2020г. страните са сключили два търговски договора, по силата на които ответното дружество „Фешън Съплай“ ЕООД се задължило да изработи, опакова и достави на ищцовото дружество общо 500 000 броя трислойни маски от хидрофобиран полипропилен с телче на обща стойност 312 000 лв. На основание проформи фактури с №50/11.05.2020г. и №51/12.05.2020г., на 19.05.2020г. ищцовото дружество заплатило общо сумата от 312 000 лв., след което били издадени Фактури №[ЕГН]/19.05.2020г. и №[ЕГН]/20.05.2020г., обективиращи двата търговски договора, всеки от които за доставката на 250 000 бр. маски на стойност от 156 000 лв. с ДДС. Срокът бил удължен до 11.06.2020г., поради производствен проблем, но изпълнение не последвало. С оглед на забавата ответното дружество е предложило компенсация, изразяваща се в доставка на още 200 000 броя маски / или общо 700 000 бр./. На 30.10.2020г. дружеството приело да бъде компенсирано по този начин с краен срок на доставката 07.11.2020г. В тази връзка била изпратена мостра, която на 02.11.2020г. била одобрена от „Жизатекс“ ООД. Предвид неизпълнение на договорното задължение, ищцовото дружество е изпратило писмено уведомление за разваляне на договора за доставка на 250 000 броя маски по фактура №[ЕГН]/19.05.2020г. и за връщане на платената цена по него до 20.11.2020г. Уведомлението е било изпратено по електронен път на адреса, на който е осъществявана кореспонденцията между страните. След обсъждане на разменената между страните електронна кореспонденция и гласните доказателства САС е намерил за доказано сключването на договор за изработка и доставка на 500 000 бр. маски, чиято цена от 312 000 лв. общо е била авансово заплатена, за които ответното дружество е издало две фактури №[ЕГН]/19.05.2020г. и №[ЕГН]/20.05.2020 г., всяка за доставка на 250 000 броя маски на стойност от 156 000 лв. Също така е установил, че по отношение на срока за изпълнение и количеството на броя маски, предмет на процесния договор, страните са постигнали няколко последващи уговорки, с които същият е бил променен. Взел е предвид съобщението във “Вайбър”от 29.10.2020г., с което св. Г. Д. /като представител на изплънителя-продавач, а така също и на чл. 301 ТЗ липсва противопоставяне от страна на управителя/ е предложил доставката на общ брой от 700 000 броя маски с телче по 50 бр. в кутия за 07.11.2020г., като ищцовото дружество е одобрило така предложените параметри за доставка и е поискало мостри, които ответното дружество е изпратило. В подкрепа на горното е било ценено и адресираното до ответното дружество съобщение по ел. поща от 30.10.2020г. и съобщението от 02.11.2020г., с което се потвърждава, че ответното дружество е изпратило мостри. Въззивната инстанция е намерила за обоснован извода, че с оглед постигнатите нови уговорки между страните в срок до 07.11.2020г. ответното дружество е следвало да престира 700 000 броя маски. На 13.11.2020г. "Живатекс" ООД е изпратило писмено уведомление до "Фешън Съплай"ЕООД за развалянето, на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД поради отпаднал икономически и търговски интерес от реално изпълнение на договора за доставка на 250 000 бр. маски, за който е издадена Фактура №[ЕГН]/19.05.2020г., като е била отправена покана в срок до 20.11.2020г. да бъде върната заплатената по договора цена от 156 000 лв. От съдържанието на същото САС е установил, че е бил даден срок до 20.11.2020г. за доставката на останалите 250 000 броя маски по фактура №[ЕГН]/20.05.2020г., като при неизпълнение в срок договорът да се счита за развален. На 13.11.2020г. уведомлението е било изпратено на ответното дружество по електронен път /по имейл/. В отговор ответното дружество е заявило, че е изправна страна по процесния договор, не счита същият за развален и щяло да достави всички 500 000 бр. маски в уговорения срок 07.11.- 26.11.2020г. САС е обсъдил складова/стокова разписка №10529/20.11.2020г., с която управителят на ищцовото дружество е отказал да приеме доставена стока, описана като „маски за еднократна употреба с телче по поръчка от м. май“ без посочено количество, като основание за отказ е отразено, че липсва договорно основание за получаване. Установил е, че от страна на ищцовото дружество била приета единствено стока по фактура №[ЕГН]/20.05.2020г., описана като „маски за еднократна употреба с телче по поръчка от м. май в опаковка по 50 бр.“ – 113 кашона по 2200 бр. и 1 кашон по 1400 бр. Констатирал е, че в последваща кореспонденция ответното дружестество е посочило, че изработените и отказани да бъдат получени 250 000 бр. маски се пазят в склад на ответника, откъдето могат да бъдат получени. По отношение соченото от касатора основание за разваляне на договора по Фактура №[ЕГН]/19.05.2020г. решаващият състав е приел, че променените цени на маските, предмет на доставка, когато средната пазарна цена се повишила след сключването на договора, не са определящо обстоятелство за безполезност на изпълнението, предвид на факта, че договорът може да е бил сключен на цена под обичайната пазарната цена на маски от същия вид. Поради което не са били налице предпоставките за разваляне, обосновано с промяна на средните пазарни дени след сключване на процесния договор за доставка на маски. САС е изложил съображения, че липсата на подходящ срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се санира, ако в хода на производството по делото длъжникът не изпълни задължението си в обективно подходящ за това срок. Счел е, че срок от една седмица след получаването на уведомлението за разваляне на договора следва да се приеме за подходящ. Ответникът по иска се е бранил именно, чрез установяване на обстоятелството, че на 20.11.2020 г. е доставил уговореното. Въззивната инстанция е отбелязала, че длъжникът е признал, че не е доставил 700 000 бр.маски, а е доставил 500 000 бр.маски с твърдението, че договорка за промяна на бройките между страните не е постигната. Посочил е, че кредиторът не е длъжен да приеме нещо различно от уговореното и тъй като се установява, че постигнатата уговорка е за 700 000 бр.маски при заплатената от купувача цена, отказът му да приеме доставката е бил обоснован, тъй като неизпълнената част не е незначителна и след изтичането на подходящия едноседмичен срок е настъпил ефектът на развалянето. Поради което и е заключил, че искът за връщане на дадената по процесната фактура цена от 156 000 лв. е основателен. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК при позоваване на допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК са поставени следните правни въпроси: 1/ Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства?; 2/ Поражда ли валидни правни последици за мнимо представлявания договор, сключен от лице без представителна власт в случай на изрично противопоставяне от страна на представлявания?; 3/Кога трябва да се направи противопоставяне по смисъла на чл.301 ТЗ, в случай, че търговецът за първи път узнае за действие на лице без представителна власт в хода на съдебно производство?; 4/ Допустима ли е едностранна промяна на съществени елементи на договорни отношения?; 5/ Допустима ли е промяна на договорни отношения от страна на съда при тълкуване волята на страните?; 6/ Допустимо ли е разваляне на договора при липса на неизпълнение от страна на длъжника? Касаторът твърди противоречие на въззивното решение със задължителна практика на ВКС и практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решения, както следва: по първи въпрос – в ППВС № 1/1953 г., ППВС № 7/1965г., ТР №1/2000г. на ОСГК на ВКС и др.; по втори въпрос- в ТР № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС, решения по гр.д. № 1217/2014г. на ВКС, IVг.о., по гр.д. № 384/2009г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 363/2012г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 1677/2010г. на ВКС, IV г.о.; по четвърти въпрос - решения по гр.д. № 1688/2011г. на ВКС, IV г.о., по т.д. № 52/2005г. на ВКС, II т.о.; по пети въпрос – решение по т.д. № 761/2008г. на ВКС, I т.о.; по шести въпрос– решения по т.д. № 838/2017 г. на ВКС, II т.о. и по т.д. № 3118/2013 г. на ВКС, I т.о. По трети въпрос се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси от втори до шести включително не отговарят на общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и/или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Има значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събрани по делото доказателства. Въведените с посочената група правни въпроси условия не са били приети от въззивния съд. САС не е счел, че е налице мнимо представляване по отношение на дружеството-ответник по иска, а дори и изявлението за промяна на условия по първоначалния договор да е направено от лице без представителна власт съобразно конкретно възприетите от състава на съда факти по делото, е заключил, че липсва противопоставяне веднага след узнаването. Съответно САС не е направил извод, че е допустима едностранна промяна на съществените елементи на договора. Не е и приел, че с оглед установеното от фактическа страна въз основа на преценените доказателства, е налице пълно изпълнение от страна на длъжника. Всички доводи, с които се обосновава тази група въпроси, сочат на оплаквания по чл.281, т.3 ГПК за неправилност на обжалваното въззивно решение и изискват проверка по същество на касационната жалба, която не се извършва във фазата по чл.288 ГПК. Следователно по тях не следва да се допуска касационно обжалване. Първият правен въпрос е включен в предмета на спора и се явява обуславящ за решаващите изводи на въззивния съд. Касаторът твърди, че не са били обсъдени съществени негови оплаквания, посочени във въззивната жалба относно това как договорената промяна в количеството маски се отнася към посочените в двата договора, по двете фактури количества и как това се отразява на изпълнението на задължението му, респ. на правото на ищеца да разваля само договора по процесната фактура. Счита, че не е обсъдено конкретното съдържание на уведомлението за разваляне по отношение на фактура №[ЕГН]/19.05.2020г., както и извлечение от счетоводството хронологичен регистър. В цитираната от касатора съдебна практика на ВКС е застъпено последователно и категоричното становище, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, на осн. чл.235 и чл.236 ГПК. За проверка съответствието на въззивното решение с посочената задължителна практика на ВКС и практика, обективирана в решения на ВКС по чл.290 ГПК, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК следва да се допусне касационно обжалване по правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства? Касаторът следва на осн. чл. чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК да внесе държавна такса в размер на 3120 лв. по сметка на ВКС Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение